Замойската крепост е укрепен комплекс в град Замошч, Полша, построен в периода 1579-1618 по поръчка на Ян Замойски. Многократно реконструктуирана, най-изчерпателно през 20-те години на XIX век. Една от най-големите крепости на Жечпосполита, а след това на Варшавското Херцогство и на Конгресна Полша. Стратегически разпожена, в историята си Замойската крепост е понесла 5 обсади. Първата от тях е по време на Хмелницкото въстание, когато успешно е отбранявана от нападението на казаци и татари. За втори път е обсадена от шведски войски през 1656, които също не съумяват да я преодолеят. Трета е обсадата от войските на Варшавското Херцогство, които я завладяват и отнемат Замошч от ръцете на Австрия през 1809 година. Най-дълга е четвъртата руска обсада, продължила 10 месеца през 1813 година. Последния път Замошч е защитаван по време на ноемврийското въстание, когато крепостта е последната въстаническа опора пред руските войски. С щурм крепостта е била покорена само веднъж - от полските войски през 1809 година. Съоръжението постепенно губи значение и е ликвидирано през 1866 година, но някои останки са видими и днесStanisław Herbst, Zachwatowicz Jan: Twierdza Zamość. Warszawa: 1936..
Строеж на крепостта
Изграждането на крепостта е свързано с назначаването за Ян Замойски за канцлер и велик хетман на короната. Той трябва да издигне нов град на територията на бившото село Скоковка на реките Випжец (дн. Топорница) и Лабунка. В грамотата за градски права, издадена на 3 април 1580 г. се посочва, че в местността Ярославец ще се издигне нов град, наречен Замошч над Випжец. Освен административен център, създаден през 1589 г., градът също така да изпълнява ролята на голям център на занаятите и търговията с величествена резиденция на магната.
Градът и крепостта са проектирани от италианския архитект Бернардо Морандо. Благодарение на това, че градът е разположен на кръстопът на две важни търговски пътища: от Люблин до Лвов и от Русия през Сандомеж до Краков. Създадени са и благоприятни условия за отбрана благодарение на построяването на крепостта на завоя на Топорница, защитаващ града от югозапад. Освен това речните води са използвани за попълване на рова пред стените от североизток.
Работата по фортификациите е започната с измерване на обиколката на града. В началото на XVII век тя възлиза на 2500 метра. От добития камък и хоросан започва строителството на бастиони. Някои изкопи са имали ширина няколко десетки метра и дълбочина до 7 м.
През 1579 г., още преди обявяването на града, е издигнат замъка (лишен от всички отбранителни подобрения, в действителност той представлява само луксозна сграда). След това започват да се изграждат следващите елементи на отбранителната система: арсенал през 1582 г., Главна порта - 1588 (по повод преминаването през нея на кандидата на полския трон ерцхерцог Максимилиан Хабсбург). След това са издигнати Лвовската Шчебжешката порти (1599), а след смъртта на Moрандо работата е продължена от Блез Гоцман през 1603. Фортификационните дейности са завършени в 1618 г. от изключителния венециански артилерист и фортификатор Андреа дел'Аква с помощта на Ян Волф и Ян Ярошович. Тогава крепостта получава окончателния си седмоъгълен вид със 7 кули по ъглите (от които днес е останал само бастион VII), отдалечени един от друг на около 200 м, защото такъв е обхватът на тогавашната артилерияZamość. Z przeszłości twierdzy i miasta, red. A. Koprukowniak i A. Witusik, Lublin 1980, ISBN 83-222-0046-3.
Обсада по време на Хмелницкото въстание Бойно кръщение замойската крепост преминава през ноември 1648 г., когато под стените на крепостта се появяват обединените войски на Богдан Хмелницки и Тухай бей. Броят на нашествениците се оценява на няколко хиляди. Крепостта се отбранява от около 4700 души (включително 2100 пехотинци, 200 райтери, 1400 шляхта и местни 1000 жители) под командването на елбльонгския кастелан Лудвик Вайхера и маркграф Владислав Мишковски. В града са се укрили много бежанци от околните селища и дори от киевска Рус, Подолието и Волиния.
