При́мус – е безфитилен нагревателен прибор, работещ с течно гориво: бензин или керосин. Изобретен е през 1892 година от Франц ЛиндквистSwedish Patent No. 3944 (Nov. 19, 1892), който по-късно основава фирмата Primus AB. Използва се широко в бита до момента, в който разширението на газоразпределителните мрежи го измества от битово използване. Популярен е при туристите особено в миналото.
Принцип на работа
Принципа на работа е аналогичен на принципа на работа на поялната лампа. Горивото от резервоара A се подава към тръбната част на горелката B под въздействие на предварително създаденото с бутална помпа налягане в резервоара. След запалването налягането се поддържа от нагряването на резервоара и от допълнително помпене с въздушната помпа. В тръбата D горивото се изпарява и подава през дюзата E. След това парите на горивото се смесват с въздуха и изгарят в кръглата горелка на примуса C. За нормалното изпарение на горивото е необходимо да се поддържа висока температура на горелката. За това преди началото на работа е необходимо предварително нагряване. За целта, при някои примуси около горелката има специална чашка, в която преди запалването се налива течен спирт или се поставя сух спирт.
Битовите примуси работят с керосин и с бензин.
Устройство Примусът се състои от следните части: резервоар за гориво с отвор за зареждане бутална въздушна помпа горелка пиростия
Горелката на примуса се състои от: дюза с механизъм за регулиране щуцер изпарителна камера чашка отражател демонтируема горелка сифонна тръба
Предимства По своята производителност и икономичност примусът е най-ефективният нагревателен уред работещ с течно гориво. Относително малко тегло Удобен за използване Лесно осигуряване на горивото.
Недостатъци Често замърсяване на дюзата особено при използването на бензин. Сравнително сложно пускане на примуса в действие Сравнително шумната работа при горене на примуса, както и взривоопасност.
Източници
Категория:Битова техника