Турската окупация на Кипър с кодово название Операция „Атила“ започва на 15 юли 1974 г., когато въоръжените сили на Турция дебаркират в северната част на остров Кипър. Това се случва 5 дни след преврата, организиран от хунтата в Гърция и извършен от кипърската армия, в сътрудничество с ЕОКА-Б. Тогава кипърският президент архиепископ Макариос III Кипърски е свален и на негово място на длъжността е поставен Никос Сампсон, който е с убеждения за еносис. Целта на самия преврат е присъединяване на острова към Гърция и обявяване на Гръцка Република Кипър.

Военни действия Преврат от юли 1974 г.

През пролетта на 1974 г. службите за сигурност на Република Кипър разкриват, че ЕОКА-В с подкрепата на режима в Гърция подготвя държавен преврат срещу президента Макариос III Кипърски. Черните полковници в Атина идват през 1967 г. на власт чрез военен преврат, който е осъден от цяла Европа, но има подкрепата на САЩ.

На 2 юли 1974 г. президентът Макариос пише отворено писмо до гръцкия президент Феедон Гизикис, в което се казва, че „кадри на гръцката военна хунта подкрепят дейността на терористичната организация EOKA-В“. Наредено е Гърция да премахне 600 гръцки офицери от кипърската национална гвардия. Незабавно следва отговор от гръцкото правителство да бъде извършен преврат. На 15 юли 1974 г. части на кипърската национална гвардия, предвождани от гръцки офицери, свалят правителството.

Макариос едва се спасява при атаката. Той бяга от президентската си резиденция през задната врата и заминава за Пафос, където британците го чакат с хеликоптер в следобедните часове на 16 юли, и го транспортират от Акротири до Малта, а след още един ден и до Лондон.

В същото време, Никос Сампсон е обявен за временен президент на новото правителство. Сампсон е гръцки ултранационалист, за когото е известно, че е фанатично анти-турски настроен и е участвал в насилията срещу турски граждани в предишни конфликти. Неговото правителство съобщава по радиото, че Макариос е убит, но всъщност е жив и е в Лондон. От там той опровергава тези твърдения.

Първа турска инвазия, юли 1974 Турция напада Кипър в събота, 20 юли 1974 г. Тежко въоръжени войници дебаркират малко преди зазоряване в Кирения на северното крайбрежие, като срещат съпротива от страна на гръцки и кипърско-гръцки сили. Анкара заявява, че се позовава на правото си по Договора за гаранция за защитата на кипърските турци и се стреми да гарантира независимостта на Кипър.Kassimeris, Christos. „Greek Response to the Cyprus Invasion“ Small Wars and Insurgencies 19.2 (2008): 256 – 273. EBSCOhost 28 September 2010, 258. Операцията с кодово име „Атила“, е известна в северната турска част на острова и в Турция като „Операция за мир“.

По това време, когато Съветът за сигурност на ООН решава прекратяване на огъня, на 22 юли турските сили, нарушавайки Резолюция 353, са поели контрола между Кирения и Никозия, което представлява 3% от територията на Кипър.Mehmet Ali Birand, „30 sıcak gün“, March 1976

На 20 юли, 10 000 жители кипърски турци от Лимасол се предават на кипърската национална гвардия. След това, според свидетели кипърски турци и кипърски гърци, жилищата на турците са опожарени, жените изнасилени, а децата застреляни. 1300 кипърски турци са затворени в затворнически лагер.

Падане на гръцката хунта и мирни преговори На 23 юли 1974 г. гръцката военна хунта пада от власт, главно заради събитията в Кипър. Гръцките политически лидери в изгнание, се завръщат в страната. На 24 юли 1974 г. Константинос Георгиу Караманлис се завръща от Париж и полага клетва като министър-председател. Той решава Гърция да не влиза във войната.

