Третата атака на Плевен е етап от развитието на Руско-турска война (1877–1878) и последният най-кръвопролитен опит за превземането на Плевен. Проведена е през периода 26 – 31 август (7 – 12 септември) 1877 г. и завършва с неуспех за руските войски.
Предистория На 7 – 8 юли и 18 юли 1877 г., с цената на огромни жертви, руските войски провеждат два неуспешни щурма на Плевен. От своя страна на 19 август Осман паша предприема излизане от града с войските си и напада руските редути при селата Пелишат и Згалево. Опитът му да премине в настъпление е неуспешен и като понеся големи загуби е отблъснат обратно в Плевен.
На 20 – 23 август под командването на генерал-мойор княз Александър Имеретински силен руски отряд води битка за Ловеч и го освобождава. Прекъсната е важна снабдителна връзка на армията на Осман паша.
Подготовка на османските войски За времето между втория и третия щурм, Осман паша увеличава войските си и те достигат 49 табора. Общия състав е от 29 400 офицери и войници, 1500 кавалеристи, 60 полеви оръдия и 1500 черкези]. Руското командване няма вярна представа за числеността на войските му и ги изчислява на 110 – 130 табора със 120 – 150 оръдия – т.е. два пъти повече от действителния им брой.
Османското командване очаква предстоящата атака и укрепява заетите вече отбранителни позиции. Северният им фронт е най-дълъг и е на линията село Опанец – Янък баир-възвишенията при селоГривица. На Опанския баир са построени две редута с батарея, по билото на Янък баир – редутите „Сюлейман паша“ и „Хайри бей“, а при с. Гривица редутите „Канлъ табия“ и „Баш табия“. Източният фронт, между Гривицките височини и село Тученица, е изграден от две отбранителни линии. Първата включва редутите Чорум, Ибрахим бей и Омар бей, а втората – редутите Ихтият, Атуф и Араб табия. Многобройните траншеи между тях дават отлична възможност за оръжейна стрелба и отбрана.
След втората атака, османците значително усилват защитата на южния участък между селата Тученица и Къшин. Тук са редутите Абдул бей (Кованлък), Реджи бей (Исса ага), Балък баш, Юнус бей, Тал-Ат и Абдалах. На запад само едно укрепление защитава моста при река Вит и няма укрепления поради естествената защитеност на терена.
Разположение на армията +Разположение на армията на Осман паша на 28 август 1877 г.СЕВЕРЕН ФРОНТРедутиТабориОръдияОпанецки табии44Сюлейман паша11Баш табия22Гривица123Гривица224ИЗТОЧЕН ФРОНТРедутиТабориОръдиябатарея Баш табия36Чорум табия22Ибрахим бей24Атуф паша24Араб табия34ЮЖЕН ФРОНТРедутиТабориОръдияОмер бей62траншея към Тученица2 -Юнус бей1/23Тел-Ат1/21Абдалах (Милас)1 -Балък баш11Кованлък (Абдул бей)11Исса ага (Реджи бей)11ЗАПАДЕН ФРОНТРедутиТабориОръдияПредмостово укрепление12ОБЩ РЕЗЕРВ1215ОБЩО4960
Подготовка на руските войски Неуспехът на втората атака на Плевен убеждава руското командване, че силите им са крайно недостатъчни. За целта е задействан съюза с Румъния за съвместни действия, а със Сърбия са започнати преговори за мобилизация на нейната армия. Освен това император Александър II заповядва мобилизация на гвардейския и гренадирския корпуси, на 24-та и 26-а пехотна и на 1-ва кавалерийска дивизии – всичко 110 000 офицери и войници с 440 оръдия. Пристигането им обаче се очаква най-рано през септември – октомври и дотогава ще се разчита на наличните сили за отбрана на вече заетите позиции.
До 25 август 1877 г., край Плевен вече са съсредоточени значителни руски и румънски сили – 75 500 офицери и войници, 8600 кавалеристи и 424 оръдия като в това число са 20 обсадни оръдия. Командването е поверено на генерал-лейтенант Павел Зотов.
