Реформи на Ататюрк () са поредица от кардинални политически, законодателни, културни, социални и икономически реформи в Турция от началото на 20 век, които имат за цел да превърнат новосъздадената Република Турция в светска, съвременна национална държава. Осъществени са под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк и според идеологията на кемализма. Водеща е идеята, че за да се модернизира, турското общество трябва да се европеизира по западен образец в политическо и културно отношение.S. N. Eisenstadt, „The Kemalist Regime and Modernization: Some Comparative and Analytical Remarks“, in J. Landau, ed., Atatürk and the Modernization of Turkey, Boulder, Colorado: Westview Press, 1984, 3 – 16. Политическите реформи включват фундаментални промени в институциите, които слагат край на много традиции и следват конкретна програма, за да разрушат създаваната с векове сложна съществуваща система.Jacob M. Landau „Atatürk and the Modernization of Turkey“ page 57.
Реформите започват с модернизиране на конституцията от 1921 г. и замяната ѝ с нова през 1924 г., основана на европейските идеи и норми, както и с адаптирането на европейско законодателство към нуждите на турската република. Следваща стъпка е повсеместна секуларизация и модернизация в администрацията, с особено внимание върху образованието. На турски реформите се наричат Atatürk Devrimleri, буквално Революции на Ататюрк. Те са толкова радикални, че често са посрещани с неразбиране и съпротива от обществото и се реализират основно благодарение на еднопартийната власт на кемалистите и силния военен контрол в страната.
В исторически план реформите на Ататюрк продължават реформаторския период Танзимат (реорганизация) на Османската империя, протекъл между 1839 и 1876 г. и завършил с приемането на първата конституция на Турция през 1876 г.Cleveland, William L & Martin Bunton, A History of the Modern Middle East: 4th Edition, Westview Press: 2009, p. 82. Към края на 20 век с началото на кандидатстването на Турция за член на Европейския съюз на 14 април 1987 г. е предприета друга серия от социални, икономически и административни реформи.
Цели
Реформиране на исляма Османската империя е ислямска държава, в която държавният глава – султанът, е също така и халиф на Османския халифат. Социалната система е организирана около системата на миллетите. Тази структура позволява значителна степен на религиозна, културна и етническа приемственост в обществото, но същевременно насърчава вграждането на религиозната идеология в административната, политическата и икономическата системи. Този начин на живот би могъл да се дефинира като ислямизъм (политически ислям) така: „ислямът трябва да ръководи социалния и политическия, както и личния живот“.
В групата на елита, която обсъжда бъдещото развитие, се оформят две течения, които имат много общи основни цели: „реформатори на исляма“ и „про-западни“. Някои светски интелектуалци, а дори и реформаторски настроените мюсюлмански мислители, възприемат възгледа, че социалният прогрес в Европа настъпва след протестантската Реформация, както пише например Франсоа Гизо в Histoire de la civilisation en Europe (1828). Реформаторите-мюсюлмани стигат до извода, че реформата на исляма е неизбежна. Други, като Абдула Джевдет и Кълъчзаде Исмаил Хакъ, които са про-западно настроени, са вдъхновени по-скоро от последвалото маргинализиране на религията в европейските общества. За тях реформираната религия само временно играе ролята на инструмент за модернизиране на обществото, след което трябва да бъде елиминирана от обществения живот и да се ограничи до личния. Една директна атака срещу религията в преобладаващо мюсюлманското общество би била безразсъдна, но една прекроена версия на исляма би могла да служи като проводник на прогреса и просвещението. Заслугата на Ататюрк е, че успява да разшири обхвата на общата кауза и да поеме пътя на бързите реформи. Тяхното осъществяване оказва значително влияние сред ислямския свят и едно от последствията им е отмяната на Османския халифат през 1924.Feldman, Noah, Fall and Rise of the Islamic State, Princeton University Press, 2008, p.2)
Голяма част от обществото отхвърля новаторските идеи като бълнуване на незначителни интелигенти, а религиозната върхушка ги обявява за ерес, но след победата през 1922 и провъзгласяването на република необходимите условия за провеждането на реформите стават фактMango, Atatürk, 394.
Про-западна ориентация Младотурците и други турски интелектуалци си поставят въпроса какво трябва да бъде отношението на империята към Запада (има се предвид християнска Европа), който е символ на интелектуален и научен напредък и може да служи като модел за бъдещото развитие на страната. Реформаторите отговарят на този въпрос така: Турция трябва да се учи от Запада.
Политически реформи Отделните елементи на политическата реформа се въвеждат постепенно. Едва през 1935 г. техният последен стадий премахва последното позоваване на исляма и политическата система става светска и демократична република, в която суверен е народът (съответно членове 2.1, 1.1 и 6.1 от конституцията), който възлага упражняването на властта на еднокамерен парламент (към 1935), турското Велико Национално Събрание (). В конституцията са заложени също принципът на национализма, разделението на държавата от религията, социалното равенство, равенството пред закона и неделимостта на републиката и турската нация. По този начин е основана унитарна национална държава (към 1935), основана на принципите на светската демокрация. Съществува и разделение на властите между законодателна, изпълнителна и съдебна (съответно членове 7.1, 8.1 и 9.1 от конституцията), като разделението между съдебната власт и останалите две е по-стриктно, отколкото между законодателната и изпълнителната власти.
