Фатма Алийе Топуз (), позната също като Фатма Алийе или Фатма Алийе Ханъм, е турска писателка, есеистка, активистка за женски права и колумнистка.

Макар още в 1877 г. да е публикуван роман от турската авторка Зафер Ханъм, Фатма Алийе с нейните 5 романа е смятана от литературните кръгове за първата романистка в турската литература и в ислямския свят.

Биография Родена е в Истанбул на 9 октомври 1862 г. Тя е второто дете на османския историк Ахмед Джевдет паша (1822 – 1895), който е роден в ЛовечНалбант, Мукаддес. „Една дама“ – първата жена-философ на Турция, сп. Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture – 11/2016 и съпругата му Адвийе Рабия Ханъм. Фатма има брат Али Седат и сестра Емине Семийе (1864).

Поради позицията на баща си като валия на Египет и по-късно на Гърция, тя прекарва от 1866 до 1868 г. в Алеп, 6 месеца в Янина през 1875 г., живее със семейството си 9 месеца в Дамаск през 1878 г.

Фатма Алейе се обучава вкъщи, тъй като по онова време не е прието момичета да учат в училище, въпреки че няма забрана момичета да учат. Поради високата си интелектуална любознателност достига високо ниво на говорене и разбиране на арабски и френски език,

През 1879 г., когато е на 17 години, баща ѝ урежда брака ѝ с капитан Мехмед Фаик Бей, адютант на султан Абдул Хамид II и племенник на гази Осман паша (героя от Обсадата на Плевен). Тя ражда 4 деца: Хатидже (родена 1880), Айше (родена 1884), Нимет (роден 1900) и Зюбейде Исмет (родена 1901). Съпругът ѝ през първите години на брака им не ѝ позволява да чете книги на чужди езици.

Писателска кариера Тя се появява на литературното поприще през 1889 г. с превода на романа на Жорж Оне „Волонте“. Фатма го превежда от френски на турски език под заглавието „Мерам“ с позволението на съпруга си 10 години след брака им. Книгата е публикувана под псевдонима Бир Ханъм (Една жена).

Известният писател Ахмед Мидхад е толкова впечатлен от нея, че я обявява за негова почетна дъщеря във вестник Tercüman-ı Hakikat. Фатма Алийе е привлечена от бащинското му внимание и той я наставлява и обменя идеи с нея. След първия си превод тя използва псевдонима Мютерджиме-и Мерам (Mütercime-i Meram: буквално: Женският преводач на Мерам) в следващите преводи, които прави.

През 1894 г. Фатма и Ахмед Мидхад пишат заедно романа Hayal ve Hakikat („Сън и истина“). Тя пише частите за героинята, а частите за мъжкия герой са писани от Мидхад. Книгата е издадена от името на Bir Kadın ve Ahmet Mithat (Една жена и Ахмед Мидхад) След този роман двамата автори разменят дълги писма, които по-късно са публикувани във вестник Tercüman-ı Hakikat.

Фатма Алийе публикува първия си самостоятелен роман, Muhazarat („Полезна информация“), през 1892 г. под истинското си име. В романа се опитва да отхвърля убеждението, че жената не може да забрави първата си любов. Това е първият роман в Османската империя, написан от жена. Книгата е преиздадена през 1908 г.

Вторият ѝ роман, Udi („Свирачът на лютня“), публикуван през 1899 г., разказва за жена, свиреща на уд, която Фатма среща в Алеп. В този роман разказва на обикновен език житейската история на Бедия, която има нещастен брак. Известният романист Решад Нури Гюнтекин нарежда Udi сред най-важните творби, които привличат интереса му към литературата.

Другите ѝ романи са Raf'et (1898), Enin (1910) и Levaih-i Hayat. В нейните произведения се засягат темите за брака, хармонията между съпрузите, любовта и привличането и важността на ухажването спрямо уговорените бракове. Освен това поставя като централна тема индивидуализма чрез създаването на независими и разчитащи на себе си героини, които работят и изкарват свои пари, без да се нуждаят от мъж.

През 1893 г. нейната известност расте след публикуването на книгата на Ахмед Мидхад Bir Muharrire-i Osmaniye'nin Neşeti („Раждането на османската писателка“), в която се съдържат писмата на Фатма Алийе. В тези писма тя изразява неспирния си ентусиазъм да учи.

Есето ѝ Nisvan-ı İslâm е преведено на френски език под заглавието Les femmes muselmannes и също така на арабски език, а романът ѝ Udi – на френски език. Нейни творби са включени в каталога на женската библиотека на Световното колумбийско изложение в Чикаго през 1893 г. Въпреки своята известност, тя изпада в забрава до втория конституционен период.

