Автономност на кораба (съкр. автономност) е елемент на тактико-техническите данни, характеризиращ времето (в денонощия), в течение на което кораба е способен да се намира в морето, изпълнявайки определените му задачи, без попълване на запасите от питейна и техническа вода, провизии и разходни материали, които не се отнасят към движението му, а също и без смяна на личния състав.
Автономността на кораба се задава при проектирането, като при това се отчитат задачите, възлагани на кораба и районите на плаванията му. Автономността се обезпечава с надеждността на техническите средства, създаване за екипажа на необходимите условия за обитаемост и поместването на кораба на необходимите за функционирането му материални запаси.
За разлика от далечината на плаване, която може да е практически неограничена (при атомните кораби), автономността винаги има предел. В типичния случай – това е автономност според запасите от провизии и прясна вода за екипажаСулержицкий, А. Д., Сулержицкий, И. Д. Морской словарь. М., Воениздат, 1956.. При атомните самолетоносачи на САЩ това може да бъде автономност по запасите от гориво и боеприпаси за авиогрупата (в стандартния разчет – при два бойни полета на ден за машина)Зарубежное военное обозрение, 1981, № 5..
Вижте също Далечина на плаване
Източници
Литература Автономность корабля // А – Бюро военных комиссаров / [под общ. ред. А. А. Гречко]. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1976. – (Советская военная энциклопедия: (в 8 т.); 1976 – 1980, т. 1).
А