Книпел (също и книппел, – „бухалка“) – снаряд за корабната артилерия във времената на ветроходния флот. Снарядът е предназначен за разрушаване на такелажа и платната и се състои от две масивни чугунени тежести (гюлета, полугюлета, цилиндри), съединени с твърда връзка помежду си.
В руския език за първи път се употребява в Морския устав от 13 април 1720 г. В английския език е известен като ().
Използва се сравнително за кратко и е заменен с по-ефективния т. нар. верижен книпел.
Другие значения Книпел (от , бухалка) – ос на струг.
Литература Самойлов К. И. Морской словарь. – М.-Л.: Государственное Военно-морское Издательство НКВМФ Союза ССР, 1941 М. Р. Фасмер. Этимологический словарь русского языка. – М.: Прогресс. 1964 – 1973.
Категория:Артилерийски боеприпаси Категория:Морска артилерия Категория:Корабна артилерия