На 5 ноември врагът изгаря извънкрепостните предградия, но самият град зад стените не е засегнат. Казаците разбиват речната дига, което наводнява южната част на крепостта. Това принуди защитниците да съсредоточат върху този участък повече сили. Хмелницки не съумява да преодолее южната стена, а е притеснен и от приближаващата зима. Защитниците не могат да очакват помощ и достатъчно количество храна, необходима за гарнизона и населението, което е потърсило убежище зад стените на крепостта.
Така след 17 дни е бил сключен изгоден и за двете страни договор за изплащане на откуп от 20 000 талера. Хмелницки се съгласява на 12 ноември на примирие. По този начин крепостта не пада, и това е отчетено като военен успех под формата на спиране на победоносния поход на казацитеJ. Nadzieja, Zamość 1813, Warszawa 1994, ISBN 83-11-08203-0.
Обсадата при шведския потоп
През лятото 1655 година замошчони са застрашени от успехите на казаческо-руските войски, директно застрашаващи града повече от шведите в далечна Великополша. Повечето полско-литовски сановници се съюзяват с агресора. Едва в края на декември 1655 г. Ян Казимир започва действия срещу агресорите, може би поради подсигурения му брак с Мария Казимира, която впоследствие се жени за Ян III Собиески.
В началото на 1656 г. от Люблин в Замошч пристига шведската армия на фелдмаршал Дъглас. След няколко дни към тях се присъединява и самия Карл Густав. Започват интензивния обстрел на градските стени, но поради липса на тежки оръдия това не донася очакваните резултати и шведите трябва да затегнат обсадата. За успешната защита на Замошч от шведите пише и Хенрик Сенкевич в Потоп. В 1657 г. до крепостта се приближава с войските си и принца на Трансилвания Георги II Ракоци, но научавайки за нейната сила, дори не помисля до развие обсада.
В последния етап на войната непревземаемостта на Замошч му печели ролята на затвор за висши шведски офицери. Сред тях са фелдмаршал Арвид-Лутерстад, който умира в плен от естествени причини (язви на хранопровода). По време на шведския потоп крепостта се покрива с велика слава, защото преди Ясна Планина, Гданск и Ланцут само тя се съпротивлява на нашествениците от север. Трябва обаче да се признае, че обсадата е за кратко и е несравнимо по-малко значение, отколкото защита покровния манастирW. Śladkowski, Zamość pod znakiem Marsa [w:] Czterysta lat Zamościa, red. J. Kowalczyk, Ossolineum 1983, ISBN 83-04-01284-7.
През Северната война
XVIII век е период на упадък в стойността на крепостта, както и в цялата Република. Войната на север не пощадява Замостието. На 11 февруари 1703 г. започва продължила само за седмица обсада от страна на шведски войски под командването на генерал Магнус Стенбок. В началото на следващата година шведите се връщат със значителни сили. Един участък, охраняван само от 260 души не може да даде ефективна съпротива на противника. Във връзка с това неизбежно се превърна в слабо място на крепостта.
През 1705 кастеланът преминава на страната на Август II и се задлъжава да запази руския гарнизон, наброяващ хиляда войници. Този отряд напуска крепостта през май 1706 година.
Сътрудничество със саксонците не спасява отношенията с руските съюзници. Така през есента на 1706 година в Замошч пристига отряд на руския генерал Бауер, който противно на нарежданията презимува пред стените. След получаване на отрицателни решения Боуер започва подготовка за нападение. След приключване на преговорите руски войници опитват да нахлуят в крепостта. Благодарение на моменталната реакция на полския гарнизон, който ефективно успява да поеме ситуацията под контрол.
Ранен по време на битката, Бауер започва блокада на града, която се разпада след две седмици. Подобни събития се случват в декември 1715, този път с участието на саксонските войски. Полските офицери в Замошч отварят отвътре портите и напускат крепостта със своите войници. Въпреки всеобщото възмущение, което предизвика тази постъпка саксонците остават в крепостта до юли 1716 годинаD. Wójcik-Góralska, W służbie czterech monarchów, Warszawa 1978.
