Macedonische Studien (в превод Македонски изследвания) е произведение на словенския лингвист Ватрослав Облак (1864 – 1896), излязло посмъртно в 1896 година като издание на Императорската академия на науките във Виена, Австро-Унгария. Книгата е издадена от учителя на Облак, Ватрослав Ягич и отразява резултатите на пътуването на Облак в Македония, Османската империя, с цел изучаване на солунския говор и определяне на произхода на старославянския (старобългарския) език. Книгата опровергава т. нар. панонска теория, според която Кирилометодиевият език е този на панонските славяни, и доказва, че старобългарският език е основан на говорите около Солун.
Съдържание Произходът на старобългарския език е сред основните научни интереси на Облак, породил се покрай заниманията му със словенска диалектология. През есента на 1891 година Облак печели стипендията Линсберг на Виенския университет, и по поръка на Ягич заминава за Солун, за да изучи тамошния славянски диалект. По това време в научните среди по отношение на старославянския език господства създадената от Йерней Копитар и поддържана от Франц Миклошич панонска теория, според която езикът на солунските братя произлиза от Панония. Облак обаче като студент изследва усърдно всички старославянски паметници и на базата на езиковия материал си създава свое мнение за родината на старославянския език – околностите на Солун.
В Солун Облак провежда теренни изследвания и събира автентични езикови материали, за да отговори на въпроса за принадлежността на Кирилометодиевия език. През март 1892 година успява да направи първото си пътуване извън града, но е арестуван от османските власти по обвинение, че се е занимавал с подготовка на въстание. След намеса на австро-унгарския консул в Солун, Облак е освободен, но е принуден да напусне империята.
След завръщането си в Австро-Унгария Облак до смъртта си през април 1896 година, не успява да издаде солунските си проучвания. Книгата е редактирана от Ягич след смъртта му, като към Облаковите езикови проучвания, Ягич прибавя и изключително интересните писма, които Облак му пише от Солун.
Облак замисля книгата в две части. Първата част, която излиза, според неговите представи е само езиковото градиво и има само малки обяснения на явленията, тъй като е възнамерявал в част II да разгледа изцяло генезиса на явленията в македонските диалекти и техните връзки с останалите български и сърбохърватски диалекти.
В писмата си, издадени с книгата, Облак засяга въпроса и за етническата принадлежност на македонските говори, като заявява, че това не е тема на лингвистиката:
Същевременно обаче Облак нарича местното население „българи“:
Бележки
Категория:Научни книги Категория:История на българския език Категория:Българска диалектология Категория:Култура в Солун Категория:Книги за Македония