Конституция Турската конституция от 1921 г., ратифицирана от Великото национално събрание през януари 1921 г., е основен закон до 1924 г. Тя е кратък документ и съдържа само 23 члена. Основната движеща сила за написването ѝ е да се премахне абсолютната власт на султана. Тя служи също и като законова основа за турската война за независимост от 1919 – 1923, защото отхвърля принципите на Севърския договор от 1918, подписан от Османската империя, с който значителни турски територии се отстъпват на победителите от Антантата. Турското национално движение, предвождано от Ататюрк и базирано в Анкара, за няколко години успява да удържи решителна победа във войната и изтласква гърците, французите, англичаните, италианците и арменците на няколко фронта, макар че Константинопол е окупиран и през 1923 г. столицата е преместена в Анкара.Yelavich, Barbara (1983). History of the Balkans: Twentieth century. Cambridge University Press. p. 131. ISBN 978-0-521-27459-3. Така турците успяват да стигнат до нов договор – Лозанския от юли 1923 година. През октомври същата година с поправка в конституцията е създадена Република Турция с президент Мустафа Кемал.
През април 1924 е съставена изцяло нова конституция (конституция от 1924 г.), действала до 1961 г.
Република Провъзгласяването на Турската република („Türkiye Cumhuriyeti“) на 29 октомври 1923 г. е най-важната политическа промяна, с която се установява представителна демокрация. До официалното обявяване на републиката Османската империя все още съществува, като запазва свързаното с нея наследство и династичен авторитет. Османската династия е лишена от власт от правителството в Анкара, но нейните традиции и културни символи се зачитат от народа (макар и в по-малка степен сред елита).
Премахване на султаната, халифата и системата от миллети На 1 ноември 1922 г. Великото национално събрание премахва Османския султанат и последният султан Мехмед VI напуска страната на 17 ноември на борда на английски военен корабWho's Who – Sultan Mehmed VI.
В Османската империя хората от всеки миллет се ползвали традиционно с известна автономност, като избирали свои водачи, събирали свои данъци и живеели съгласно културните си и религиозни закони, като религиозните закони са по-силни от гражданските. За мюсюлманите е характерно, че сред духовниците улеми съществува стриктна йерархия, а първият сред тях носи почетната титла Шейх-ал-Ислам (Sheikh ul-Islam) и играе значителна роля в империята. Той се назначава със султански указ и се избира от средата на кадиите на големите градове. Шейхът издава фатви – писмени тълкувания на Корана, които се ползват с голям авторитет. Шейхът надзирава и прилагането на закона на шариата. След отмяната на султаната в Турция за известно време остава в сила халифатът, защото със същия закон той бива разделен от султаната и за халиф е определен Абдул Меджид II, братовчед на Мехмед VІ. След малко повече от година обаче, на 3 март 1924 г. са отменени халифатът и длъжността шейх-юл-ислям. Всички религиозни въпроси са поверени на гражданска институция – Директорат по религиозните въпроси (). Мустафа Кемал предприема тотално отделяне на исляма от държавата и парламентът отменя със закони системата на миллетите и заменя шариатското съдопроизводство с граждански кодекс, изработен по подобие на швейцарския. Имуществото на вакъфите се предава под разпореждане на Главно управление на вакъфите, а религиозната образователна система е заменена с гражданска. Така се премахва изцяло влиянието на духовниците и религията в публичната администрация и управлението се съсредоточава в ръцете на турското националистично правителство в Анкара.
Партийна система Мустафа Кемал е основател на Републиканската народна партия, РНП (първоначално Народна партия, 9 септември 1923 г.). Макар че на теория политическата система е многопартийна, до 1946 година тя де факто е еднопартийна поради доминиращото влияние на РНП. Изборите са демократични и многопартийни, но съществуващите практики не позволяват на други партии да печелят и между 1925 и 1945 г. РНП е единствената партия в парламента.
Реформи в обществения живот Реформите в обществения живот обхващат най-различни области, като се започне от секуларизацията на обществените институции и изхвърлянето на религията от политиката, премине се през коренна промяна на ролята на жените в обществото и се стигне до по второстепенни, но много важни промени като реформа в облеклото, промяна на фамилиите и въвеждане на международната система за времето, календара и мерните единици.
Публична сфера Някои обществени институции имат религиозни аспекти и оказват значително влияние върху обществения живот. Такива са например вековните социални структури, неразривна част от държавната уредба на Османската империя или публичния дискурс. Реформите на кемалистите засягат дълбоко всички тях.
Религиозни отличителни знаци
Социалната система в империята има дълбока връзка с религията. Дори облеклото на даден човек показва религиозната група, рангът и професията му. Тюрбанът, фесът, бонето се асоциират с пола, ранга и професията. Начинът на обличане е стриктно регулиран още в началото на управлението на Сюлейман Великолепни през XVI век. Тенденцията се запазва до началото на XIX век, когато султан Махмуд II започва да провежда управление, реформаторско и революционно според ориенталските представи. Той следва примера на руския цар Петър I и за да модернизира империята, въвежда прогресивни практики с декрети.
Реформите на Ататюрк забраняват участието на религията в политиката, в коренна противоположност на установената вековна практика на върховенство на религията в институциите. Този закон ограничава влиянието на улемите, като въвежда задължително гражданско облекло и провежда курс на европеизация по западен модел, подкрепяйки образованите хора – адвокати, учители, лекари. Опасността кемалистите да бъдат упрекнати в антирелигиозност е избегната, като се атакуват суеверията и ненаучните схващания, защото според тях, „ислямът е срещу всяка форма на невежество (ненаучност)“.İnalcık, Halil. 1973. „Learning, the Medrese, and the Ulemas.“ In the Ottoman Empire: The Classical Age 1300 – 1600. New York: Praeger, pp. 171. Лозунгът им е: