Йерѐми Мѝхал Корѝбут Вишньовѐцки (; 17 август 1612 г. – 20 август 1651) по прякор Чука за казаците или Желязната ръка е забележителен член на аристокрацията от Жечпосполита, княз на Вишневец, Лубни и Хорол за Короната на Кралство Полша и баща на бъдещия крал на Полша Михал I.
Авторитетен магнат и военен командир с рутенски и румънски произход, Вишньовецки през 1646 е наследник на едни от най-големите богатства и най-великите титли в полско-литовската държава. Сред тях е позицията на войвода от Рутенското войводство със земи, обитавани от 230 000 души. Неговото обръщане от източното православие към католицизма причинява много разногласия в Рутения и Украйна, които тогава са част от Жечпосполита.
Биография Ранни години Йереми Вишньовецки е роден през 1612, като точната дата и мястото на неговото раждане не са документално потвърдениWidacki, p. 18. Баща му Михал от литовско-рутенската фамилия Вишньовецки,Lerski, Wróbel, Kozicki, p. 654 но умира скоро след раждането на Йереми през 1616.Romański, p. 52 Майка му Райна Могилянка е от молдавския аристократичен род Могилещи. Нейният баща е княз Йеремия Могила, починал през 1619.Widacki, p. 19 И двамата родители се числят към обреда на Източната православна църква;Widacki, p. 19, като чичо на Йереми е влиятелния православен богослов Петър Могила, а прачичо – Георги Могила, митрополит на Молдавия.
Сирак от седемгодишна възраст, Йереми е отгледан от чичо си Константи Вишньовецки, от римокатолическия клон на семейството.Widacki, p. 19 Младежът посещава йезуитски колеж в Лвов и по-късно, през 1629 пътува до Италия, където той за кратко посещава Университета на Болоня. Йереми придобива и първия си военен опит – в Холандия.Widacki, p. 19Widacki, p. 20 Отглеждан от чичо си и пътувал в чужбина, Йереми Вишньовецки се превръща от един провинциален княз в един от най-великите магнати на ЖечпосполитаWidacki, p. 20.
През 1631 Вишньовецки се връща у дома и поема от чичо му управлението на огромните имоти на баща си, които включват голяма част от това, което е днес УкрайнаWidacki, p. 20Widacki, p. 21. В 1632 той обръща от източното православие към католицизма, действие, което причинява много тревога в украинските земи.Widacki, p. 21 Решението му е била анализирано от историците и често е критикувано в украинската историографияWidacki, p. 21Widacki, p. 22. Православната църква се бои, че губи мощен защитник и Исая Копински, митрополит на Киев безуспешно се съветва с него в опит да промени решението му.Widacki, p. 22 Йереми не отстъпва от решението си, но и запазва много достойни отношения с православаната църквата, като се избягват провокативни действия и поддържа чичо си православния епископ Петър Могила и неговия Православен КолегиумWidacki, p. 22.
По-късни години Според първия му придворен биограф Михал Калишовски княз Вишньовецки участва в девет войни през живота си.Widacki, p. 26 Първата от тези е Смоленската кампания от 1633 – 34 срещу на московцитеWidacki, p. 26. В тази война той придружава южната армия на кастеланът Александър Пясечински и взема участие в няколко последователни битки, сред тях и неуспешната обсада на Путивъл; по-късно същата година те завземат Рилск и Севск преди да се оттеглят.Widacki, p. 27Widacki, p. 28 На следващата година той се присъединява към Адам Kисел и Станислав Жулкевски със собствена армия от 4,000 души.Widacki, p. 30, което е 2/3 от армията на хетманите (без казашките войски). Йереми, въпреки че е най-младшият командир има голямо влияние върху тяхната кампания.Widacki, p. 30 Липсата на артилерия не им позволява да завземат големи градове, но за сметка на това поляците опустошават провинцията около Севск и КурскWidacki, p. 31. Войната приключва скоро след това и през май 1634 Вишньовецки се завръща в Лубни.Widacki, p. 31 За службата си той получава похвала от краля на Полша Владислав IV Васа и титлата кастелан на Киев.Widacki, p. 32.