Първите мирни преговори се провеждат в Женева, Швейцария, между 25 и 30 юли 1974 г. Джеймс Калахан, британският външен министър, е призован на конференцията на трите страни-гаранти. Там те излизат с декларация, че турската окупационна зона не трябва да продължава, турските анклави трябва незабавно да бъдат евакуирани от гърците, и следващата конференция трябва да се проведе в Женева с двете кипърски общности присъстващи за възстановяване на мира и повторното установяване на конституционното управление. В очакване на това са направени две предложения, едното – конституцията от 1960 г. да се запази, а другото – да бъде премахната. Турският вицепрезидент е призован да възобнови своите функции, но също така се отбелязва, „съществуването на практика на две автономни администрации, тази на кипърско-гръцката общност и на общността на кипърските турци“. По това време се провежда втората конференция в Женева, на 14 август 1974 г. Тя получава международна симпатия (която е на страната на турците при първата атака), която е на страната на Гърция и нейната възстановена демокрация. На втория тур от мирните преговори, Турция иска от кипърското правителство да приеме план за федерална държава и размяна на население.Dodd, Clement. „The History and Politics of the Cyprus Conflict. New York: Palgrave MamMillan 2010, 119 Когато действащият президент Клиридис иска от 36 до 48 часа, за да се консултира с Атина и с кипърските лидери, турският външен министър отхвърля тази възможност на основанието, че Макариос и другите ще го използват, за да спечелят време.“Cyprus: A Country Study" U.S Library of Congress. Ed. Eric Solsten. Washington: GPO for the Library of Congress, 1991. Web. 1 October 2010.

Втора турска инвазия, 14 – 16 август 1974 Турският външен министър Туран Гюнеш казва в разговор с премиера Бюлент Еджевит „Когато кажа „Айше трябва да отиде на почивка“* [на турски: Ayşe Tatile Çıksın), това ще означава, че нашите въоръжени сили са готови за действие. Дори ако телефонната линия е подслушвана, няма да се породят никакви съмнения“.Jan Asmussen, Cyprus at war: Diplomacy and Conflict during the 1974 Crisis, I.B. Tauris, 2008, ISBN 978-1-84511-742-9, p. 191. Час и половина по-късно, Туран Гюнеш позвънява на Еджевит и казва кодовата фраза. На 14 август Турция започва втората инвазия, която води до окупирането на 40% от острова. Британският външен министър Джеймс Калахан разкрива, че секретарят на САЩ Хенри Кисинджър оказва „вето“ на решението за британски военни действия, насочени към предотвратяване на турското нашествие. 40% от територията попада под турска окупация на юг чак до Лурузиня.

При този развой на събитията много кипърски гърци стават бежанци в собствената си страна. Броят на бежанците е между 140 000 и 160 000. Линията за прекратяване на огъня от 1974 г. разделя двете общности на острова, и е известна като Зелената линия. След конфликта кипърски представители и Организацията на обединените нации дават съгласието си за прехвърляне на не напуснали домовете си и останали 51 000 кипърски турци, в южната част на страната, да се заселят в северната част, ако искат да го направят.

Съветът за сигурност на ООН оспорва легитимността на действията на Турция, тъй като чл. четвърти от Договора за гарантиране дава право на гаранта да предприеме действия, единствено с цел за повторно установяване на предишните граници. В резултат от нашествието на Турция, обаче, суверенитетът и териториалната цялост на републиката не се запазва, а има обратен ефект – фактически сепаратизъм на страната и създаване на отделна политическа единица на север. На 13 февруари 1975 г., в отговор на всеобщото осъждане от международната общност (Резолюция 367 на Съвета за сигурност на ООН), Турция обявява окупираните райони на Република Кипър за „Федерална турска държава“.Security Resolution 367 ООН признава суверенитета на Република Кипър в съответствие с приетите условия на нейната независимост от 1960 г. Конфликтът продължава да засяга отношенията на Турция с Кипър, Гърция и Европейския съюз.

*заб.: Айше е дъщерята на Туран Гюнеш

Жестокости и нарушаване на човешки права Жестокостите и/или нарушените човешки права на цивилните гръцки и турски общности.

