Величката или Велицката епархия (; ) е историческа православна епархия на Българската патриаршия, съществувала в IX - X век. По-късно епархията е титулярна епископия на Вселенската патриаршия, Българската екзархия и по-късно патриаршия, както и на каноничната Православната охридска архиепископия и неканоничната Македонската православна църква – Охридска архиепископия в Република Македония.
История Названието Велички (Величъскъ) е част от епископската титла на Свети Климент Охридски според неговото Пространно житие, дело на архиепископа на цяла България Теофилакт Охридски (1085 - 1107/8). Същиото название по отношение на диоцеза на Свети Климент се среща и Краткото житие на Свети Кирил Философ, както и на други места. Изследователите отъждествяват Велика с много селища - Тивериопол (Струмица), Велес и Битоля, река Велика. Търсена е в огромното пространство между Авлона и Солунския залив, а според някои е дори във Великоморавия. Според някои е между Филипопоп и Филипи, а в края на XX век се локализира в областта между западните Родопи и Солун. Според Иван Микулчич центърът на епархията е бил поречката Белица, около която има серия крепости - Миткороен, Кале на Столоватец и руините на голяма църква.
В средата на ΧΙΧ век Вселенската патриаршия възстановява титула Велички (Βελίτσης). Титулярният велички епископ Мелетий от 1855 до 1860 година е митрополитски наместник в Зворник. Наследилият титлата Паисий е наместник в Самоковската епархия (1860).
Българската екзархия възстановява титлата още със самото си създаване – в 1873 година архимандрит Серафим е ръкоположен за Велечки епископ и оттогава титлата е постоянно използвана от Българската православна църква.
Македонската православна църква също започва да използва титлата Велички – на 13 март 1966 година я дава на Методий. След Третия църковно-народен събор в Охрид (17 – 19 юли 1967 г.), на който е самопровъзгласена автокефалията на Македонската православна церква, на 18 юли 1967 година с решение на Синода Методий е назначен за управляващ епископ на Величката епархия с катедра в Охрид. На 17 октомври 1968 година епархията е прекръстена на Дебърско-Кичевска митрополия.
Епископи Епископи на Българската архиепископия
+ Име Управление Климент Охридски 893 – 27 юли 916
Титулярни епископи на Вселенската патриаршия (Βελίτσης) + Име Име Управление Мелетий Μελέτιος 25 юли 1854 – 11 януари 1860 Паисий Παϊσιος 25 януари 1860 – 12 ноември 1860 Даниил (Кефалианос) Δανιήλ 14 ноември 1870 – 7 март 1875
Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия (Велечки, Велички)
+ Име Управление Серафим (Кинов) 1873 – април 1873 Партений (Иванов) септември 1875 – 26 януари 1892 Методий (Кусев) 24 април 1894 – 14 юли 1896 Неофит (Караабов) 21 юни 1909 – 12 октомври 1914 Иларион (Арабаджиев) 25 ноември 1917 – 11 юни 1922 Михаил (Чавдаров) 28 април 1924 – 3 април 1927 Андрей (Петков) 20 април 1929 – 4 юли 1963 Панкратий (Дончев) 18 декември 1966 – 12 юли 1967 Филарет (Игнатов) 30 юни 1968 – 2 май 1971 Калиник (Александров) 6 декември 1971 – 10 ноември 1974 Йоаникий (Неделчев) 20 април 1975 – 23 март 1980 Йосиф (Босаков) 7 декември 1980 – 17 април 1986 Галактион (Табаков) 6 юли 1986 – 20 февруари 2000 Сионий (Радев) 24 март 2007 –
Титулярни епископи на Православната охридска архиепископия (Велички)
+ Име Управление Йоаким (Йовчески) 23 май 2003 – 16 август 2004
Титулярни епископи на Македонската православна църква (Велички)
+ Име Управление Методий I 13 март 1966 – 17 октомври 1968 Гавриил 28 август 1989 – 12 януари 1990 Агатангел 12 юли 1998 – 13 февруари 2000 Методий II 22 април 2005 – 22 юни 2006 Йосиф 7 октомври 2012 – 17 септември 2013 Никола 21 януари 2024
Бележки