Ютландска битка (също битка при Скагерак, ; ; 31 май – 1 юни 1916) е най-голямото морско сражение от Първата световна война между германския и британския флот. Протича в Северно море близо до датския полуостров Ютланд, в пролива Скагерак.
Германският флот цели да примами, хване в капан и унищожи част от британския флот, тъй като германските съдове са недостатъчно, за да влязат в открита битка с британските. Това е част от по-голяма стратегия, целяща да се прекъсне британската блокада на Германия, което би предоставило излаз на немските съдове към Атлантическия океан. От друга страна британският флот следва стратегия, имаща за цел да влиза в схватки с германския флот и да го унищожи. След интензивната битка с множество маневри, включваща три отделни сражения, и двете страни обявяват победа.
Контекст и планиране Германско планиране Разполагайки с 16 дредноута срещу 28 на Кралските ВМС, германският флот на откритото море няма голям шанс да спечели пряка конфронтация. Поради тази причина германците приемат стратегията „разделяй и владей“. Те започват набези в Северно море и бомбардират английското крайбрежие с цел да привлекат малки британски ескадри, които по-късно могат да унищожат с по-големите си сили или подводници.
През януари 1916 г. адмирал Хуго фон Пол, командирът на германския флот, се разболява. Той е заместен от адмирал Райнхард Шеер, който вярва, че флотът е бил използван твърде дефанзивно, има по-добри кораби и по-опитен екипаж от британците и следва да влезе в схватка с тях.Tarrant p.49 Шеер вярва, че германската военноморска стратегия трябва да нанесе щети по английския флот чрез нападения срещу силите им, блокиращи Хелголандския залив, както и чрез полагане на морски мини близо до британския бряг и удари с подводници, когато е възможно. След като се достигне равенство на силите в резултат от тези операции, всичките германски сили трябва да се подготвят за влизане в битка при неблагоприятни за врага обстоятелства.
На 25 април 1916 г. е взето решение от германското адмиралтейство да се спрат безразборните подводни нападения срещу търговски съдове. Това се случва след протести от неутрални държави, в частност САЩ, че техни граждани са станали жертви на нападения. Германия се съгласява бъдещите нападения да се случват в съответствие с международните правила, които изискват нападателя да даде предупреждение и достатъчно време на екипажа на съдовете да избяга. Шеер смята, че не е възможно да се продължи с атаките при тези условия, които отнемат предимството на тихото приближаване на подводниците и ги правят уязвими към дори малокалибрени оръдия. Вместо това той се залавя да разгърне подводния флот.Tarrant p. 55
Надеждите са, че след успешно германско подводно нападение, бързите британски разрушители ще се ангажират с противоподводни операции. Смята се, че ако германците успеят да хванат британците на очакваните места, съществуват добри перспективи за поне частично пренастройване на баланса между военноморските сили. След това Шеер планира да примами британците към германския флот, да го нападне от засада и да го унищожи.Campbell, p. 2
Разгръщане на подводниците Съставен е план за стациониране на подводници близо до британските военноморски бази, след което да се предприемат действия, които да привлекат британските кораби към дебнещите ги подводници. Линейният крайцер „Зайдлиц“ е повреден от предишно сражение, но чака поправки през май, така че е натоварен с операцията за 17 май 1916 г. Към началото на май са открити проблеми с охладителите на корабите, поради което операцията е отложена за 23 май. Десет подводници (U-24, U-32, U-43, U-44, UC-47, U-51, U-52, U-63, U-66 и U-70) получават заповеди да патрулират из Северно море между 17 и 22 май, след което да заемат изчакващи позиции. U-43 и U-44 заемат позиция в протока Пентланд Фърт (Шотландия), който е вероятно да бъде прекосен от британски части при излизането им от Скапа Флоу. Останалите подводници продължават към Фърт оф Форт, изчаквайки линейни крайцери да потеглят от