Иконографска схема

Иконографската схема (програма) е система от общоприети правила, които унифицират дейността на художниците иконописци. Ортодоксалната живопис е подчинена на единен за всички православни общности църковен канон, а правилата са описани в специалните иконографски наръчници – ерминии на българските зографи.

Декоративна система на църковната стенопис Храмовото пространство за християнина е свещено.

Пространстранството в източноправославния храм се разделя най-общо на три части: Светая светих – свещеното олтарно пространство, Наос или „кораб“ и Притвор – нартекс (нартика).

Иконографска програма на олтарното пространство Иконографската схема на олтарното пространство е най-строго регламентирана. Когато се изписва, обикновено се започва от апсидата – това е най-свещеното място във всеки християнски храм. В него по време на богослужение, се извършва най-голямото тайнство, което според църковния канон в по-голямата си част остава скрито от очите на присъстващите в храма богомолци. В тази връзка, както движенията и действията на свещенослужителите, така и декоративната украса на интериора, са регламентирани до последния детайл и би трябвало да се следват неотлъчно, като в това отношение не се допускат никакви компромиси. Има строго определен ред на движение в апсидното пространство – никога не се минава пред олтарната маса, винаги се заобикаля откъм апсидата. Това се прави, защото прозорецът при апсидата се възприема като символичен „Вход“ за Бога, затова той има арковидна форма (формата на арка се свързва с входа, през който може да преминава само Бог). Движението на свещеника по време на Света литургия винаги трябва да бъде зад олтарната маса пред апсидата.

За разлика от античните божества, които са безсмъртни и могат да се превъплъщават, да беседват със смъртните, еврейският Бог е невидим и непознаваем. За да се изкупи Първородния грях, Господ трябва да се превъплати в човешки образ и да умре, за да се изпълни повелята „Смертю смерть поправ“ – Второто пришествие ще се изпълни тогава, когато Бог отново се превъплати в образа на смъртен и умре, затова олтарното пространство трябва да се скрие от погледа на смъртните посредством Олтарна преграда (Темплона – каменна преграда във византийските църкви).

Цокълът е важна и задължителна част от декоративната украса на храма – той има символичното значение на преграда, която отделя света на простосмъртните от небесното царство или царството на идеите. Обикновено се изобразява като стена – стената, разделяща двата свята, но в олтарната апсида вместо него се изписва драперия. Най-често образът на стена се пресъздава чрез имитация на мрамор (напръскан като мрамор) или опус микстум (Opus mixtum) – светите образи „стъпват“ върху пояс над този цокъл, а идеята е, че има още една преграда, която отделя праведните покойници от нас.

Притворът и наоса символизират „Земната църква“, а олтарното пространство е преход към „Небесната църква“. Затова в него вместо цокъл, на това място трябва да се нарисува драперия – драперията символизира Покрова, който скрива същността на небесните образи от очите на простосмъртните (когато изнасят Христовото тяло, то също е било покрито с Покров). Драперията често се изобразява прикрепена (с нарисувани) гвоздеи и нарисувани гънки, върху нея може да има флорални или геометрични декоративни орнаменти, „плетеница“, „райски“ образи и мотиви. Въпреки че това е свещено място, понякога върху драперията се открива надпис с името на художника, нерядко в „тайнопис“ – тъй като покровът е едно дарение, както иконите и други вещи, изписаният покров също е символично дарение, с което се обяснява присъствието на подпис на един простосмъртен (зограф). Името на зографа по традиция, се придружава от определена „формула“, например „изписа се от Раба Божи...“ или дарителски, а ако липсва формула, надписът може да завършва с годината на изписване, което има същото значение. Ако е използван „тайнопис“, целта е той да бъде „неоткриваем“ и се използват различни прийоми – този „втори надпис“ (освен съществуващия по-голям надпис, официалния) може да бъде скрит, наподобявайки орнамент върху драперията, много по-малък по размери, някакъв „таен код“ или шифър – идеята е, да го има, без да се натрапва.

