Джанфранческо Алдобрандини или Джовани Франческо Алдобрандини (; * 11 март 1545, Флоренция; † 17 септември 1601, Вараждин, Хърватия) от флорентинското семействоАлдобрандини е италиански генерал и дипломат, княз на Мелдола и на Сарсина от 1597 г. до смъртта си.
Роднина на папа Климент VIII, той ръководи три експедиции срещу османските турци с папската армия по време на Дългата война. Успява да се радва на известно влияние върху самия папа и върху кардиналския съветник Пиетро Алдобрандини.
Произход Той е син на Джорджо Алдобрандини (* 1508, † 1581) и Маргерита дел Корно. Чичо е на кардинал Чинцио Пасери Алдобрандини. Член е на кадетски клон на семейство Алдобрандини от Флоренция.
Биография През 1585 г. се жени за Олимпия Алдобрандини, от която има осем деца.
Когато чичото на съпругата му, кардинал Иполито Алдобрандини, е избран за папа с името Климент VIII на 30 януари 1592 г., Джанфраческо се премества с останалата част от семейството в Рим, където получава престижни позиции в папския двор. През март е назначен за губернатор на област Борго и кастелан на Кастел Сант'Анджело, като впоследствие е назначен за командир на папската гвардия, генерал на папската армия и накрая за губернатор на Анкона през март 1593 г. Поради това доверие Климент VIII му поверява деликатна дипломатическа мисия през ноември 1594 г. В очакване на възможни сблъсъци с турците в Близкия изток, папата разбира основната нужда да сключи мир с основните християнски монархии на Европа и поради тази причина той изпраща Джанфранческо да се опита да убеди испанското правителство да преразгледа позициите си относно Анри IV от Франция и неговите отношения с Папската държава. Мисията в Мадрид е само частично успешна, защото Филип II, макар да дава подкрепата си на папата и император Рудолф II за възможни действия срещу турците, остава потаен относно бъдещето на отношенията с Кралство Франция.
Джанфранческо се завръща в Рим на 16 май 1595 г. и Климент VIII му поверява командването на контингент от войски, които възнамерява да изпрати в Унгария, за да подкрепи присъстващата там императорска армия. На 4 юни в базиликата Санта Мария Маджоре в Рим самият Климент VIII предава щафетата на командващия армията на Джанфранческо с тържествена церемония и след месец той пристига в Хайнбург на Дунав, точно под стените на Виена. Оттук, през август, войските се преместват в Естергом – град, победоносно обсаден от имперските войски, който пада на 2 септември. Като командир Алдобрандини след това участва в превземането на Естергом, но не успява да продължи кампанията по-нататък поради сериозни разногласия между папските и императорските сили, както и епидемия, която удря войските през септември – факти, които карат Климент VIII да изтегли своя експедиционен корпус.
През февруари 1597 г. папата отново изпраща Джанфранческо на дипломатическа мисия, този път във Виена при император Рудолф II, в очакване на нова военна кампания в Унгария срещу турците. През юли той заминава за Овгр заедно с ерцхерцог Максимилиан. Планът за действие на Джанфранческо изисква незабавно превземане на Буда, което, изненадано, нанася значително деморализиращо поражение на врага, но съюзническите военни командири (които в крайна сметка надделяват) вместо това предлагат атакуване и завладяване на градовете Папа и Дьор. Първата обсада продължава няколко дни, докато обсадата на Дьор продължи два месеца, докато не е вдигната от ерцхерцог Максимилиан. Папските войски, въпреки че се отличават и в двете битки, отново изглеждат унищожени от епидемията и поради тази причина Джанфранческо решава да разпусне армията и да се върне в Рим с 2000-те мъже, които му са останали.Si disse anche che tale motivazione fosse stata dovuta al fatto di un possibile imminente conflitto tra Clemente VIII e Cesare d'Este per la devoluzione della città di Ferrara allo Stato Pontificio, conflitto poi conclusosi pacificamente con la Convenzione di Faenza del 12 gennaio 1598. За да го възнагради за тежката служба, извършена в полза на църквата, Климент VIII му дава титлата на принц, поддържан от феодалните владения на Мелдола и Сарсина, гарантирайки му доход от 60 000 скуди годишно, с които той закупува нови земи в Емилия и се оттегля там.
Когато през 1601 г. Климент VIII отново предлага създаването на папска експедиционна сила, която да бъде изпратена в Унгария срещу турците, Джанфранческо отново е избран за командир и напуска Рим на 1 юни с 9 хил. души. Два месеца по-късно той пристига с хората си във Вараджин, където отново се озова с имперските съюзници, но отново възникват разногласия относно военната стратегия, която трябва да бъде възприета: противно на това, което е предложил няколко години по-рано, Джанфранческо предлага да се атакува и превземете крепостта Каниша, за да се отслаби врага, вместо да се атакува директно Буда, както предлагат имперските генерали. Във всеки случай той няма възможност да участва в каквато и да е операция, тъй като, разболявайки се от треска, умира внезапно на 18 септември на 56 г. Тялото му, транспортирано до Рим, е погребано тържествено в църквата „Санта Мария сопра Минерва“. През 1602 г. Климент VIII издига статуя в негова чест в Залата на консерваторите на Капитолийския хълм.
Брак и потомство ∞ 1585 за Олимпия Алдобрандини (* 1567; † 28 април 1637 в Рим), принцеса Кампинели, дъщеря на Пиетро Алдобрандини и Фламиния Ферачи, както и роднина на папа Климент VIII, от която има четири сина и четири дъщери:Gianfrancesco Aldobrandini, geneall.net Силвестро Алдобрандини (* 1587,Рим; † 1612, пак там), кардинал (1603 – 1612); Маргерита Алдобрандини (* 1585; † 1646), ∞ 7 май 1600 в Рим за Ранучо I Фарнезе (* 1569, † 1622), херцог на Парма и Пиаченца, от когото има 5 сина и 4 дъщери; Елена Алдобрандини (* 1590, † 1663), ∞ 1602 за Антонио Карафа дела Страдера (* 1570, † 1660), херцог на Мондрагоне, от когото има 3 сина и 1 дъщеря; Джорджо Алдобрандини (* 1591, † 1637), 2-ри княз на Мелдола и Сарсина, ∞ за Иполита Лодовизи (* ок. 1600, † 1674), от която има 1 дъщеря; Катерина Леза Алдобрандини (* 1594, † 1620), ∞ 1612 за Марино II Карачоло, 3-ти княз на Авелино (* 1587, † 1630), от когото няма деца; Иполито Алдобрандини (* 1594, † 1638), кардинал (1623 – 1638); Пиеро Алдобрандини (* 1600, † 1630), херцог на Карпинето, ∞ за Карлота Савели, от която има 3 дъщери; Мария Алдобрандини (* 1601, † 1657), ∞ за Джовани Паоло II Сфорца, маркиз на Караваджо, от когото има 2 сина и 2 дъщери
Източници
Aldobrandini, Giovanfrancesco, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Aldobrandini, Giovanfrancésco, на sapere.it, De Agostini ALDOBRANDINI, Gian Francesco, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 2, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960
Бележки
Външни препратки www.decarne.com genealogics.org
Категория:Починали във Вараждин Категория:Родени във Флоренция Категория:Италиански генерали Категория:Алдобрандини Категория:Князе Категория:Италианска аристокрация