Пинин (кит. 拼音, pīnyīn, буквално „свързане на звуци“) е транскрипция на китайския език на основа на латинската азбука. В Китайската народна република (КНР) пинин има официален статут.
Пинин е приет през 1958 година и е адаптиран през 1979. Днес се използва в цял свят като официална латинска транскрипция на имената и названията в КНР.
Тук ще направим опит за подобна транскрипция на български.
Произношение Основното използване на пинин в китайските училища е да се усвои книжовният китайски език – мандарин. Поради голямото разнообразие от говорни езици в Китай, децата, общувайки у дома на майчиния си език, изучават говоримия Мандарин в началното училище посредством пинин.
Произнасянето на думата в китайския условно може да се раздели на начало и окончание на думата. Началото се състои от стартова съгласна или полугласна, докато окончанието се състои от всички възможни комбинации на междинните звуци (полугласните предхождат гласните) и завършва на гласна или съгласна (акорд).
Начало Във всяка клетка по-долу горният ред индикира фонема от международната фонетична азбука, средния ред – пинин, а долният – съответния български звук.
Двуустнени (двубърнени)Устнено-зъбниАртикулярниВенечно-небниРетрофлексниВенечно-небниНебниЗаднонебниПреградниbбpп dдtт gгkкНосовиmм nн Преградно-проходниzдзcцzhджchчjдзqцПроходниfфsсshш1rжxсhхСтранични lл Приблизителни 2wу 1rр3yй 1 фонетически може да бъде (звучна ретрофлексна проходна съгласна). Произношението варира сред различните диалекти и звуковете не са разглеждат като две отделни фонеми. 2 буквата „w“ може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между и 3 буквата „y“ може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между и
Установеното подреждане (с изключение на w и y), произлиза от систамена на Джуин: б п м фд т н лг к хдз ц сдж ч ш ждз ц с
Окончания Лявата колона на таблицата по-долу индикира стартовия звук на окончанието, а първият ред заключителните (акорд) звуци на пинин, докато вътрешните клетки указват съответния български звук.
СредаАкордA E I IR N NG NR O R UA а ай ар ананар ао E ъ ей ън ън ър ар I и я йе юIA я ян ян яо яр O о ун оу оуU у уей ун уър уо UA уай уан уар W уа уY я йе и ю
В китайския език звукът ю е доста употребяван и звучи в широка гама от мекото ьо, през смекченото йю до нормалното наше ю и приповдигнатото към края юй. За изписванети му в пинин могат да се използват съчетания като: ü, üa, üe, io, iu, yu, you.
Тонове Тоновете в китайския език играят изключително важна роля. Съчетание от еднакви знаци, произнесени с различна интонация, има различно значение.
Например:
mā – мама
má – коноп
mă – кон
mà – ругая
Приети са четири тона в стандартния китайски език (普通话 Pǔtōnghuà путунхуа):
1. Равен – обозначава се с чертичка над главния гласен звук на сричката в пинин (¯).
2. Възходящ – обозначава се с дясно ударение (´).
3. Нисък вълнообразен – обозначава се с отметка (˘).
4. Низходящ – обозначава се с ляво ударение (`).
5. Неутралният тон не се придружава от никакъв графичен знак.
За илюстрация може да се използва приложената диаграма на тоновете.
Вижте също Българска система за транскрипция на китайски имена Паладий – руска система за транскрипция от китайски на кирилица
Външни препратки Пинин-Български-Палладий (сравнителна таблица на пинин, българска транскрипция и руска транскрипция на китайските срички) „Система Палладия и пиньин: как писать по-китайски кириллицей“
Ново Издание на Hanyu Pinyin сричкова таблица Little Pinyin App 1.0 онлайн софтуер Онлайн софтуер за преобразуване на китайски в пинин Pinyin таблица със звук. Pinyin table with sound, over 1700 individual sounds Таблица с целия пинин с възможност за произнасяне Правила за използване на пинин
Категория:Китайски език Категория:Транскрипция Категория:Фонетични азбуки