Уст Не́ра (; на якутски: Уус Ньара) е селище от градски тип, административен център на Оймяконски улус в Якутия, Русия. Разположено е на мястото на вливането на р. Нера в р. Индигирка. Населението му към 2016 г. възлиза на 5597 души. Численность населения по районам республики Саха (Якутия) на 1 января 2016 года .
История
Селището е основано през 1937 г. във връзка с разработването на златно находище. Добивът на злато започва през 1942 г. През 1946 г. е построено първото училище, както и Индигирският енергокомбинат. В периода 1949 – 1958 г. Уст Нера е дом на Индигирския лагер към Далстрой. През тези години затворниците строят инфраструктурата на града, добиват злато и работят по построяването на Колимската магистрала. Статут на селище от градски тип получава през 1950 г. През 1951, 1959 и 1967 г. селището е наводнено. След първото наводнение, водата стига до втория етаж на училището, продоволствените складове се оказват под вода, а населението се евакуира към по-високите места. Едва след второто наводнение ръководството на района решава да укрепи брега на река Индигирка. От 1954 г. Уст Нера е районен център на Оймяконския улус. През 1971 г. жителите на Уст Нера стават едни от първите в Якутия, получили достъп до телевизия. През 1978 г. е построен бетонен мост над Индигирка в близост до селището. Усть-Нера
Население Населението е представено от около 57% руснаци, 23% якути и други.
Население по години 1959 1970 1979 1989 2002 2009 2010 10 789 7820 10 399 12 535 9457 8605 6463 2012 2013 2014 2015 2016 6077 5846 5643 5898 5597
Климат Климатът в Уст Нера е субарктичен, граничещ с полярен. Средната годишна температура е -15.4 °C, а средното количество валежи е около 237 mm.
Икономика Основният отрасъл в Уст Нера е златодобивът. Селището разполага с летище и е свързано с Колимската магистрала, свързваща Якутск и Магадан.
Източници
Категория:Селища от градски тип в Якутия