В компютърните науки референтна локалност е термин за феномена, при който процесорът получава достъп до едни и същи стойности или свързани места в паметта. Има два основни типа референтни локалности – времеви и пространствени. Времевата локалност е свързана с използването на определени данни и/или ресурси за относително малка продължителност. Пространствената локалност се отнася за употребата на данни в относително близки локации на паметта. Последователната локалност, специален случай при пространствената локалност, се появява, когато елементи от данни са наредени и четени последователно като преминаването през елементите в едноизмерен масив.
Локалността е само един вид от предсказуемите поведения, които се срещат в компютърните системи. Системите, които проявяват силна референтна локалност, са добри кандидати за оптимизация на производителността им с използването на техники като кешпамет технологията с предварително извличане на инструкции. Aho, Lam, Sethi, and Ullman. „Compilers: Principles, Techniques & Tools“ 2nd ed. Pearson Education, Inc. 2007
Източници
P.J. Denning, The Locality Principle, Communications of the ACM, Volume 48, Issue 7, (2005), Pages 19–24 P.J. Denning, S.C. Schwartz, Properties of the working-set model, Communications of the ACM, Volume 15, Issue 3 (March 1972), Pages 191-198
Категория:Компютърна памет