Хървое Вукчич Хърватинич

Хървое Вукчич Хърватинич (прибл. 1350-1416) е бан на Хърватия, Велик княз на Босна и херцог на Сплит, кралетворец. Той е виден член на благородната фамилия Хърватиничи и един от трите най-големи феодали в средновековна Босна. Той запазва титлата си Велик княз на Босна при трима различни босненски крале: Твръдко I, Стефан Дабиша и Остоя Котроманич. През 1403 г. е назначен за регент на Унгария, Хърватия и Далмация. Богомил.Ančić, Mladen (1997). Putanja klatna: Ugarsko-hrvatsko kraljevstvo i Bosna u 14. stoljeću. Acad. Scientiarum et Artium Croatica. ISBN 978-953-154-308-8..

Произход Хървое е бил най-възрастният син на херцог Вукач Хърватинич и има трима братя: Вук (бан на Хърватия), Драгиша и Войслав. Хървое се жени за Елена Нелипчич,Sveučilište ф zagrebu. внучка на княз Иван Нелипа и сестра на Иван III Нелипич. Името му се споменава за първи път през 1376 г., като рицар по време на царуването на унгарския крал Лайош I Велики с владения в Долни край в средновековна Босна и в Хърватия и в Славония на западFine, John V. A., Jr. (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5..

Хронология на управлението

1380: Лашва: Хървое Хърватинич става велик княз на Босна при Твръдко I 1387: Хървое деблокира обсадения епископ Иван Хорват в Загреб. 1391: След смъртта на крал Лайош I Хървое се включва в борбата за наследството между Сигизмунд Люксембургски и Ладислав Анжуйски, заставайки на страната на последния след като му се обещава титлата бан на Хърватия и Далмация. 1392: По време на царуването на крал Стефан Дабиша Босна участва в боевете срещу турците, в които Хървое печели кралското благоразположение. 1393: Хървое става основна гаранция за трона на Дабиша заявявайки, че е верен слуга на царя на Унгария във всички случаи, с изключение на тези, които биха могли да навредят на крал Дабиша. 1397: В разгара на вътрешната борба в Босна по време на царуването на Елена Груба Хървое кани османците да предложат помощ. 1398: След свалянето на Елена от престола, той участва в избора на Остоя Котроманич за нов крал на Босна. 1389: Крал Сигизмунд нахлува в Босна, но херцог Хървое го спира преди да е достигнал Врбас и го преследва обратно. Сигизмунд контраатакува през есента, но отново е спрян от обединените сили на Хървое, Остоя Котроманич, Сандал Косача и Павле Раденович. 1402: Херцог Хървое убеждава всички далматински градове, с изключение на Дубровник, да признаят властта на крал Ладислав. 1403: Коронация на Ладислав като унгарски крал в Задар; Хървое е посочен за регент на Далмация и Славония. 1404: Конфликт между Хървое и крал Остоя и заговор с цел да го замени с Твъртко II 1406: Хървое е обявен за херцог на Сплит и владетел на островите Брач, Хвар и Корчула. Той има право да сече и собствени монети. 1408: Нова военна намеса на Сигизмунд, довела до клане на босненската армия. Хървое губи контрол над островите и над Сплит. Отново търси помощ от Османската империя. 1415: Лашва: унгарската армия е разбита, което отваря вратата на османската експанзия в Босна 1416: Хървое умира, а вдовицата му Елена Нелипчич се омъжва за крал Остоя Котроманич.

При Хървое са написани Хваловият ръкопис и Хървоевият служебник, съответно на кирилица и глаголица. Първият сега се намира в Болонския университет, а Служебника е отнесен от турците в библиотеката на „Топкапъ“ в Истанбул, където е и до днесKlaić, Nada (1989). Srednjovjekovna Bosna: politički položaj bosanskih vladara do Tvrtkove krunidbe, 1377. g. Grafički zavod Hrvatske..

Вижте също Хървоев мисал

Източници

Категория:Владетели на Босна