През 1914 г. публикува книгата Ahmed Cevdet Paşa ve Zamanı(„Ахмед Джевдет паша и неговото време“), за да защити баща си от политически атаки. В тази книга тя възнамерява да представи политическата сцена след втория конституционен период Противоречивостта обаче на написаното спрямо официалните исторически тези води до изключване на книгата от литературата.

Активистка за женски права Освен литературната си работа, между 1895 и 1908 г. Фатма Алийе води своя колонка в списание Hanımlara Mahsus Gazete („Собствен вестник на жените“) за правата на жените, без да се отказва от своите консервативни възгледи. Сестра ѝ Емине Семийе Онасия (1864 – 1944) е сред първите турски феминистки и също е сред интелектуалките на редакторския екип на излизащото 2 пъти седмично списание.

През 1896 г. Фатма издава книгата Nisvan-ı İslam („Жените на исляма“), в която обяснява на западния свят положението на мюсюлманските жени. В книгата защитава консервативните традиции в противоположност на съвременните герои, които създава в своите романи.

Хуманитарна дейност Ф. Алийе се занимава с благотворителност. След Гръцко-турската война от 1897 г. основава благотворителната организация Nisvan-ı Osmaniye İmdat Cemiyeti („Асоциация на османските жени за помощ“), която да подкрепя семействата на войниците. Тя е сред първите женски организации в страната. За хуманитарните си усилия е наградена с Орден за благотворителност от султан Абдул Хамид II през 1899 г.

Фатма Алийе е първата жена-член на Osmanlı Hilal-i Ahmer Cemiyeti (Османския Червен полумесец). Нещо повече, тя работи за Müdafaa-i Milliye Osmanlı Kadınlar Heyeti (Комитет на османските жени за национална защита), основан след Итало-турската и Балканските войни.

Последни години Най-малката ѝ дъщеря, Зюбейде Исмет, приема християнството през 1926 г. и напуска Турция, за да стане римокатолическа монахиня. Фатма Алийе също пътува през 1920-те години няколко пъти до Франция поради здравословни причини и в търсене на дъщеря си. През 1928 г. губи съпруга си. Фатма Алийе приема фамилното име Топуз след въвеждането на закона за фамилните имена в Турция от 21 юни 1934 г. Последните години от живота си прекарва в лошо здраве и финансови трудности. Умира в Истанбул на 13 юли 1936 г. Погребана е в гробището Ферикьой.

Признание и оспорване Макар че Зафер Ханъм написва романа си Aşk-ı Vatan („Любов към родината“) през 1877 г. – години преди Фатма Алийе, тя не се смята за първата турска авторка поради това, че е публикувана една-единствена работа.

Портретът на Фатма Алийе е изобразен на обратната страна на банкнота от 50 турски лири, издадена през 2009 г. Решението на Централната банка на Турция да избере нея като първата жена, която е толкова почитана, и като първата турска авторка, създава спорове между писателите и историците. Критиците твърдят, че авторките от републиканския период като Халиде Едип Адъвар или Айше Афет Инан са по-подходящи да бъдат поставени на банкнота заедно с портрета на Ататюрк, отколкото Фатма Алийе, която развива идеи за правата на жените в контекста на шериата и се противопоставя на реформите на Ататюрк.

Избрани творби Романи

Преводи Meram (1890) от френски език („Волонте“, Жорж Оне, 1888)

Есета Namdaran-ı Zenan-ı İslamıyan (1895) („Известни мюсюлмански жени“) Osmanlıda Kadın: Cariyelik, Çokeşlilik, Moda (1895) („Жените в Османската империя: Одалиски, полигамия, мода“) с Махмуд Есад, Taaddüd-i Zevcat („Полигамия“) Nisvan-ı İslam (1896) („Жените на Исляма“) френски превод Les femmes muselmannes Teracim-i Ahval-ı Felasife (1900) („Биографии на философи“) (2006) Çizgi Kitabevi, Konya. Reprint. 153 pages ISBN 975-8867-84-9 Tedkik-i Ecsam (1901) („Изследвания на обекти“) Ahmed Cevdet Paşa ve Zamanı (1914) („Ахмед Джевдет Паша и неговото време“) Kosova Zaferi / Ankara Hezimeti: Tarih-i Osmaninin Bir Devre-i Mühimmesi (1915) („Победата при Косово / Загубата при Анкара: Важен период в османската история“)

Източници

Външни препратки Мукаддес Налбант, „Една дама“ – първата жена-философ на Турция, philosophia.bg, 3 февруари 2016

Категория:Хора от Гръцко-турската война (1897) Категория:Османски писателки Категория:Турски писателки Категория:Турски романисти Категория:Есеистки Категория:Турски колумнисти Категория:Турски журналисти Категория:Османски феминисти Категория:Родени в Истанбул Категория:Починали в Истанбул