Климент е висш български духовник, врачански митрополит на Българската екзархия от 1914 до 1930 година.
Биография Роден е на 6 декември 1873 година в средногорското село Бабек със светското име Григорий Иванов Шивачев. Произхожда от известен сопотски род, преселен от Западна Македония през XVII век. В 1894 година завършва с отличен успех Самоковското богословско училище. През 1894 година със стипендия на Министерството на народното просвещение заминава за Киевската духовна академия, която завършва през 1898 година с научната степен „кандидат на богословието“.
След завръщането си в България става учител–възпитател в Самоковското богословско училище и преподава омилетика. В 1903 година училището се мести в София и получава името духовна семинария.
През 1900 година Григорий Шивачев приема монашеското подстрижение с името Климент и веднага е ръкоположен от наместник–председателя на Светия синод митрополит Доситей Самоковски в йеродяконски чин. В 1902 година митрополит Доситей го ръкополага и за йеромонах. През 1904 година Климент е удостоен с архимандритско достойнство и е назначен за ректор на Софийската духовна семинария. От 1905 година е протосингел на Светия синод.
На 8 март 1909 година, по предложение на екзарх Йосиф I Български, в катедралния храм „Свети Стефан“ в Цариград, архимандрит Климент е ръкоположен за епископ с титлата браницки от митрополитите Авксентий Пелагонийски, Иларион Неврокопски и Козма Дебърски. Екзархът му дава за управление Ловчанската епархия, чийто титуляр е той, и която е заплашена от закриване. В дневника си за 8 март екзархът записва:
В Ловеч Климент се представя като добър администратор и пастир. Развива дейност срещу силното влияние на протестантската пропаганда в града, която има голямо девическо училище с пансион, както и срещу дъновистите.
След смъртта на митрополит Константин Врачански, на 19 януари 1914 година епархийските делегати избират Климент Браницки за врачански митрополит. На 9 март 1914 година изборът е утвърден от Светия синод. На 3 юни 1914 година, митрополит Климент замества починалия митрополит Антим Търновски като член на Синода.
На 28 март 1928 година престарелият митрополит Максим Пловдивски се оттегля от поста наместник-председател на Светия синод и на най-високия ръководен пост в Българската православна църква е избран митрополит Климент. Той има тежката задача да организира дейността на Българската православна църква в помощ на жителите на Южна България, постигнати от тежките земетресения през април 1928 година. Като наместник-председател на Синода се сближава с цар Борис III и става негов изповедник.
Митрополит Климент умира на 3 май 1930 година. Погребан е в двора на катедралната църква „Свети Николай“ във Враца. На опелото присъстват митрополитите Неофит Видински, Стефан Софийски, Павел Старозагорски, Михаил Доростолски и Червенски, цар Борис III, председателят на Народното събрание Александър Цанков, министър Цвятко Бобошевски, специална мисия на Сръбската православна църква, генерали, офицери, гражданството на Враца и епархията.
Литература Голямата загуба на Българската църква // Църковен вестник. София, 1930. Год. 31. — Бр. 19/20. — С. 217—235 Чолаков Л. Спомени и характеристики: Врачански митрополит Климент // Духовна Култура. 1957. Год. 38. — № 7. — С. 27-29 Инокентий, архим. Блаженопочиналият Врачански митрополит Климент // Църковен вестник. София, 1980. Год. 81. — Бр. 16. — С. 1-2 Цацов Б. Архиереите на Българската православна църква. — София, 2003. — С. 178—179 Василев Й. Кратък ист. очерк за Врачанската епархия и нейните архиереи // Предано служение на Църквата в задъхано и бурливо време: Митр. Калиник: 30 години на трона на Врачанска епархия. Враца, 2004. — С. 168—169 Летопис на Българската правосл. църква. София, 2010. Т. 1: История и личности. — С. 399, 533.
Бележки
Категория:Браницки епископи Категория:Български духовници Категория:Врачански митрополити Категория:Родени в област Пловдив Категория:Починали във Враца Категория:Преподаватели в Софийската духовна семинария