Обсада през 1809
В съответствие с разпоредбите и подялбата на Полша Замошч приз 1772 г. попада под властта на Ерцхерцогство Австрия. Едва през 1809 г. крепостта е върната на Варшавското Херцогство вследствие от успешното контрнастъпление на полски войски в Галиция пос командването на Юзеф Понятовски. На 15 май отряд на генерал Игнаци Камински пристига пред крепостта, охранявана от около 3000 войници под командването на един опитен австрийски полковник Фердинанд фон Пулшки. Това налага на 17 май Понятовски да изпрати подкрепление с генерал Жан Пелетиер начело. Френският офицер приема командването на силите и с всестранна помощ на жителите на Замостието започва обсада. Замошчани подпалват склад за храна, а жителите на околните села спонтанно организират отряд стрелци. Облечени в гражданска дрехи приближават близо до стените и внезапно откриват огън по австрийците. Освен това, много защитници са поляци и по време на щурма преминават на страната на нападателя.
Вече споменатотомм нападение става в нощта на 19 срещу 20 май и продължава до четвъртата нощ. Главният удар е насочен към Главната Порта, което изненадва на австрийския командир, очакващ атака на по-слабите южни укрепления. Поляците воюват с огромен ентусиазъм, бързо успяват да прогонят враговете си от валовете и свиват около тях пръстенът на обкръжението. Последният сблъсък се случва на Големия Пазарен площад, където са взети в плен около 2500 австрийциStanisław Łagowski: Szlakiem twierdz i ufortyfikowanych przedmości. Pruszków: Oficyna Wydawnicza Ajaks, 2005, s. 15-31. ISBN 83-88773-96-8..
В Замошч през 1809 попада Йоанна Зубър – първата жена, декорирана с Кръст Виртути Милитари.
Обсадата през 1813 В руската кампания на Наполеон през 1812 г. крепостта не играе голяма роля. В нея са разположени един полк пехота и четите на Националната Гвардия със сила от около 3250 души със задача да подсигурят люблинския регион докато основните сили на Великата Армия се насочват към Москва. Факт е, че тези операции са били организирани, но поради липсата на опитни офицери (полкът пехота е създаден едва през 1809 г. с млади полски новобранци), малко количество на самите военни, и, преди всичко, липса на сътрудничество и бездействие на съюзниците, особено на австрийския фелдмаршал Шварценберг, те са били силно възпрепятствани. Именно липсата на сътрудничество от съюзниците решава принуждава на 29 септември 1812 поляците са били принудени да се оттеглят на територията на Варшавското Херцогство.
Провалът на Наполеон и на неговото отстъпление от руската столица на 10 октомври 1812 година довежда до контраатака на руските войски. Това предвещава неизбежна обсада Замойската крепост. Трябва да се признае, че тя е добре подготвена за отбрана. Ремонтирана и реконструирана, с натрупан запас от храна за 4 месеца. Гарнизонът се състои от по-малко от 4000 войници и 130 оръдия под командването на генерал Морис Хауке, човек много способен, но причиняващ и много спорове, особено след 1815 година.
Авангардният корпус на Валентин Мусин-Пушкин достига под крепостта в началото на февруари. Броят им варира между 4000 и 7000 души. С течение на времето руснаците умножанат силата си. През юни има 10 000 войници, а през август дори 17 000 и 160 оръдия.
В последните дни на февруари започва обсада. Само след няколко дни, на 3 март обсадата временно е свалена във връзка с операции около Краков и Ченстохова. Това означава глътка въздух за защитниците, които през това време попълват запасите от храна, са направили нови застави, за да се гарантира най-добрата възможна видимост от крепостта.
След две седмици, на 17 март, руснаците се връщат на по-рано заеманата позиция. Последва серия от схватки в предградията и артилерийски обстрел. Сред гарнизона обаче се появява скорбут и април е много тежък за защитниците. Руснаците получават подкрепа под формата на допълнителни оръдия и започват едноседмичен интензивен обстрел на града.