Народът йокутиЙокут – означава „човек“ и „народ“ (Hurtado, A. Indian Survival on the California Frontier. – London: Yale University press, 1988, с. 15) населява местност в Калифорния която днес е позната като Централната долина. В миналото първите бели заселници я наричат Valley de los TularesTulares или Tule представлява блатно растение, наричано още лапур. Имало широка употреба в бита на индианците, най-вече в строежа на вигвами и направата на кошници. (Brensel, M. Yokuti Indians: Introduction. History of Tulare Country.) или Долината на езерния камъш, поради факта че растението е разпространено из цялата територия на долината. Йокутите живеят на племена, всяко от което разделено на малки села или самостоятелни отдалечени домакинства. Отличителните им знаци са различните племенни имена и диалектите. Сравнително обединени като народ, при тях рядко бушуват размирици. Една от причините за това е централизираната племенна власт, състояща се само от един вожд и съвета му. Често търгуват и сключват брачни съюзи помежду си. Към момента лингвистите са съсредоточени върху проучването на йокутския език и неговите диалекти, които спадат към Пенутийското лингвистично семейство. Това е език, използван на територията на северозападна Америка в щатите Орегон, Вашингтон и Калифорния. Целта на проучването на езика е да бъдат съставени азбуки на различните племена, с цел да се научи повече за начина им на общуване. Подобно на други племена, йокутите използват езика на дима, с цел да сигнализират на далечни разстояния, в случай на опасност. При общуването си с чужденци използват жестове, мимики и символи.
Подразделения Йокути е етническа група, състояща се от най-малко 40 отделни групи или племена, които говорели диалекти на езика Йокут. Тези племена населявали долината на река Сан Хоакин, от делтата на реката на юг до Бейкърсвилд и на изток до подножието на Сиера Невада. Всяка група или племе имали свое име, постоянно село, територия, диалект и няколко наследствени вожда. Главният вожд обикновено бил най-богатият човек. Всеки човек принадлежал към една от двете части или разделения – Орел и Койот.
Географски и културно йокутите са разделени на 3 подразделения: Нордърн Вали йокут или Йокути от Северната долина – в тревистите равнини в северната част на долината на Сан Хоакин. Саудърн Вали йокут или Йокути от Южната долина – в мочурливата област в южната част на долината на Сан Хоакин. Фуутхил йокут или Йокути от подножието– 15 племена, живеещи по западните склонове на Сиера Невада, между река Фресно и река Кърн. Те са разделени на 3 подразделения: Северни (по река Фресно и Сан Хоакин – чукчанси, думна, кечайи, гашову. Централни (по реките Кингс, Кауеа и Туле) – чоинимни, чукаймина, гауиа, йокод, уикчамни, яуданчи. Южни (по Посо Крийк) – палеуями Нордърн Вали йокутите населявали тревистите равнини в северната част на долината на Сан Хоакин. Саудърн Вали йокутите населявали мочурищата в южната част на долината на Сан Хоакин, а Фуутхил йокутите подножието и западните склонове на Сиера Невада, между Фресно и река Кърн.
Език Езикът йокут образува езиковото семейство Йок-Ути класифицирано към Пенутийските езици на Калифорния. Диалектите на езика са били относително хомогенни предвид голямата географска територия, на която били разпространени. Алфред Крьобер класифицира диалектите въз основа на обширно проучване в 22 диалектни групи, от което се вижда, че основното разделение е между Долинните групи и тези от Подножието. Това езиково разделение се различава от културно-географското разделение на йокутите, тъй като групи от различните географски разделения, живеещи най-близо един до друг говорели най-близки диалекти.
Племенна инфраструктура Селата на племето йокут са построени около водоносни източници – потоци или река. Това е от особена важност за тях, защото се изхранват с лов и риболов и пътуват често по вода с канута от езерен камъш. Домовете им варират от малки колиби за двама или трима души – до големи постройки за над десет души. Тяхна традиция е да присъединяват новия член (най-често жената – съпругата) към вече утвърденото семейство. Младите рядко се отделят да живеят самостоятелно. Когато домът стане пренаселен най-възрастните се отделят в самостоятелно типи, за да изживеят старините си. Това се случва и когато има неразбирателство между свекървата и новодошлата съпруга. Присъединяването на жената в новия дом става, след като тя и съпруга прекарват от 5 до 18 месеца изпитателен срок заедно, в родния дом на жената. Това се практикува, с цел да се установи, дали младите взаимодействат добре и дали са „плодовити“. След този изпитателен срок, младите се местят – жената къса връзките със своя род и става член на този на съпруга. Задълженията на съпругата включват почти всичко, освен ловът – беритбата и сеитбата на царевица и горски плодове, готвенето, поддържането на вигвама, отглеждането на деца, плетенето на кошници и други съдове и съоръжения. Мъжките отговорности също не са леки – изработването на сечива, плетенето на канута и ходенето по племенни събрания са важни, но ловът е задължителен и от най-голямо значение за оцеляването през зимата. За семейства, които наблягат на вегетарианска храна се знае, че нямат добър ловец вкъщи. Ловното обучение започва още от детска възраст, предавайки се от баща на син. Индианците изпитват особено страхопочитание и уважение към животинския свят. За тях е от особена важност, животното да бъде умъртвено бързо и възможно най-безболезнено. Колкото и странно да изглежда – бракът и раждането имат отношение към лова – това се дължи на тотемите, с които се обозначават новородените деца. Ако един мъж живее под тотема на елена, то няма право да убива елени и да яде месото им. Респективно, ако се събере с жена – заек, храната им би била много по-ограничена, поради табуто върху убийството и на елени, и на зайци. Тотема е отличителен знак за територията, статуса и рода на всеки жител, но той има и превантивна цел – чрез него индианците избягват кръвосмешението до ниво „трети“ братовчеди.
