Литовските въоръжени сили () отговарят за отбраната на суверенитета и териториалната цялост на Република Литва.

Редовният личен състав включва 15 839 офицери, подофицери, войници, моряци и цивилни служители.Personnel size in 1998 – 2011 Ministry of National Defence Наборната военна служба е отменена със закон през септември 2008 г., но изострената обстановка в Европа около анексията на Крим от страна на Руската федерация и подкрепата ѝ за сепаратистките организации в Източна Украйна и засилената активност на етническите руснаци в балтийските републики довеждат до възстановяването ѝ през 2015 г.

Литва е възприела скандинавския модел на „Тотална отбрана“, разчитащ освен на наборна военна служба и на подготовка на всички сфери на обществото за отбрана. Организационно въоръжените сили включват сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски сили) и подразделения на централно подчинение (сили за специални операции, военна полиция и т.н.). До 2004 г. съществуват и Доброволни сили за национална отбрана (Krašto apsaugos savanorių pajėgos) като национална гвардия. Тогава те са включени в състава на сухопътните войски като резервен компонент.

Страната разполага и с военизирана гранична стража (Valstybės sienos apsaugos tarnyba). Тя е организирана като жандармерия (с военни звания, обучена като лека пехота, със своя собствена авиация и морски подразделения), в състав от около 4800 служители е и при обща военна мобилизация се преподчинява от Министерство на вътрешните работи на Министерството на националната отбрана. Освен граничната охрана основно на външната за шенгенското пространство граница с Русия и Беларус, граничната стража отговаря за администрирането на пребиваващите в страната чужди граждани, ВИП-охраната на висши държавни длъжностни лица и служители, правителствените комуникации и охраната на стратегически обекти като АЕЦ „Игналина“.

Военна история Ранно средновековие Литовците произхождат от етническата група на балтите – индоевропейски народи, считани за най-близки до славяните. Относителната им изолираност от западните и южните части на континента, където протичат интензивни процеси на културен и търговски обмен, политика и военни конфликти способстват дълго време балтийските племена да запазят своите езически вярвания. Когато към XII, XIII век характерните разпокъсаност и хронични локални военни конфликти на континента стават катализатор за формирането на сравнително стабилни и силни държави като Германия, Полша, Киевска Рус, покръстването на езичниците и спасяването на безсмъртните им души в името на Христа става претекст за военните походи за покоряването им, организирани от съседните на тези племена държави, но така също и от католически монашеско-рицарски ордени като тези на Ливонския и Ордена на мечоносците, загубили голяма част от влиянието си в Кръстоносните походи за отвоюване на Светите земи. По-голямата част от балтийските племена са покорени и асимилирани от кръстоносните ордени и стават предците на „балтийските германци“. Попадналите под властта на шведите угро-фински племена в района на Финския и Рижкия залив са преците на днешните естонци, а съпротивлявалите се най-дълго на германските рицари балтийски племена стават основата на етногенезиса на днешните литовци и латвийци. Литовците водят борбата против кръстоносната и руската инвазия в променлив успех. Като особено влиятелна се очертава владетелската династия на Гедимините.

В съюз с Полша

Дълго време литовците запазват езическите си вярвания, но земите им стават обект на католически и православни мисионери, които заедно със своята религия стават проводник и на политически влияния. След като си дава сметка, че вече е невъзможно литовците да стоят настрана, изолирани от останалата част от континента, великият литовски княз Йогайла приема католицизма, жени се за 11-годишната полска кралица Ядвига през 1386 г. и поставя началото на полската Ягелонска династия (наименованието произлиза от собственото му име), както и на обвързването на Полша и Литва. Обединяването на двете държави е поставено на формална основа век и половина по-късно с Люблинската уния от 1569 г. Полша и Литва са обединени в персонална уния, по силата на която полският крал е и велик литовски княз. Формално Литва към момента е една от най-големите държави в Европа, покривайки територии от Балтийско до Черно море, но това е по-скоро резултат от стечение на обстоятелствата. В политическия вакуум, настъпил в Източна Европа с монголското нашествие, разгрома на Киевска Рус и покоряването на множество руски княжества от монголците, много местни водачи приемат номиналния сюзеренитет на литовските велики князе. Тя няма човешките и финансови ресурси да запази и развие властта си. По тази причина водеща в съюза става Полша. Двете части на общата държава Жечпосполита запазват свои собствени аристокрации (макар те да се сродяват и на практика сливат в една), владетелски дворове, правителства, сеймове и армии. Коронната (полската) и литовската войски са предвождани от велик и полеви хетман всяка.

Подобно на друга дуалистична държава, възникнала в Европа по-късно – Австро-Унгария, отношенията между поляците и литовците също не са хармонични и безпроблемни, освен всички други причини и поради напредването на калвинизма в литовските земи, покровителстван от едни от най-могъщите литовски аристократични фамилии като Радзвил например. Но двете държави запазват съюза помежду си и фактически преживяват заедно дълъг период на политически, икономически и военен упадък, завършил със заличаването на Жечпосполита от политическата карта на Европа през 1795 г. в резултат на дележите на Жечпосполита.

