В сферата на финансите, техническият анализ е методология за анализиране на финансовите пазари, чиято цел е да прогнозира вероятни изменения на цените на основата на закономерности – на основата на аналогични изменения в цените в миналото при сходни обстоятелства. За целта се използват исторически данни за пазара, като цени и обем. Kirkpatrick, Dahlquist, 2006,p.3 Поведенческата икономика и количественият анализ надграждат и включват много от инструментите на техническия анализ, seekingalpha.compapers.ssrn.com който, бидейки един от аспектите на активно управление, стои в противоречие със съвременната теория на портфейла. Ефективността на техническия и фундаментален анализ се оспорва от хипотезата за ефикасния пазар, която твърди, че цените на всеки търгуван инструмент по същество са непредвидими.
История Принципите на техническия анализ се коренят в събирани стотици години исторически данни за финансовите пазари. Joseph de la Vega, Confusión de Confusiones, 1688 Някои аспекти на техническия анализ се появяват първо в описанието на Джоузеф де ла Вега на холандските пазари през 17 век.
В Азия, техническият анализ се твърди, че е разработен като метод от Хома Мунехиса в началото на 18 век. Той въвежда и развива използването на техниката на японските свещи, която и днес е инструмент, използван в графичния технически анализ. Nison, Steve (1994). Beyond Candlesticks: New Japanese Charting Techniques Revealed, John Wiley and Sons, p. 14. ISBN 0-471-00720-X
През 20-те и 30-те години на XX век Ричард Шебъкър публикува няколко книги, които продължават работата на Чарлз Дау и Уилиям Питър Хамилтън в техните книги „Теория и практика на фондовата борса“ и „Практически и технически анализ на пазара“.
През 1948 г. Робърт Д. Едуардс и Джон Магий публикуват „Технически анализ на борсовите тенденции“, която се смята за една от най-важните публикации в тази сфера. Изследването се занимава предимно с трендови анализ и графични модели, които остават в употреба и до днес.
В началото на своето приложение техническият анализ е използвал предимно графични модели, защото оперативният капацитет на тогавашните компютри не позволявал сложните статистически анализи, които познаваме и ползваме днес
В първите години на 1900 г. Чарлз Дау, считан за основоположник на традиционния технически анализ, публикува серия от редакционни статии, в които излага идеите си за пазара. Теорията на Дау се основава на събраните бележки на съоснователя и редактор на индекса Дау Джоунс, Чарлз Дау и вдъхновява използването и развитието на съвременния технически анализ в края на 19 век.
Други пионери на техническия анализ са Ралф Нелсън Елиът, Уилиям Делбърт Ган и Ричард Уикоф, които са развили своите технически способи в началото на 20 век. Но повечето технически инструменти и теории са разработени и подобрени през последните десетилетия, като се поставя все по-голям акцент върху помощта на специализираните компютърни софтуери.
Общо описание Докато фундаменталният анализ разглежда резултатност, дивиденти, нови продукти, научни изследвания и др., техническите анализатори използват различни методи, инструменти и техники, сред които и графични методи. Тези графични модели спомагат за откриването и използването на ценови и пазарни тенденции във финансовите пазари и се опитват да ги прилагат.Murphy, John J. Technical Analysis of the Financial Markets. New York Institute of Finance, 1999, pp. 1 – 5, 24 – 31. ISBN 0-7352-0066-1
Техническите анализатори, използващи графични модели, търсят архетипни (базови, основни) модели на цената, като добре познатия глава и рамене (head and shoulders) или двоен връх / дъно (double top/bottom), обръщащи модели (reversal patterns), изучават различни технически индикатори, пълзящи средни (moving averages) и т.н. Чрез тях откриват линии на подкрепа / съпротива (support/resistance), канали (channels) и други формации, като знамена (flags), флагчета (pennants), балансови дни (balance days) и модели чаша и дръжка (cup and handle patterns).Elder, 1993, Part III: Classical Chart Analysis
Освен графики, техническите анализатори прилагат в употреба различни видове пазарни индикатори, някои от които са математически трансформации на цените, които често включват увеличен / спадащ обем и покачване / спад на данните и др. Тези индикатори се използват, за да се прецени дали пазарно търгуваните активи се движат в тренд, и ако е така, да се определи посоката на движение и неговата продължителност.
Техническите анализатори също търсят връзката между ценовите / обемни индекси и пазарни индикатори. Примери за това са пълзящите средни, индексът на относителната сила (RSI) и MACD.
Други методи на изследване включват корелациите между промените в опции (implied volatility) и пут / кол съотношения (put/call ratios) с цената. От значение са и индикаторите за изследване на настроенията на инвеститорите като пут / кол съотношения, мечи / бичи съотношения, краткосрочен лихвен процент, имплицирана волатилност и др.
В техническия анализ се използват много технически способи. Привържениците на различните технически способи (като например: японски свещи, Теория на Дау и Вълнова теория на Елиът) може да пренебрегват други подходи, но често трейдърите комбинират елементи на повече от един технически способ.
Някои технически анализатори използват субективна преценка относно влиянието на конкретни модели върху определен инструмент в даден момент и по отношение на съответната интерпретация на модела. Други използват стриктен механичен или систематичен подход на идентифициране и интерпретиране на различни технически модели.