Срещу кипърски турци

Жестокости срещу общността на кипърските турци са извършени по време на нахлуването на Турция на острова. В клането в Марата, Санталарис и Алода на 14 август 1974 г. са убити 126 души.Oberling, Pierre. The road to Bellapais: the Turkish Cypriot exodus to northern Cyprus (1982), Social Science Monographs, p. 185Paul Sant Cassia, Bodies of Evidence: Burial, Memory, and the Recovery of Missing Persons in Cyprus, Berghahn Books, 2007, ISBN 978-1-84545-228-5, p. 237 ООН описва зверството като престъпление срещу човечеството. В Тохни са убити 85 турски жители.Paul Sant Cassia, Bodies of Evidence: Burial, Memory, and the Recovery of Missing Persons in Cyprus, Berghahn Books, 2007, ISBN 978-1-84545-228-5, Massacre&f=false p. 61 The Washington Post пише за друг случай, в който се казва, че: „В гръцко нападение над малко турско село близо до Лимасол, 36 души от общо 200 са убити. Гърците са дали заповед те да бъдат убити, преди пристигането на турската армия.“Washington Post, 23 юли 1974

В Лимасол, след падането на турския анклав във владение на кипърската национална гвардия, той е опожарен.

Срещу кипърски гърци Турция е призната за виновна от Европейската комисия по правата на човека за изселване на хора, лишаване от свобода, малтретиране, лишаване от живот и лишаване от собственост.European Commission of Human Rights, „Report of the Commission to Applications 6780/74 and 6950/75“, Council of Europe, 1976, p. 160,161,162,163. Турската политика на насилие принуждава 1/3 от гръцкото население на острова да напусне домовете си в окупираната северна част, възпрепятства тяхното завръщане като заселва там турци от континента. Това бива разглеждано като етническо прочистване.Jean S. Forward, Endangered peoples of Europe: struggles to survive and thrive The Greenwood Press „Endangered peoples of the world“ series Endangered peoples of the world, Greenwood Publishing Group, 2001, 0313310068, 9780313310065, p. 53Antony Evelyn Alcock, A history of the protection of regional cultural minorities in Europe: from the Edict of Nantes to the present day, Palgrave Macmillan, 2000. ISBN 0-312-23556-9, ISBN 978-0-312-23556-7, p. 207Van Coufoudakis, Eugene T. Rossides, American Hellenic Institute Foundation, 2002, ISBN 1-889247-05-7, ISBN 978-1-889247-05-2, p. 236William Mallinson, Bill Mallinson, Cyprus: a modern history, I.B.Tauris, 2005, ISBN 1-85043-580-4, ISBN 978-1-85043-580-8, p. 147.Robert F. Holland, Britain and the revolt in Cyprus, 1954 – 1959, Oxford University Press, 1998, ISBN 0-19-820538-4, ISBN 978-0-19-820538-8University of Minnesota. Modern Greek Studies Program, Modern Greek studies yearbook, Τόμος 9, University of Minnesota, 1993, p.577David J. Whittaker, Conflict and reconciliation in the contemporary world, Making of the contemporary world, Routledge, 1999, ISBN 0-415-18327-8, ISBN 978-0-415-18327-7, p. 52Dimitris Keridis, Robert L. Pfaltzgraff, Institute for Foreign Policy Analysis, Kokkalis Foundation, NATO and southeastern Europe: security issues for the early 21st century, a publication of the Institute for Foreign Policy Analysis & the Kokkalis Foundation, Brassey's, 2000, ISBN 1-57488-289-9, ISBN 978-1-57488-289-6, p. 187

През 1976 г. и отново през 1983 г., Европейската комисия по правата на човека намира Турция за виновна в повтарящи се нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Турция е обвинена за възпрепятстване връщането на кипърските гръцки бежанци в техните домове. Европейската комисия за доклади за правата на човека от 1976 г. и 1983 г. заявява следното:

Гръцкият анклав на полуостров Карпасия през 1975 г. е подложен на насилие от страна на турците до нарушаване на човешките им права до толкова, че през 2001 г., когато Европейският съд по правата на човека постановява, Турция за виновна за нарушаването на чл. 14 на Европейската конвенция за правата на човека в неговото решение в случая Кипър срещу Турция (жалба №. 25781/94). В същото решение, Турция е призната за виновна и в нарушаване на правата на кипърските турци, като се позовава на процеса срещу цивилни граждани от военен съд.