Волинското клане (; в украинската историография наричан още Волинска трагедия, ; ) е масово етническо прочистване на Волиния посредством унищожение на полско цивилно население и, в по-малка степен, на цивилни от други националности, включително и украинци, проведено от Украинската въстаническа армия (УПА),Ґжеґож Мотика, Антипольська акція ОУН-УПА, Український Альманах 2003. – Варшава, 2003І.І. Ільюшин. ВОЛИНСЬКА ТРАГЕДІЯ 1943 // Енциклопедія історії України: Т. 1: А-В / Редкол.: В. А. Смолій (голова) та ін. НАН України. Інститут історії України. – К.: В-во „Наукова думка“, 2003. – 688 с.: іл. 966-00-0734-5 създадена от Организацията на украинските националисти (ОУН). Преди септември 1939 г. и германското нашествие Волиния е под контрола на Полша, но след това в областта връх вземат украински прогермански колаборационисти. Кампанията им започва през март 1943 г. и достига апогей през юли същата година. Отговорът от полска страна започва в края на лятото на 1943 г. и води до значителни жертви сред украинското цивилното население.
Произход на конфликта Историците предполагат, че корените на конфликта се коренят в общото минало на беларуси, поляци и украинци, взаимните предразсъдъци и исторически претенции. Основните причини за конфликта включват:СПІЛЬНИЙ ВИСНОВОК УКРАЇНСЬКИХ ТА ПОЛЬСЬКИХ ІСТОРИКІВ ЗА ПІДСУМКАМИ ІХ-Х МІЖНАРОДНИХ НАУКОВИХ СЕМІНАРІВ (Варшава, 5 – 11 листопада 2001 р.) //Воєнна історія, № 3 – 4 за 2003 год Историческите събития от XVI – XVIII век, изпълнени с изключително насилие, селски бунтове и казашки въстания, кърваво потушени и оставили взаимно чувство за обида и социална несправедливост. Опит и изводи от загубите на украинците във войната с Полша през 1918 – 1919, превърнали Полша в основна преграда пред създаването на независима Украйна. Изключително неблагоприятните политически условия след Първата световна война, лишаващи украинците от възможност да имат своя държава. Националните политики на Полша относно нейните източни територии, основани на национализма и отстраняването на други етнически групи от политическия и обществен живот (въпросът за автономия и самоуправление, проблемът на поземлената реформа, образователната политика, нарушенията на гражданските права и свободи, репресиите към украинците), които не премахват бившите социални конфликти, а, напротив, ги засилватTadeusz Andrzej Olszański, Konflikt polsko-ukraiński 1939 – 1947. Електронно издание на статия, публикувана в „Zeszyty Historyczne“ от Литературния институт в Париж. Посетен на 17 октомври 2016. Терористична и саботажна дейност на ОУН на територията на Полша през междувоенния период. Aнтиполски дейности на ОУН по време на Втората световна война до голяма степен поради приемане на идеологията за национализъм на Д. Донцов (което от своя страна се основава на примерите на нацизма). Това оформя съзнанието на украинското общество в дух на враждебност към поляците като пречка за създаването на независима Украйна. Ролята на тоталитарните режими (съветски и немски) в създаването на украинско-полския конфликт. Деморализиращ ефект от войната, донесъл голямо морално опустошение и отклонение от нормите на социалното поведение. В резултат конфликтът придобива характера на особено жестоко отмъщение. Безкомпромисната позиция на полското правителство и ръководството на ОУН по териториалния въпрос.
Развитие и ход на конфликта Волинското клане е най-кървавият епизод в украинско-полския конфликт в средата на 20 век. Много историци (основно полски) изтъкват, че то се откроява от общата картина на украинско-полското въоръжено противопоставяне. Доста често полските историци тълкуват тези събития изключително като анти-полска кампания на Украинската въстаническа армия. Украинският акцент е върху мотивите, довели до извършване на това престъпление, както и върху елементи в пропагандата на Армия Крайова, насочени срещу цивилното украинското население. Проблем при изясняване на събитията са и националните стереотипи, които се основават на идеализация на собствения народ и взаимни обвинения в колаборация с окупационните власти.
