Гал Аноним (; ; XI – XII век) е автор на най-старата (пълна) полска хроника. Написана е на латински и озаглавена „Летописи и дела на херцозите и князете полски“ ().
Не изяснено, какво е истинското му име и от какъв произход е (С името Гал става известен фактически през 16. век и е възможно, както да визира народността му - поради това предполагаемо френска, въпреки че има и ред други предположения, така и да собственото му име, но е възможно и да няма отношение към нито едно от тези неща или да не го е носил никога преди това).
Хроника на Гал Аноним Хрониката се съдържа в тритомник с полската история до 1113. Обхватът й е близък до тези на руската „Приказка за отминали години“ и „Чешка хроника“ („Chronica Boëmorum“) на Козма Пражки. За първи път е публикувана в 1749 г.
Счита се е за достоверното й представяне и за най-богат и ценен източник, от който черпят полските средновековна и съвременна историографии.
В концепцията си се основава на полската идеология за „Златните Свободи“ и на нея се позовават редица полски владетели, изтъкващи управленските и династичните си права, опирайки се на идеите за Божията сила и народен вот (В съответствие с известния латинска сентенция: „Глас народен, глас божи“). Тази концепция подсилва и избирателните традиции на полската шляхта и нейната склонност да не се подчинява на върховната държавна власт. Съчиненията „Хрониката на поляците“ на Винценти Кадлубек и „Преподаване“ на Станислав от Скарбимеж, повлияни от хрониката на Гал Аноним, допринасят за развитието на Златните Свободи" в Жечпосполита, където монарсите са изборни и трябва да се подчиняват на полския парламент – Сейма.
Предположения за личността и произхода на Гал Аноним Бележка на Kромер
Произходът на Гал Аноним и самата му личност продължават да бъдат обект на научен дебат. Той самият пише малко за себе си и не е споменат от съвременниците си. Единственият външен източник за живота му е кратка бележка, оставена няколко века по-късно от Марчин Кромер (1512 – 1589) – друг полски хронист през XVI век и принц-епископ на Вармия. Бележката е следната („Хайлсбергски ръкопис“ - страница 119): Хайлсбергската ръкопис е един от трите оцелели източници за произведението, написани между 1469 и 1471. От средата на XVI до XVIII век е в град Хайлсберг. По-късно е публикувана по поръчка на друг епископален принц на Варминско – Aдам-Станислав Грабовски (1698 – 1766)Paul W. Knoll and Frank Schaer, eds., Gesta Principum Polonorum: The Deeds of the Princes of the Poles, Budapest, 2003, pp. xxiv—v..
Благодарение на Кромер авторът на „Деянията“, както накратко е известна хрониката, става познат под използвания и до днес псевдоним (Аноним Гал), без сам той да посочва основанията си за тази идентификация.
Биографична информацията, съдържаща се в хрониката Вън от писаното от Кромер, биографичната информация за Аноним Гал е почерпена от анализа на текста на хрониката му и литературния й стил. Въз основа на нея в медиевистиката се разглеждат множество хипотези за произхода му, всяка от които има както поддръжници, така и противници.
От текста е добита следната информация: Пристигна в Полша от Унгария; Поклонник е пред свети Егидий (френски отшелник от 7.-8. век); Не е скандинавец, в смисъл, че не е живял в Скандинавия (тъй като му липсват познания за Северна Европа); Той е един от участниците в срещата на двама владетели – Болеслав III Kривоусти и Калман Книжник - в Унгария.