Образите в олтарната апсида задължително трябва да стъпят върху такъв „подиум“ – в апсидата след като Христовото тяло се връща в олтара (хлябът и виното се превръщат в тяло и кръв Христови), Превъплъщението се извършва чрез Светлината, която влиза през прозорците на храма.

За разлика от „Светая светих“ (олтара), куполът остава физически недостъпен, затова той не е покрит с преграда, напротив – куполът трябва да бъде видян от богомолците, защото тайнството на Въплъщението се извършва от Небето към Земята. Тази е причината олтарната апсида по време на богослужение да играе ролята на стълба, по която Господ слиза от Небето и влиза в храма при миряните. Такава „стълба“ е също Богородица – в химните се пее, че тя е „Светата стълба“.

Апсидата се състои от две части – Конха („мида“) и Калота. В конхата („мидата“) се изобразява Богородица – „стълбата“, по която слиза Исус Христос, Сина Божи при хората чрез Чудото на Непорочното зачатие. В раннохристиянските стенописи тя е била изобразявана в иконографската схема, наречена „Оранта“ – молеща с вдигнати и разтворени встрани ръце, а върху гърдите и (утробата) е поставен в сияние (медальон) Младенецът Христос. Тази иконография отразява Зачатието – Богородица не го държи в ръце, както в останалите изображения с него, а е показан преди неговото Раждане (нарича се още „Богородица Знамение“). Като иконографска схема се появява в късните иконостаси и мястото ѝ обикновено е в центъра на Пророческия ред (ако има такъв върху иконостаса) и особено в случаите, когато храмът или апсидата не са изписвани.

Другият иконографски тип, който може да намери място в конхата, е заимстван от момента след Раждането на Исус Христос и е свързан с „Поклонението на влъхвите“. Още в ранното християнство Богородица е била изобразявана върху трон с молители – царе с корони (тази иконографска схема е Византийска императорска). Иконографията на това изображение е „Богородица на трон с Младенеца“ във фасово положение. Липсват нарисувани богомолци, защото това ще бъдат тези, които са дошли в храма, за да ѝ се поклонят (свещенослужители и обикновени миряни). В някои случаи от двете страни на Богородица са изобразени Архангелите Михаил и Гавраил с царски корони, защото те са като молители (в лявата си ръка често държат жезъл).

От двете страни на прозореца в калотата се изобразява „Причастяването на Апостолите“, а в по-големите по размер апсиди до „Причастяването“ е изобразена „Божествена Литургия“ – като разчупва хляба, Христос казва: „Яжте и пийте от моята смърт“ – това е основна Мистерия за Християните. Тя се развива в три етапа: В най-горната композиция Господ е изобразен като „Велик Архиерей“ и причастява Ангелите – сцената се нарича „Божествена литургия“ и представлява случващото се в Небесата, което се пренася като ритуал подобие по време на църковна служба в храма, а Дяконите носят дрехите на ангели и възпяват Христос с херувимска песен. За втори път Христос е изобразен в „Причастяването“, но вече не с архиерейски дрехи, а с апостолски, около него са изобразени Апостолите, той разчупва хляба и ги причастява. Под този регистър (ред от изображения) в най-долната част следва фриз от светци – композицията се нарича „Мелисмос“ („Жертвата, Агнеца“), в нея фронтално в цял ръст се изобразяват светците, които са създали литургията. Трима светци от тях се изобразяват задължително – Йоан Златоуст, Василий Велики, Григорий Богослов, в лявата си ръка държат кодексите, а с дясната благославят. Така фронтално са били изобразявани в ранновизантийско време, по-късно – полуфронтално, обърнати към центъра (оттогава именно композицията се нарича „Мелисмос“). В по-редки случаи образите на светците и архиереите се изобразяват в медальони (като фриз от медальони) в тези композиции. Като изключение в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Търново, която е един Къснопалеологов паметник, на това място са изобразени Старозаветни Архиереи (от преди Раждането на Христос).