Първите случаи на етнически убийства на украинци и поляци от периода са датирани през 1942 г.Ільюшин І. ОУН-УПА і українське питання в роки Другої світової війни: в світлі польських документів. – К.: Інститут історії України НАН України, 2000: 55Мищак Іван. Сучасна українська та польська історіографії про волинську трагедію 1943 року // Історіографічні дослідження в Україні. Вип. 18. – К.: Ін-т історії України НАН України, 2008. – 488 с. Мащаб тези дейности придобиват през пролетта на 1943 г., когато Волинското подразделение на ОУН решава да прогони местните поляци. Действията на украинските въоръжени части първоначално са насочени срещу поляци на служба в германската администрация (legenşaftı), които стопанисват гори и обществени имоти. След това те се разпространяват върху поляците, живеещи в селските райони, пристигнали там в периода между двете световни войни, а след това заживели там за постоянно. Тези прояви достигат пика си на 11 юли 1943 г., когато едновременно са нападнати повече от 150 полски селища. В хода на 1943 г. на територията на Волиния са създадени повече от 100 полски бази за самозащита, повечето от които са унищожени от четите на ОУН. Оцеляват само подкрепените от страна на Армия Крайова и съветските партизаниІльюшин І. ОУН-УПА і українське питання в роки Другої світової війни: в світлі польських документів. – К.: Інститут історії України НАН України, 2000: 87 – 89, С края на лятото те започват да извършват „превантивни“ атаки над украински бази, за да си отмъстят за действията на четите. Проведени са нападения срещу съседни украински села за попълване на хранителните запаси, често се случват и убийства на местни жители, а няколко украински села са изгорени частично или напълно.Ільюшин І. ОУН-УПА і українське питання в роки Другої світової війни: в світлі польських документів. – К.: Інститут історії України НАН України, 2000: 88 – 90,95
В унищожаването на поляците взема участие гражданското население на украинските села, а в унищожаването на украинците – добре въоръжени полски войски, помощна полиция и жандармерия, подчинена на германцитеІльюшин І. І. Протистояння УПА і АК (Армії Крайової) в роки Другої Світової війни на тлі діяльності польського підпілля в Західній Україні / Відп. ред. С. В. Кульчицький. НАН України. Інститут історії України. – К.: Інститут історії України, 2001. – 289 с.: 140 – 142.
По време на бойните действия пострадва и значителна част от украинското населениеІльюшин І. І. Протистояння УПА і АК (Армії Крайової) в роки Другої Світової війни на тлі діяльності польського підпілля в Західній Україні / Відп. ред. С. В. Кульчицький. НАН України. Інститут історії України. – К.: Інститут історії України, 2001. – 289 с.: 154 – 158. Отделни полски звена се противопоставят на заповедите на своите командири и не желаят да участват в действията срещу украински села, наричани „омиротворителни“, но превърнали се в слепи актове на възмездиеІльюшин І. І. Протистояння УПА і АК (Армії Крайової) в роки Другої Світової війни на тлі діяльності польського підпілля в Західній Україні / Відп. ред. С. В. Кульчицький. НАН України. Інститут історії України. – К.: Інститут історії України, 2001. – 289 с.: 161, 165 – 167.
При проучване, проведено в Полша, е установено, че в резултат на дейността на ОУН в съучастие с местното украинско население, а понякога и с групи украински националисти от други области, броят на смъртните случаи сред поляците във Волиния е не по-малко от 36 543 души, чиито имена и място на смъртта са установени. В допълнени към същото изследване са преброени от 13 500 до 23 000 поляци, обстоятелствата около чиято смърт не са изяснениSiemaszko W., Siemaszko E. Ludobójstwo dokonane przez nacjonalistów ukraińskich na ludności polskiej Wołynia 1939 – 1945. Організація українських націоналістів і Українська повстанська армія, Інститут історії НАН України.2004р, стр.273Ільюшин І. Українська Повстанська Армія і Армія Крайова: Протистояння в Західній Україні (1939 – 1945 рр.) – Київ: Києво-Могилянська академія, 2009. – 399 с.: 48279.