Чрез анализ на литературния стил е изведено, че: Творческият стил на писане показва висока образованост, което сочи, че е монах и/или принадлежи към благородническо семейство. Авторът притежава литературен опит, т.е. за Гал това не е първата литературна творба. Хроника има новаторски за времето си стил, появил се в северната част на Франция и използван главно във Фландрия, Райнланд, Холандия и Белгия. Анонимус Гал вероятно е „духовник, живеещ чрез перото“ (издържа се със съчиняване по поръчка или според вкусовете на своите покровители) и преди полската хроника е възможно да е написал Gesta Hungarorum („Деянията на унгарците“ – унгарския й еквивалент) и Translatio Sancti Nicolai („Намирането на мощите на св. Никола“, венецианска мартирология) - според полския професор Данута БоравскаDanuta Borawska, „Gallus Anonim czy Italus Anonim? и Мариан ПлешаMarian Plezia, ed., Anonim tzw. . Предполагаемо стилът му на писане е подобен на този на Хилдеберт Туренски (1055 – 1133) и - въз основа на това - е възможно да е сред най-образованите хора от Льо Ман, Шартър или Нормандия.J. Zathey, „W jakich szkołach uczył się Gall Anonim?
Реконструкция Въз основа на изложеното по-горе, медиевистите реконструират кариерата на хрониста Гал Аноним, която явно е свързана със силен период за полското княжество, при Болеслав III Кривоусти и в Краков между 1089 и 1109. Хрониката вероятно е написана по искане на канцлера Михал Авдант през 1112 – 1116Годы написания „Хроники“ Галла определил М. Плезиа во вступлении к изданию „Польской хроники“ 2003 г. . Възможно е, след смъртта на канцлера, Гал Аноним да е ръководил княжеската канцелария.
Развитие на хипотезите Изказвани са различни хипотези за произхода, живота и творчеството на Аноним Гал, сред които:
1. Aноним Гал е поляк – тази хипотеза е опровергана, когато става ясно, че се е появила в резултат на недоразумение. Под впечатление от прочетено в писанията на Ян Длугош, печатарят Готфрид Ленхних, който през 1749 г. за първи път отпечатва полската хроника, посочва като неин автор Марчин Гал.
2. Aноним Гал е монах от Прованс, от манастира на св. Егидий, където се съхраняват мощите на светеца, подарени на обителта от Владислав I Херман. Според тази хипотеза монахът прекарва известно време в манастир в Шомод, Унгария (сега - област на границата с Хърватия), което обяснява неговото добро познаване на унгарската география, а освен това той и пише хрониката Gesta Hungarorum (Деянията на унгарците). Липсват материали, които да потвърдят или отхвърлят тази хипотеза, защото библиотеката на манастира на св. Егидий в Прованс е разрушена през 1562 г.
3. Aноним е унгарски монах, дошъл в Полша от манастир на св. Егидий в Шомод през 1110 г., заедно с връщащия се от поклонение Болеслав III, който прави покаяние за лъжесвидетелстване срещу брат си Збигнев. Не е известно да е имало такъв манастир в Шомод, или някъде другаде в Унгария, а ако все пак е имало, той (според Пиер Давид) не е бил значим книжовен и просветен център, където авторът да научи така добре латински езикPierre David. .
4. „Венецианската“ хипотеза. Тя за първи път е публикувана през 1904 г. от полския историк Тадеуш Войчеховски, който предполага, че Гал е бил член на благородно семейство Орсеоло, от което са няколко от дожите на Венеция. Според тази хипотеза, след престой в манастира "Сан Никола" на остров Лидо, във владенията на Венецианската република, Аноним Гал попада в изгнание в Унгария, а в Полша отива през 1089 г.. Roman Sidorski
Според Tомаш Ясински през 2008Tomasz Jasiński. хронистът пристига в Полша по Виа Егнация през Славиниите в „Епир, Тракия, Далмация, Хърватия и Истрия“ и подобно на много други венецианските духовници от онова време, отрано е опознал, както италианския, така и славянските езици. По този начин Гал Аноним може да се идентифицира с монасите от Лидо – автори на разкази за намирането и пренасянето на мощите на св. Николай Чудотворец на Апенинския полуостров, с чието творчество Ясински намира над 100 прилики, и да бъде свързан със северно-италианската или адриатическата културни среди и да се предположи, че има тесни връзки с Далмация и най-вече - с град Задар (Зара).
Венецианската хипотезата е отхвърлена от някои учени като „твърде слаба, за да се разглежда сериозно“Paul W. Knoll and Frank Schaer, eds., Gesta Principum Polonorum… – P. xxix..