За разлика от техническия анализ, фундаменталният анализ изучава икономическите фактори, които влияят върху начина, по който инвеститорите оценяват финансовите пазари. Техническият анализ приема, че цените вече са отразили всички фундаментални фактори. Целта на техническите индикатори е да откриват скритите тенденции. Фундаменталният анализ, както и техническият, не са безпогрешни системи за откриване на трендове. Някои търговци използват само технически или само фундаментален анализ, но има и други, които се възползват от преимуществата и на двата вида, преди да вземат решение за търговия. Elder, 1993, Part II: „Mass Psychology“, Chapter 17, „Managing versus Forecasting“, pp. 65 – 68
Характеристики Техническият анализ използва модели и търговски правила, базирани на ценови и обемни трансформации, като пълзящи средни, индекс на относителната сила (RSI), регресии, вътрешно и външно пазарни ценови корелации, бизнес цикли, стоково-пазарни цикли или класически графични модели.
Техническият анализ контрастира с подхода на фундаменталния анализ на борсово търгувани инструменти. Техническият анализ изучава цени, обеми и други пазарни показатели, докато фундаменталният анализ разглежда фактите за дадена компания, пазар, валута или стока. Повечето големи брокерски, търговски или финансови институции имат два анализаторски екипа, използващи съответно технически и фундаментален анализ.
Изводите, получени въз основа на технически анализ може да са в противоречие с тези, резултат от фундаментален анализ. По принцип фундаменталният анализ се основава на факта, че реалната стойност на търгуваните инструменти (ценни книжа, валутни двойки) е различна от пазарната цена – тя е надценена или подценена. Доколкото е възможно да се изчисли „правилната“ цена, можем да предположим, че пазарът „ще коригира“ до желаното ниво (чрез низходяща или възходяща корекция). Заради това препоръката на фундаменталния анализ може да бъде в противоречие с основните препоръки на техническия анализ.
Техническият анализ се използва широко от търговци и финансови специалисти и много често при активна дневна търговия и краткосрочни финансови спекулации. През 60-те и 70-те години на миналия век е бил отхвърлен от академичните среди.
Актуален преглед на Ървин и Парк отбелязва, че 56 от общо 95 съвременни изследвания стигат до извода, че използването на технически анализ води до позитивни резултати, но много от тях използват съмнителна и несигурна пазарна информация, което прави неубедителни доказателствата за ефективността на техническия анализ.
Много академици все още смятат техническият анализ за псевдо наука, като например Юджийн Фама, който поддържа тезата, че доказателствата в полза на техническия анализ са малко, а самият метод е в противоречие със слабата форма на хипотезата за ефикасния пазар (EMH). Fama, Eugene (May 1970). „Efficient Capital Markets: A Review of Theory and Empirical Work“, The Journal of Finance, v. 25 (2), pp. 383 – 417.Griffioen, Technical Analysis in Financial Markets Потребителите, които използват технически похвати, твърдят, че дори и да не предвиждат бъдещето, те спомагат за идентифицирането на добри търговски възможности. Schwager, Jack D. Getting Started in Technical Analysis. Wiley, 1999, p. 2. ISBN 0-471-29542-6
Техническият анализ намира много по-широко приложение на валутния пазар, отколкото фундаменталният анализ. Cross, Sam Y. (1998). All About the Foreign Exchange Market in the United States, Federal Reserve Bank of New York chapter 11, pp. 113 – 115. Това не означава, че техническият анализ е по-подходящ за анализ на Forex, а по-скоро ефикасността на неговото приложение намира по-широко признание в тези среди. Някои изолирани проучвания показват, че следването на техническите търговски правила води до последователни по-добри резултати в периода преди 1987 г. Osler, Karen (July 2000). „Support for Resistance: Technical Analysis and Intraday Exchange Rates“, FRBNY Economic Policy Review (abstract and paper here ).Neely, Christopher J., and Paul A. Weller (2001). „Technical analysis and Central Bank Intervention“, Journal of International Money and Finance, 20 (7), 949 – 70 (abstract and paper here) Повечето научни изследвания се фокусират върху аномалното състояние на валутния пазар. Предполага се, че аномалиите се дължат на интервенциите на централните банки на валутния пазар, които техническият анализ очевидно не може да предскаже.
Скорошни изследвания отчитат, че комбинирането на различни пазарни сигнали в единен подход може да доведе до увеличение на доходността и да намали зависимостта от използването на единично правило.
Принципи Основен принцип на техническия анализ е, че цената на пазара е отражение на цялата практически значима информация, в резултат на което анализът се фокусира върху търговската история на даден инструмент и не се влияе от външни фактори, като икономически, фундаментални и новинарски събития. Следователно, движението на цената следва повторяем модел, дължащ се на факта, че инвеститорите колективно клонят към определена тенденция на поведение. Така техническият анализ се фокусира върху разграничими трендове и условия. Elder (2008), Chapter 1 – section „Trend vs Counter-Trending Trading“
Ценовото движение отчита всичко
На база на предпоставката, че цялата значима информация е включена в цената и обема на даден инструмент и вече е взета предвид, техническите анализатори считат, че пазарът сам посочва своето най-вероятно развитие.
Цените се движат в трендове
Техническите анализатори смятат, че цените не отразяват само случайни движения, а се движат с посока. Смята се, че продължаване на настоящата ценова тенденция е по-вероятно от нейното изменение. Основната дефиниция на ценови тренд за първи път е изложена в теорията на Дау.