В границите на Руската империя Територията на днешна Литва попада в рамките на Руската империя (с малки изключения към Прусия). Усилията на поляците за културна асимилация на литовците („полонизация“) са заменени с подобни усилия от страна на руснаците („русификация“). Тъй като в културно и религиозно отношение руснаците и литовците са доста различни първоначално Петербург проявява политика на търпимост и дори поощрение на литовските особености и традиции. Но литовците се включват активно в организираните от поляците Ноемврийско въстание от 1830 – 31 г. и Януарско въстание от 1863 – 64 г. и след потушаванията им следват репресии.

По времето, когато литовските земи са част от Руската империя, те са гранична зона с Източна Прусия, влизаща в състава на Германската империя. Това налага разполагането на силен гарнизон на нейна територия и Каунаската крепост е най-голямото фортификационно съоръжение на територията на цялата Руска империя. По време на Първата световна война литовските земи са част от Русия. През 1914 г. военните действия на Източния фронт протичат на територията на Полша и Галиция. През 1915 г. обаче руските позиции са пробити от генерал Макензен в Галиция по време на Горлицко-тарновската операция (започнала на 1 май) и царската армия отстъпва дълбоко в своята територия от юни до септември. На 19 септември германските войски навлизат в изоставения от руските части Вилнюс. Окупираните руски територии са включени в административното формирование Окръг на главнокомандващия в Изтока (, съкратено Ober-Ost), заедно с латвийски, полски и беларуски области. С оглед на хаоса, в който изпада Русия под властта на Временното правителство и все по-ясно очертаващия се разгром, към койгто върви Германската империя, видни литовски лидери се събират между 18 и 22 септември 1917 г. на Вилнюската конференция (Vilniaus konferencija), за да решат бъдещето на родината си. От самото начало посоката, в която тръгват обсъжданията, литовска държава, формирана на демократични принципи и на литовското културно-етническо самосъзнание, отделна от Русия, Германия и Полша. В края на конференцията съставът ѝ избира двадесетчленен Литовски съвет (Lietuvos Taryba), изпълнителен орган, който да работи за изпълнението на приетата програма, за преговори с германците, руснаците и страните от Антантата и за организирането на избори за Учредително събрание. Още на първото заседание Съветът избира за свой председател Антанас Сметона, лидер, който ще стане главното действащо лице в политическия живот на страната до анексирането ѝ от Съветския съюз.

Независима Литва На 16 февруари 1918 г. Литовският съвет излиза с прокламацията на независима литовска държава. По силата на подписания на 3 март 1918 г. Брест-Литовски мирен договор между Централните сили и Руска съветска федеративна социалистическа република Съветска Русия като наследник на Руската империя се отказва от всякакви претенции върху естонските, латвийските и литовските земи, които влизат в германската сфера на интереси. На 23 март Германската империя признава формално Литва като независима държава, но все още окупирала литовските земи, тя възпрепятства формирането на държавни органи, нястоявайки новата държава да бъде монархия, начело с представител на пруската династия на Хоенцолерните, за предпочитане самият кайзер, обвързвайки евентуално Литовско кралство в персонална уния с Германската империя. В знак на компромис Съветът отправя на 4 юни покана към княз Вилхелм фон Урах, граф на Вюртемберг, II. херцог на Урах (Fürst Wilhelm von Urach, Graf von Württemberg, 2. Herzog von Urach) и след като приема е коронясан за Крал на Литва на 11 юли 1918 г. под името Миндаугас II., без да присъства. С оглед на неминуемия разгром на Германия във Войната, на 2 ноември Съветът отменя своето решение и приема временна конституция. На 11 ноември 1918 г. Германската империя подписва Компиенското примирие, слагащо де-факто края на военните действия по време на Първата световна война. По силата на примирието германската армия трябва да се изтегли от окупираните земи. Използвайки това като основание за реванш за Брест-Литовския мирен договор, Съветска Русия започва бойни действия с цел да си възвърне отстъпените по силата на договора зеи на Руската империя.

Първият акт за формирането на литовска армия е указ на Привременния съвет, издаден на 23 ноември 1918 г. Тъй като руската армия не формира национални подразделения, литовците трябва да изградят своите въоръжени сили от нулата, в условията на световна война, продоволствена криза и остър недостиг на въоръжение, боеприпаси и оборудване, не на последно място и липса на подготвени кадри. На 20 декември членовете на Съвета Антанас Сметона и Аугустинас Волдемарас заминават на посещение в Германия в опит да получат съдействие. То пристига първоначално в края на годината под формата на 100 милиона златни марки военни репарации. Уговорено е поетапното изтегляне на германската армия от литовските земи, както и организационното изграждане от германски офицери на литовската войска. Заминаването на двамата най-изтъкнати литовски политически лидери предизвиква управленска криза с формиране на ново правителство, което в началото на 1919 г. отправя прокламация към литовците да се присъединят към формиращата се войска в защита на възроденото им отечество. Обявени са и привилегии за откликналите, като получаване на земя. На до края на януари 1919 г. първите 400 германски доброволци пристигат в Литва и са базирани в Алитус, Йонава, Кедайнией и Каунас, поставяйки началот на 46-а Саксонска доброволна дивизия. На 5 март започва мобилизация на литовските мъже, родени между 1897 и 1899 г. и в края на лятото литовската войска наброява 8000 души.

Войни за независимост