5. Aноним е монах от Фландрия. През 1081 г. епископът на Познан Франко посещава манастира на св. Хуберт в Ардените във Фландрия (свързано с култа към Св. Егидий), където се запознава с монах-хронист на име Ламбер Младши.(Хипотеза на Йежи Затей)
6. Aноним е благороден французин, а именно изгубеният по време на Първия кръстоносен поход граф на Ено (Хенегау) Бодуен II. Вижте също Хроника Полонорум
Публикации Хроника Галла Анонима . Gottfried Lengnich (ed.). Vincentius Kadlubko et Martinus Gallus scriptores historiae Polonae vetustissimi cum duobus anonymis ex ms. bibliothecae episcopalis Heilsbergensis edititi. Danzig, 1749. Laurence Mizler de Kolof (ed.). Historiarum Poloniae et Magni Ducatus Lithuaniae Scriptorum Quotquot Ab Initio Reipublicae Polonae Ad Nostra Usque Temporar Extant Omnium Collectio Magna. Warsaw, 1769. Jan Wincenty Bandtkie (ed.). Martini Galli Chronicon Ad Fidem Codicum: Qui Servantur In Pulaviensi Tabulario Celsissimi Adami Princpis Czartoryscii, Palatini Regni Poloniarum/ Denuo Recensuit … Warsaw, 1824. J. Szlachtowski and P. Koepke, Chronica et Annales Aevi Salici, in Georg Henirich Pertz (ed.), Monumenta Germaniae Historica. Hannover, 1851., SS IX, pp. 414 – 78. Monumenta Poloniae Historica, с текстом „Хроники“. A.Bielowski, t. I, s. 379 – 484, Lwów 1864. Anonim, tzw. Gall, Kronika Polska, tłum. Roman Grodecki. Biblioteka Narodowa, Seria I, nr 59, Kraków 1923. Ludwig Finkel & Stanisław Kętrzyński (eds.). Galli Anonymi Chronicon. Lemberg, 1898. Anonim, tzw. Gall, Kronika Polska, tłum. Roman Grodecki. Biblioteka Narodowa, Seria I, nr 59, Kraków 1923. Julian Krzyżanowski (ed.). Galla Anonima Kronika: Podobizna Fotograficzna Rekopisu Zamoyskich z Wieku XIV. Wyda i Wstepem Opatrzy Julian Krzyzanowski./ Galli anonymi Chronicon codicis saeculi XIV Zamoscianus appellati reproductio paleographica. Warsaw, 1946). Karol Maleczyński: podstawowe wydanie krytyczne: Anonima tzw. Galla Kronika czyli dzieje książąt i władców polskich, red. K. Maleczyński, Monumenta Poloniae Historica, s.II, t. 2, Kraków 1952 (с латинским текстом „Хроники“). Галл Аноним. Хроника или деяния князей или правителей польских. – М.: АН СССР, 1961. Anonim, tzw. Gall, Kronika polska, tłum. Roman Grodecki. Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Biblioteka Narodowa, Seria I, nr 59, Wrocław 1965. Josef Bujnoch. Polens Anfänge: Gallus Anonymus, Chronik und Taten de Herzöge und Fürsten von Polen. Graz, Styria, 1978. Галл Аноним. Хроника или деяния князей или правителей польских / Польские латиноязычные средневековые источники. Тексты, перевод, комментарий. – М.: Наука, 1990. Gall Anonim, Kronika polska, tłum. Roman Grodecki. Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Biblioteka Narodowa. Wrocław, 2003. ISBN 83-04-04610-5. Knoll & Schaer (eds.). Gesta Principum Polonorum: The Deeds of the Princes of the Poles. Budapest, 2003. Галл Аноним. Хроника и деяния князей или правителей польских. Рязань, издательство „Александрия“, 2009 (совместно с хроникой Козьмы Пражского).
Източници
Категория:Полски историци Категория:Родени през 11 век Категория:Починали през 1145 година