Състав на армията +Състав на руско-румънска групировкаРуска армияБатальониЕскадрониСотниОръдияIV армейски корпус 2412 -108IX армейски корпус 211261002-ра пехотна дивизия 12 - - -3-та стрелкова бригада4 - - -8-и Астрахански драгунски полк -4 - -Кавказка казашка бригада - -11 -Сборна Донска казашка бригада - -7 -34-ти Донски казашки полк - -4 -2-ра артилерийска бригада - - -483-та артилерийска бригада - - -248-а и 15-а казашка батареи - - -121/2 батарея пленени османски далекобойни оръдия - - -4обсадна артилерия - - -203-ти сапьорен батальон1 - - -ОБЩО622828316Румънска армияБатальониЕскадрониСотниОръдия3-та пехотна дивизия12 - -364-та пехотна дивизия12 - -30резервна дивизия17 - -36бригада рошиори -8 -6бригада калараши -20 - -ескадрони жандармерия -2 - -сапьорен батальон1 - - -ОБЩО4230 -108
План за атака Решено е атаката да премине през два етапа. През първия ще се проведе усилена артилерийска подготовка по османските позиции с цел да се разрушат максимално вражеските укрепления и да се обезпечи действието на пехотата. Втория етап ще представлява настъпление на пехотата от три страни – от север – североизток, от изток – югоизток и от юг. За дата на основния щурм е избран 30 август, когато православието чества паметта на Свети Александър Константинополски. Така, убедени в своята победа, руските генерали смятат падането на Плевен да бъде като подарък за именния ден на император Александър II.
За да наблюдават щурма, лично пристигат император Александър II, румънският княз Карол I и великият княз Николай Николаевич.
Ход на военните действия Артилерийска подготовка Съгласно плана, артилерийската подготовка започва на 26 август със 140 оръдия. Постепенно, през следващите дни, в боя са вкарани и останалите, като на 29 август вече действат 228 оръдия. Въпреки указанията, артилерията не успява да се приближи на повечето места на 2000 метра до противника. Липсва единно ръководство на огъня както по цялата линия, така и в отделните сектори. Обстреляни са обекти, които след това не са атакувани, а други са оставени незасегнати, като впоследствие отблъскват атаките срещу тях.
Въпреки смазващото числено превъзходство в артилерията, масираният огън не дава очакваните резултати. Причините са големите разстояния, несъвършенствата на материалната част, здравината на османските укрепления, както и постоянното им поправяне. Още по-малко е влиянието му върху бойния дух на противника. Освен това лафетите на много от далекобойните оръдия се повреждат, а масираният обстрел води до недостиг на боеприпаси, като подвозът им се затруднява от падналия през предната нощ дъжд.
Действия на десния фланг
На десния фланг са разположени 48 батальона и 118 оръдия под командването на румънския генерал Александру Чернат. Задачата им е да атакуват и овладеят османските позиции от север и североизток при село Гривица. По направлението на атаката се намират редутите „Канлъ табия“ и „Баш табия“, отстоящи на 200 м един от друг, като вторият има командно положение.
Началото е планирано за 15 часа на 30 август и ще се предхожда от артилерийска подготовка, прекъсвана на два пъти от 9 до 11 и от 13 до 15 часа. През паузите се очаква противникът да излезе от укритията за поправка на щетите, като подновяването на огъня ще му нанесе поражения в жива сила. Късният час е избран от генерал-лейтенант Павел Зотов поради опасението от евентуален неуспех, при който няма да се позволи на противникът да развие успеха си.
Атаката започва по план в 15 часа, но околната местност с избуяла царевица скриват разположението на редутите. Оказва се, че никой не знае за съществуването на северния редут Баш табия и е останал незасегнат от артилерията. Канлъ табия, макар и засегнат, е частично възстановен. Румънската пехота овладява първите окопи пред него и след кратка почивка се атакува самия редут. Убийственият огън от двата редута поваля румънските редици и в боя са хвърлени нови свежи части. Единственият резултат обаче си оставя овладяването на окопите пред редута. Предприети са общо три атаки, но и трите пъти румънците са отблъснати.