Като цяло, историците са солидарни, че жертвите от клането само във Волински регион са не по-малко от 30 хиляди поляци, а вероятно според някои експерти това число трябва да се увеличи до 60 хиляди. Като се вземат предвид и другите области, броят на жертвите сред населението на Полша би достигнал 75 000 – 100 000Grzegorz Motyka, Ukraińska partyzantka 1942 – 1960, str. 410Ґжеґож Мотика Волинь 1943 рокуGrzegorz Motyka.. По време на дискусия за броя на жертвите от полска страна са обсъждани стойности между 30 000 – 80 000Ryszard Torzecki, Polacy i Ukraińcy… , s. 267Aleksander Korman, Rozmiary i metody eksterminacji kresowej ludności polskiej przez terrorystów OUN-UPA w latach 1939 – 1947, „Na Rubieży“ 1995, nr 3 (13), s. 3Tadeusz A. Olszański, Historia Ukrainy XX w., Warszawa 1993, s. 191Józef Turowski, Pożoga. W. Romanowski, ZWZ-AK na Wołyniu 1939 – 1944, Lublin 1993, s. 104,
В Украйна такива изчисления не са извършвани. Броят на жертвите от украинската страна според различните историци е между 2000 и 30 000. През 1943 – 1944 г. като пряко последствие от действията на полската армия и подчинените ѝ въоръжени групировки загиват най-малко 2000 цивилни украинциІльюшин І. Українська Повстанська Армія і Армія Крайова: Протистояння в Західній Україні (1939 – 1945 рр.) – Київ: Києво-Могилянська академія, 2009. – 399 с.: 279.
Последващи оценки
След края на Втората световна война Волиния попада в границите на СССР и тези събития не получават публичност. Само в Полската народна република са публикувани няколко литературни творби, посветени на тази тема. Историците и политиците започват отново да говорят за събитията от 1943 – 1945 г. след разпадането на СССР. През 1992 г. Украйна е посетена от полска делегация, която е допусната да извършва проучвания на място. Резултат от работата ѝ е откриването на повече от 600Організація українських націоналістів і Українська повстанська армія, Інститут історії НАН України.2004р масови гроба. Ексхумацията, проведена на редица от тях, потвърждава фактите, съдържащи се в архивните документи. В Украйна изследванията по тази тема започват през 1997 г. като част от Държавната комисия по въпроса за ОУН-УФА. В края на 1990-те години е създадена съвместна комисия на полски и украински историци за работа върху отразяването на тези събития. Дейността ѝ разкрива наличието на очевидни различия в тълкуването на събитията от полски историци и редица украински историци – жители на местата на събитията. Полският Институт за национална памет провежда 32 разследвания по обвинение за геноцид във връзка с Волинското клане, като в част от случаите като жертви са посочени и представители на украинското цивилно населениеwww.zbrodniawolynska.pl . Посетен на 17 октомври 2016.
През 2003 г. президентите на Украйна и Полша приемат „Съвместно изявление“ за помирение в чест на 60-ата годишнина от трагичните събития във Волинско. И двамата президенти изразяват дълбоко съжаление за последните трагични моменти в съжителството на украинския и полския народи. Президентите отбелязват, че вековната история на отношенията между полския и украинския народ е богага на ярки и трагични моменти; отдават почит на жертвите на братоубийствения конфликт; изразяват съболезнования на роднините и приятелите на жертвите, като отчитат необходимостта от съвместно търсене на историческата истина и изразяване на обществено морално осъждане за организаторите и извършителите на престъпления срещу полския и украинския народи. Те признават, че трагичната съдба сполетява и двата народа, но особено засегнато е полското население във Волинско, като изразяват надежда, че това няма да се случи отново в бъдещеЗаявление президентов.