След войната Вишньовецки се ангажира в редица конфликти със съседни полско-литовски магнати и благородници.Widacki, p. 40Widacki, p. 41 Йереми е в състояние да си позволи доста голяма частна армия от няколко хиляди, и чрез заплахата от това той често е в състояние да принуди съседите си за благоприятно разрешаване на споровете.Widacki, p. 42 Скоро след завръщането си от руския фронт, той участва на страната на семейството Довмонт в спор за имоти с друг магнат, Самуел Лашч, като в крайна Вишньовецки закупува спорните земи и ги включва в своите владения.Widacki, p. 41
Около 1636 Сеймът (Полския парламент) се противопоставя на брака на крал Владислав IV Васа със сестрата на вишньовецкия княз АннаWidacki, p. 67. Това дистанцира Йереми от кралския двор, въпреки че той периодично ходи във Варшава като депутат в Сейма от Рутенското войводствоWidacki, p. 68. Скоро след това, на 27 февруари 1639, Йереми се жени за Грижелда Замойска, дъщеря на канцлера Томаш Замойски.Widacki, p. 49
По това време Вишньовецки е въвлечен в политически конфликт относно благородническите титли, по-специално тази на принца.Widacki, pp. 70 – 74 Аристократите в Полско-литовското обединено кралство официално са равни и използват различни и ненаследствени титли в сравнение с тези от останалата част на Европа; същността на конфликта, който отнема много време в Сейма през периода 1638 – 41, се състои в това дали старите титли принц (присъдени на семействата преди техните земи да бъдат включени в Общността през 1569 със Съюз от Люблин) са валидни и дали най-новите титли, присъдени от чуждестранни дворове, трябва да бъдат признавани.Widacki, pp. 70 – 74 Вишньовецки е един от главните участници в този дебат, успешно защитава старата хералдическа система, включително тази на собственото си семейство и постига успех в отхвърлянето на новите титли. Това го довежда до вражда с друг мощен магнат – Йежи ОсолинскиWidacki, pp. 70 – 74. Освен този конфликт през годините му като депутат (1635 – 46), Йереми не участва дейно в други политически въпроси и само два пъти (през 1640 и 1642) изпълнява незначителната функция на комисар за разследване на източните и южните гранични споровеWidacki, pp. 70 – 74.
В 1637 Вишньовецки вероятно участва под командването на хетман Миколай Потоцки срещу казашкия бунт на ПавлюкWidacki, pp. 56 – 58. Сигурно е обаче, че една година по-късно, след връщаше от Сейма Вишньовецки събира 4-хилядна дивизия, с която участва в погасяването na въстанието на Острянин.Widacki, pp. 58 – 60 Заедно с хетман Потоцки те побеждават бунтовниците в Битката при Жовнин след изтощителна обсада.Widacki, pp. 61 – 65
Заключителни години В 1641 г., след смъртта на чичо си Константи Вишньовецки, Йереми става последният възрастен мъжки наследник на рода и всички останали земи на клана попадат в ръцете му, въпреки краткия конфликт с Александър Лудвиг Радзивил, който оспорва правата му върху някои имоти.Widacki, pp. 50 – 52Widacki, pp. 50 – 52 Това се базира на брака на Радзивил с Катаржина Тицкиевич-Вишньовецка, но година по-късно с развода между тях въпросът е уреден в полза на Йереми.Widacki, pp. 50 – 52
Вишньовецки воюва против татарите през периода 1640 – 46 поради зачестилите техни грабителски нападения през югоизточната граница на Общността.Widacki, pp. 76 – 85 В 1644, заедно с хетман Станислав Конецполски князът взема участие в победоносната битка при Охматов срещу силите на кримските татари, водени от Tугай бей.Widacki, pp. 79 – 82
През 1644, след фалшива новина за смъртта на Aдам Казановски Вишньовецки поема контрола над спорен имот в Румно.Widacki, p. 42 За това нарушение той е бил осъден на изгнание, но поради влиянието си дори кралят не може реално да наложи това решение без то да доведе до гражданска война.Widacki, p. 42Widacki, p. 43 В крайна сметка след повече дискусии на местните сеймове и след това в държавния Сейм Вишньовецки печели делото и му е предоставено правото над имота в Румно.Widacki, p. 43 В 1646 г., след смъртта на Конецполски бъдещият рутенски войвода е този, който нахлува и отнема град Хадяч от сина на хетмана Александър Конецполски. Но година по-късно, през 1647, Вишньовецки губи този спор и е принуден да върне града.Widacki, p. 43Widacki, p. 44
На 4 април 1646 г. Вишньовецки получава титлата войвода на Рутения (наричан и Руски войвода) заедно с място в Сената на ПолшаWidacki, p. 91. Той е третият член на династията, получил тази привилегия.Widacki, p. 91 Скоро след това, обаче, той отказва да подкрепи крал Владислав в плана му за война срещу Османската империя, въпреки че кралят му предлага ранга на Полеви хетман на КоронатаWidacki, pp. 95 – 96.