Росайт. Всяка подводна лодка разполага с определен район, в който може да се движи, без да бъде засечена, но има заповед да не го напуска. По време на първите патрули в Северно море, подводниците са инструктирани да плават само в посока север-юг, така че ако бъдат забелязани от вражески съд, той да си помисли, че те се връщат от операции на западния бряг (при което трябва да заобиколят северната част на Великобритания). Веднъж достигнали крайните си позиции, лодките са под строги заповеди да избягват преждевременното си откриване, което би издало операцията. Съгласувано е да се изпрати кодиран сигнал на подводниците в самото начало на операцията.Tarrant p. 56 – 57
Освен това UB-27 е изпратена на 20 май с нареждане да се промъкне във Фърт оф Форт покрай остров Мей. U-46 получава заповеди да патрулира покрай брега на Съндърланд, който е избран за провеждане на заблуждаващо нападение, но поради проблеми с двигателя си подводницата не успява да напусне базата и U-47 е изпратен за тази задача. На 13 май U-72 е изпратена да положи мини във Фърт оф Форт, а на 23 май U-74 тръгва към Морей Фърт, където да положи мини. На 24 май U-75 е изпратена с подобна мисия западно от островите Оркни. UB-21 и UB-22 са изпратени на патрул около Хъмбър, където (неправилни) доклади споменават за наличието на британски кораби. U-22, U-46 и U-67 са позиционирани северно от Терсхелинг, където да предоставят защита срещу намеса от британските леки сили, стационирани при Харидж.Tarrant pp. 57 – 58
На 22 май 1916 г. става ясно, че „Зайдлиц“ все още не е непромокаем след поправката и няма да бъде готов поне до 29 май. Подводниците в засада вече започват да изпитват трудности от своя страна – видимостта близо до брега често е слаба, поради мъглата, а условията в морето са или толкова спокойни, че най-малката вълничка от перископ би издала местоположението на подводниците, или са толкова бурни, че е трудно съдът да се задържи на една и съща дълбочина. По това време британците се усещат за необичайната подводна активност и изпращат патрули, които да прогонят подводниците. UB-27 преминава покрай Бел Рок през нощта на 23 май по пътя си към Фърт оф Форт, както е по план, но спира поради проблем с двигателя. След като проблемът е отстранен, подводницата продължава по пътя си, плавайки в дирите на търговски съдове, и достига залива Ларго на 25 май. Там подводницата се оплита в мрежи, които засягат едното от витлата ѝ, принуждавайки съдът да изостави операцията и да се върне. U-74 е засечена от четири въоръжени траулера на 27 май и е потопена на 40 km югоизточно от Питърхед. U-75 полага мините си близо до Оркни, които, макар да не изиграват никаква роля в битката, са отговорни за потапянето на крайцера „Хемпшир“, превозващ лорд Хърбърт Кичънър към Русия на 5 юни. U-72 е принудена да прекрати мисията си без да положи мините си, когато нефтен разлив довежда до това, че подводницата започва да оставя видима следа зад кърмата си.Tarrant pp. 58 – 60
Цепелини Немците поддържат флот от цепелини, които използват за въздушно разузнаване, а понякога и за бомбардиране. Планираното нападение срещу Съндърланд включва цепелини, които да известят наближаването на британския флот от север, който иначе би могъл да изненада нападателите.
Към 28 май силните североизточни ветрове правят невъзможно изпращането на цепелините, така че нападението се налага да бъде отложено. Подводниците могат да останат на пост едва до 1 юни, преди провизиите им да свършат и да трябва да се върнат, така че решение относно нападението трябва да се вземе бързо.
Решено е да се прибегне до алтернативен план, изоставяйки атаката срещу Съндърланд, като вместо това се изпрати патрул от линейни крайцери към Скагерак, където е вероятно той да срещне търговски кораби, превозващи британски товари, и придружаващите ги крайцерни патрули. Преценено е, че това може да се осъществи без поддръжка от въздуха, тъй като действията ще бъдат много по-близо до Германия. Разузнаването ще се предоставя от крайцери и торпедни лодки.
Заповедите за алтернативния план са издадени на 28 май, макар и с надеждата че подобряване на метеорологичните условия в последния момент би позволило първоначалният план да продължи. Германският флот се прегрупира при Вилхелмсхафен и получава нареждане да бъде в готовност да отплава след полунощ на 28 май.Tarrant p. 61
Към 14:00 часа на 30 май вятърът все още е твърде силен и е взето последно решение в полза на алтернативния план. Кодираният сигнал е изпратен на корабите от флота, за да ги информира, че операцията при Скагерак ще започне на 31 май. Изпраща се и сигнал за уведомление на подводниците, но само две от тях, U-66 и U-32, го получават.Tarrant pp. 60 – 65
Британски отговор За нещастие на германците, британските сили са се сдобили с копие от главната германска книга с кодове от лекия крайцер „Магдебург“, на който се качват руски сили, след като корабът засяда в плитчина в руски териториални води през 1914 г. По този начин немската радиокомуникация бързо се дешифрира и британското адмиралтейство е в течение с намеренията на германците. Британските сили поддържат радиопеленгация върху германските военноморски сигнали. Така те прихващат и дешифрират германски сигнал на 28 май, предоставящ достатъчно доказателства, че германският флот се раздвижва в Северно море.Stille, Mark. British Dreadnought vs. German Dreadnought: Jutland 1916. 2010. Osprey Publishing. p. 56 Прихванати са последващи сигнали, които макар да не са разшифровани, потвърждават, че вероятно предстои мащабна операция. Към 11:00 часа на 30 май Джон Джелико е предупреден, че германският флот изглежда е подготвен да отплава на следващата сутрин. Към 17:00 часа адмиралтейството прихваща сигнал от Шеер, „31 May G.G.2490“, с което става ясно, че предстои нещо голямо.Tarrant pp. 63 – 64
Без да знае целта на германците, Джелико и щабът му решават да позиционират британския флот така, че да попречи на немските сили да навлязат в северната част на Атлантика или в Балтийско море през Скагерак. Британците заемат позиция близо до Норвегия, което се оказва удачно място за прикриване на двата маршрута.
Адмирал Джелико поема командването над 16 дредноута от 1-ва и 4-та ескадри, както и три линейни крайцера от 3-та ескадра. Той поема на изток от Скапа Флоу в 22:30 часа на 30 май. Целта е да се срещне с 2-ра ескадра, включваща 8 дредноута и командвана от вицеадмирал Мартин Джерам, която идва от Кромарти. Атакуващата сила на Франц фон Хипер тръгва към 01:00 часа на 31 май, насочвайки се на запад от Хелголанд, следвайки изчистена пътека сред минните полета, водеща на север. Основната германска сила от 16 дредноута от 1-ва и 3-та ескадри тръгва към 02:30 часа, като към нея се присъединяват 6 дредноута от 2-ра ескадра (идваща от Елба) към 04:00 часа близо до Хелголанд. По-бързата сила на Дейвид Бийти, съставена от шест кораба от 1-ва и 2-ра ескадри плюс четирите кораба на 5-а ескадра, напуска Фърт оф Форт на следващия ден. Джелико планира да се срещне с него на около 140 km западно от Скагерак, близо до полуостров Ютланд, където да изчака германските сили да се появят.Tarrant p. 64
Ход на битката БританскиГерманскиДредноути2816Додредноути06Линейни крайцери95Броненосни крайцери80Леки крайцери2611Разрушители7961Хидроавионосци10
Военните кораби по това време са въоръжени с оръдия, стрелящи със снаряди с различно тегло, носещи бойни глави с осколъчно-фугасен заряд. При Ютланд, общото тегло на снарядите на страничните корабни оръдия за британците е , докато за немците теглото е .Tarrant p. 65 При това не се отчита способността на някои кораби и екипажът им да стрелят повече или по-малко бързо от останалите, което би увеличило или намалило интензивността на огъня за даден съд в определен интервал от време.