Към 19 часа румънците предприемат четвърта атака, когато от юг на помощ идват 17-и Архангелогородски пехотен полк и 18-и Вологодски пехотен полк. На 600 м от противника, се развръщат в боен ред и атакуват от юг първите окопи. Водени са лично от полковник Николай Шлитер командир на 17-и Архангелогородски пехотен полк и генерал-майор Родионов, русите избиват всички османските защитници в предните окопи и нападат редута. Въпреки хлъзгавата повърхност, поради падналия дъжд, те се изкачват по бруствера и влизат в него. Убит е полковник Николай Шлитер и е ранен генерал-майор Родионов.
Заедно с русите, от изток в редута нахлуват румънците. Във вътрешността на Канлъ табия започва ожесточен ръкопашен бой. Действа се с щикове и приклади, а изстрели се чуват рядко. От османците оцеляват само тези, които навреме избягват в Баш табия. Така в 19:30 часа е превзет редута „Канлъ табия“, като са взети като трофеи едно знаме, три далекобойни оръдия и много пушки и патрони.
Руските загуби са около 1000 убити и ранени офицери и войници, а румънските над 1300 офицери и войници. Въпреки постигнатия частичен успех, положението остава неблагоприятно, поради пушечната стрелба от близко разположения редут „Баш табия“. Атакуващите батальони обаче са силно разстроени, за да предприемат атака срещу него. Обратно на това, през нощта на 31 август османците правят три опита да си върнат редута, но са отбити.
Действия на центъра
За действие в центъра са разположени 30 батальона и 152 оръдия под командването на генерал-лейтенант Евгений Крилов. Съгласно общия план за действие, 63-ти Углицки пехотен полк и 64-ти Казански пехотен полк трябва да атакуват в 15 часа „Омар бей табия“ и траншеите около редута. Командирите, които ще водят войниците, нямат ясна представа за точното разположение на врага. Полковете са развърнати на изходни позиции още в 11 часа и това привлича вниманието на османските артилерия от съседните редути, която започва да ги обстрелва.
Полковник Михаил Тихменев решава да придвижи напред първи батальон на 63-ти Углицки пехотен полк напред, за да го предпази от снарядите, като това е взето от останалите му батальони за начало на атаката. Самостоятелната атака е несъобразена с общия план и завършва с пълна катастрофа. Подложен на кръстосан огън, полкът губи напразно над 1200 офицери и войници и отстъпва. От оцелелите впоследствие е съставен едва един батальон, който е оставен в резерв.
Атаката увлича съседния 117-и Ярославски пехотен полк, който също предприема настъпление, но то съвпада с отстъплението на първите. Задържат се един час пред Омар бей табия и също отстъпват. За прикритие на отстъплението им са въвлечени в боя три роти от 118-и Шуйски пехотен полк. Тази безредна атака струва половината състав на полковете.
Съгласно общия план в 15 часа е започната втората за деня атака на османските позиции от 64-ти Казански и 118-и Шуйски пехотни полкове. Успяват да овладеят първия ред траншеи и започва престрелка с противника, заседнал във втория и третия ред. За постигането на по-добри резултати са нужни подкрепления и въпреки че такива има, не са изпратени. Двата полка започват отстъпление загубили общо около 1200 офицери и войници.
Трети опит за превземането на Омар бей предприема 124-ти Воронежки пехотен полк, но се стига само до нови загуби. Последен четвърти опит, отново неуспешен, прави и 20-и Галицки пехотен полк.
Действията в центъра са пълна катастрофа. Липсата на единодействие води до четири разпокъсани, самостоятелни атаки, като загубите са 102 офицери и 4227 войника. Голяма част от телата на убитите войници, намиращи се в близост до османските позиции, остават непогребани на бойното поле чак до 28 ноември. Едва след като Осман паша се предава са изпратени команди да съберат и погребат разложените тела на своите другари.
Действия на левия фланг
За действия на левия фланг са заделени най-малко части от 22 батальона, 25 ескадрона, 80 пеши и 18 конни оръдия. Единствено тук, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев, е постигнат сериозен успех. Постепенно, с поредица от атаки е овладян пътя за Ловеч, село Брестовец и първия и втория гребен на „Зелените хълмове“. Решава да превземе и третия гребен и по този начин да установи контакт в центъра с частите на генерал-лейтенант Евгений Крилов.