След есента на 1646 Вишньовецки нахлува в Ка́нев и заема позицията на староста, освободена от заточения Самуел ЛашчWidacki, pp. 99 – 100. Рутенският княз прави това без каквито и да било правни основания и става субект на съдебно решение, което никога не е било изпълнено.Widacki, pp. 99 – 100 По-късно същата година Вишньовецки за кратък период от време вдига голяма частна армия от около 25 000 души с неизвестна цел и без да участва в някакви военни действияWidacki, pp. 101 – 102Widacki, pp. 101 – 102.
Хмелницко въстание Вишньовецки печели прякорите си най-вече с битките срещу казаците по време на въстанието на Хмелницки през 1648–51 г. Получил информация за нарастващо недоволствоWidacki, p. 103, князът започва да мобилизира войските си, а в началото на май научава за казашката победа на Жовти ВодиWidacki, p. 105. След като не получава поръчки от хетманите Миколай Потоцки и Mарчин Калиновски, Вишньовецки започва да се движи по своя собствена инициатива. Скоро научава за втория триумф на Хмелницки в битката при Корсун, което означава, че неговите войски (около 6,000) са единствените полски сили отвъд Днепър в този момент.Widacki, p. 107 В тази ситуация той започва да отстъпва към Чернигов, а армията му скоро се превръща в център за различни бежанци.Widacki, p. 108 Минавайки Чернигов, той продължава през Любеч и Брагин,Widacki, p. 108 а след това през Мозир, Погребище и Житомир. След кратък престой там за местен сеймик,Widacki, pp. 109 – 113, Вишньовецки влиза в няколко схватки със силите казашки – край Немиров, Махновка и Староконстантинов.Widacki, pp. 114 – 122. През юли стратегическото отстъпление на Вишньовецки достига ЗбаражWidacki, p. 123, което има съществено влияние върху хода на войната. Политиците в безопасна Варшава се опитват да преговарят с казаците, които от своя страна се използват действия Вишньовецки като извинение за отлагане на каквито и да било сериозни преговори.
Около края на август или началото на септември, Вишньовецки се съединява с армията региментарите Владислав Заславски-Острогски, Миколай Остророг и Александър Конецполски. Той не е в прекалено приятелски отношения с никой от тях, но след кратки преговори се съгласява да следва техните поръчки. По този начин князът приема отредения му статут на младши командир с по-малко влияние върху следващата фаза на кампанията.Widacki, pp. 135 – 138 На 23 септември, техните сили, обаче, са победени в Битката при Пилавци; след края на битката на Вишньовецки е предложена позицията на хетман, но той отказва.Widacki, pp. 143 – 143 На 28 септември в Лвов, Вишньовецки, с обществена подкрепа, е обявен за полеви региментар и около една седмица по-късно тази номинация е потвърдена от Сейма.Widacki, pp. 147 – 148 За разочарование на лвовчани обаче князът решава да съсредоточи отбраната си в ключовата крепост Замошч вместо в Лвов.Widacki, pp. 149 – 151 В края на краищата и двата града не са завладени след като е бил платен откуп от двете кметства на казаците, които предвид предстоящата зима решават да се оттеглят.Widacki, pp. 149 – 151