Популярни тотеми са „гърмяща змия“ „мечка“, „елен“, „заек“, „сърна“, „гълъб“, „гарван“, „Орел“ (орел и мечка са тотем – табу и убиването на тези животни за йокутите е строго забранено. В случай, че жената или мъжа не са доволни от съпружеския си живот, много лесно са получават развод. За тази цел изпълнявали следния ритуал – излизат пред вратата на вигвама и публично обявяват решението си. Що се отнася до грижата на поколенията, йокутите подхождат много отговорно. Майките не се отделят от малките си, дори когато са на нивата. Използват преносими люлки, които се закрепват на гърба. Още от бебета децата се обучават съгласно правилата на племето с помощта на игра и приказки. Малките деца получават по-леки наказания, спрямо по-големите. Момчетата в близост до пубертета задължително излизат на лов с бащите си. Задължение на бащата е да изработи и подари лък на сина, по случай първият му лов. Когато момчето убива първото си животно – то не яде от него. Първия дивеч се раздава на общността, като по този начин детето научава ценен урок, а именно – споделянето на улова с племето си. Момичетата прекарват времето си плътно до майките. Освен земеделието, готвенето и кошничарството, от майките си изучават и правата и задълженията на индианската домакиня и съпруга. Племената не разделят териториите си с огради, но много уважават земята си и навлизането на други племена без покана е неприемливо за тях. За да обозначат границите рисуват племенни знаци на видими места. За това и до днес свидетелстват петроглифите по скалите на местата, които са обитавани от тях. За жалост много от скалните рисунки не са надвили ерозията и природните стихии.
Лидерство и социум Всяко отделно племе има двама водача. Начело е Вождът на племето (задължително от тотемната линия „орел“) и УинатунУинатун – Буквално означава пратеник, предвестник. Това е особено важна и почетна длъжност за един йокут. Нужни са били големи дипломатически умения, за да бъде назначен някой за посланик на селцето.(Brensel, Mary. Yokut Indians: Tribal Government. History of Tulare Country). Те управляват всичките малки селца, които образуват едно племеЙокутите се деляли на три главни области – Горски йокути, Палуями и Долинни чинук. Касони, Чоинумни, Лакисамни, Чучанши, Тачи трайб, Уокчумни и Чумчила били най-големите племена от трите области.. Обикновено седалището им е в най-голямото и най-добре организирано село. Вожда събира такси от всеки племенен член, под формата на хранителни запаси на всеки две седмици. Също така играе ролята на съдия и е начело на всяка церемония, ритуал или обществена проява – игри, събрание край огъня или племенно събрание. Отговорността за старите, болни и бедстващи хора също се пада на него. Отговорностите на Уинатун са съсредоточени в това да съблюдава визитите, които преминават през селото. Тъй като хаотичното преселване от село на село не е толерирано от йокутите, една от най-важните функции на пратеника е да пренасочва номадите или да ги праща при вожда, според личната си преценка. Съблюдаването на междуселищната търговия също е негова отговорност, затова и често е изпращан в други села за преговори. Обикновено йокутите търгуват с неща, в които са най-продуктивни – кошници, специфична храна и билки. Най-желаната стока са стрели и сечива, както и неща с които не разполагат чисто териториално. С идването на испанците изявяват желание за притежание на вещи, характерни за белите хора – техни дрехи, съоръжения, дрънкулки и всякакви придобивки, които биха могли да улеснят бита им. Междуплеменните сделки сключват с „пари“, като тяхната парична единица е под формата на речни миди, за които мъжете ловко се оглеждат, ловейки риба. На белите заплащат с подслон, храна, кожи, а на някои места за разменна монета служи и жената. Битието на народа йокут е тежко, но въпреки това те много обичат игрите и забавленията. Те спомагат за общуването между членовете на племето и сплотяване на цялата общност. Редовно се организират обществени събирания и игри на „Shinny“Shinny (лакрос) – Игра с топка от букова дървесина, с големина на топка за тенис. Поставя се на малка могила на полето и всеки от двата отбора се опитва да вземе топката в своята част на полето, използвайки дълги пръчки с мрежа. (Brensel, M. Yokut Indians: Games. History of Tulare County.), „Игра с пръчки“Stick game – Игра на пръчки. Два отбора започват играта с равен брой пръчки 12 бр., в два цвята – черни и бели. Целта е отборите да отгатват, кой какъв цвят пръчки държи в себе си. При правилен отговор пръчките се събират от печелившия отбор. Играта продължава, докато някой отбор остане без пръчки. (Brensel, M. Yokut Indians: Games. History of Tulare County.), „Копие и обръч“ и „Мечка“. Играта на „Копие и обръч“ (Pole and hoop game) е подходяща само за момчетата. Те трябва да хвърлят копието през отвора на тесен обръч, който бащата държи във въздуха. Това спомага за точността и бързината в ловните умения на младия мъж. „Мечка“ – любимата игра на по-малките деца, представлява смесица между гоненица и броилка. Гоненето приключва, тогава, когато и последното дете е било в ролята на „мечка“. Плуването се практикува два пъти в деня – сутрин и привечер, от мъже, жени и деца. Това се прави, с цел забавление, поддържане на добра лична хигиена и виталност. Общото между тези игри е, че развиват силно мисленето, ловкостта, сръчността, издръжливостта и бързината на децата, според възрастта им. По този начин те са израстват силни и способни да преборят ежедневните си задължения и предизвикателства.
Вярвания, религия и церемонии