Триумфалната арка се намира встрани от олтарната апсида (подстъпите на апсидата) и частично е видна над иконостасната преграда. Върху нея обикновено се изобразява „Благовещение“. В някои случаи между образа на Архангела и Богородица може да се види „Убрус“, а като изключение, например църквата „Св. Георги“ в Кремиковския манастир, в най-горната част на „Триумфалната арка“ е изобразена „Петдесетница“.

Вдясно (на изобразения Христос, което е наше ляво), се намира нишата, която до XIV в. е била наричана „проскомидийна“ – в нея се приготвят и поставят (върху масичка) даровете за Светото причастие (Евхаристия). В този ранен период тя е наричана още „протезисна“ – това са даровете, които ще бъдат осветени, те се внасят от дякона. До XIV в. в тази ниша е бил изобразяван Архидякон Стефан – образът на първия дякон, който още в раннохристиянско време е бил въведен от апостолите като свещенослужител, затова той е изобразяван точно тук, в „Протезиса“. След XIV в. на това място е било изобразявано „Христос в гроба“ – с това изображение се онагледява, какво символизират даровете върху масата, а именно хлябът и виното. Когато се пренесат в олтара, те ще „оживеят“, затова в проскомидийната ниша е изобразен Христос мъртъв, преди да възкръсне.

В другата ниша също се изобразява Дякон – Роман или някой друг, а нишата още се нарича „Дяконикон“. Тук е можел да си почива дякона – в раннохристиянско време е имало нещо като прагче, стъпало, на което е сядал. Върху нишата освен дякон, може да бъде изобразен и архиерей – в нея са били държани архиерейските дрехи. Преди служба, когато обличал тези дрехи, при вземането им от това място, свещенослужителят отправял молитва към светеца – архиерей или патрон.

Апсидното пространство може да бъде увенчано в по-горния регистър със „сляп купол“, т.е. купол без прозорци. В него се изобразява Христос във „Възнесение“, въздиган от ангелите от двете страни на апсидната арка. Над „Протезиса“ и „Дяконикона“ се изобразяват старозаветни сцени – „Гостолюбие Аврамово“ („Старозаветна Троица“) над протезисната ниша, „Жертвоприношение Аврамово“ (над дяконикона), които са в сюжетна връзка и припомнят за жертвоготовността в името на Бога.

Иконостасът обикновено закрива изображенията в апсидното пространство до сцените „Възнесение“ и „Петдесетница“, така че те да не могат, да бъдат видяни от богомолеца – „Тайнствата“ („Христос в гроба“, „Погребението“, "Възкресението“) – едно от най-големите тайнства на християнството, защото никой не е видял Възкресението), остават скрити, дори самият момент на Възкресяването не се изобразява в православното изкуство.

При преминаване в олтара зад олтарната масичка, движението се извършва по следния начин: от входа на иконостаса, който е откъм протезиса, се преминава зад олтарната масичка и се отива към дяконикона, като пред всяка част на олтарното пространство, свещеникът се прекръства. Никога не се влиза през Олтарната двер.

Иконографска програма на купола Според раннохристиянските богословски трактати църквата е Тялото на Христос – предвещава се от пророците, основава се на апостолите, украсява се от архиереите. Тази философска програма се отразява посредством иконографската. В купола се изобразява Христос Вседържител, а под купола – пророци, които предвещават Църквата (Христос). Те се изобразяват между прозорците под образа на Христос с разгънати свитъци, върху които са написани текстове с пророчества. В църква на Атон в купола е изобразен Христос като „Велик Архиерей“ в композицията „Божествена литургия“ с Архиерейски дрехи (полиставрион с кръстове), обслужван от ангели, облечени като дякони (дело на известния художник от XVI в. Теофан Критски) – в този случай една дидактична тема е пренесена от нейното обичайно място в олтара над главите на богомолците.