Потауатоми или Потаватоми () е северноамериканско индианско племе, което първоначално живее в северната част на Долен Мичиган. През 1640те под натиска на враждебни племена, племето мигрира на запад до Грийн Бей в Уисконсин, където продължава да участва активно в историята на континента. През 18 век единството на племето се разпада и се обособяват три отделни независими една от друга групи. След дългогодишна борба срещу американците, през 1830те племето е насилствено изселено на запад от Мисисипи, където получават резервати в Канзас и Оклахома. Някои групи успяват да избегнат изселването и бягат в Канада или Мексико, а други остават в родината си в Мичиган. Постепенно се обособяват няколко групи на племето. В началото на 21 век около 28 000 души съставляват нацията потауатоми, разделени на 7 федерално признати племенни образувания – едно в Канада и 6 в Съединените щати.
Език и име Потауатомите са част от групата анишинабе на централния клон на Алгонкинското езиково семейство. Езикът им е много близък с езиците на оджибве и отава. Самите те се наричат нешнабе – народ (вариант на анишинабе). Името потауатоми идва от оджибвейското „Потауатоминк – хората от мястото на огъня“. Подобни варианти на това название са Огнания народ, Пазители на свещения огън и други. Всички тези имена се отнасят до ролята на потауатомите като пазителите на огъня на съвета в един по – ранен съюз с оджибве и отава. Този съюз е наричан Съветът на трите огъня, в който потауатомите са считани за малки братя и в тази връзка са наричани „Бодеуадми – пазители на огъня“. Хуроните ги наричат Ундатоматенди или Асистаеронон. Второто име обаче се отнася до всички алгонкински народи, живеещи в Долен Мичиган и не е ясно към кое племе точно е насочено.
Култура Първоначално потауатомите са ловци – събирачи и не се занимават със земеделие, тъй като живеят доста далеч на север, където времето не е подходящо за селско стопанство. Подобно на роднините си отава и оджибве се изхранват главно с лов, риболов, събирането на див ориз, горски плодове, кленов сироп и други растителни храни. След преместването им в Уисконсин, племето бързо се научава на земеделие от уинебаго, сауките, фокс и кикапу, и за кратко време стават отлични земеделци, отглеждащи обширни площи с царевица, боб и тикви. С течение на времето стават известни с градините с лечебни билки. През 1760те племето възприема коня и започва ежегодно да провежда всеобщ лов на бизони. Въпреки това те си остават типични горски индианци от района на Големите езера.
Подобно на оджибве, през лятото се събират в големи села, състоящи се от правоъгълни вигвами с островърхи покриви. Понякога в едно такова село живеят над 1500 души. През зимата хората се разделят на малки зимни лагери в закътани места, състоящи се от малки куполовидни вигвами.
Политическа организация Заради начин им на живот политическата организация е слаба. Племето е разделено на няколко независими групи, свързани помежду си от общ език и обща кланова система. Няма върховен племенен вожд. Вождовете на селата и вождовете на клановете ръководят с помощта на Съвета на старейшините на селото. Тези вождове винаги са избирани по заслуги. Има войнско общество, изпълняващо функцията на племенна полиция.
Облекло Войните обикновено носят косата си дълга, но по време на война я бръснат като оставят само гребен или опашка, които украсяват с бодли от бодливо свинче и орлови пера. Жените носят дълга коса, сплетена на плитка. Татуировките са разпространени основно при мъжете, но боядисването на лицата и телата се практикува и от двата пола. И мъжете и жените носят дрехи от кожи, които са богато украсени с бодли от бодливо свинче, пера и орнаменти. Личните накити са изработвани от мед и черупки.
Брак и семейство Бракът се формализира с размяната на подаръци между клановете и след одобрението на водачите на клана. Бракът вътре в клана е строго забранен. След сватбата мъжът се мести при семейството на жената, където живеят в продължение на една година, докато създадат свой дом. Въпреки че бракът е матрилокален, родството се определя по бащина линия. Полигамията не е често практикувана, на я има като обикновено съпругът се жени за някоя от сестрите на съпругата. Като цяло потауатомите са по – строги в целомъдрието от други племена. Жените раждат в специални постройки подпомагани от други жени. Родилките остават в уединение с бебето в продължение на месец. След година на детето се дава име от запасните имена на клана. И двата пола са признати за възрастни по време на пубертета като момичетата са изолирани по време на месечния им цикъл, а момчетата трябва да се сдобият с дух – закрилник, чрез Търсене на видение на усамотено място в пост и молитва. В този период момичетата също могат да имат видение и също да се сдобият с дух – пазител.
Религиозни вярвания Търсенето на видение и сдобиването по този начин с дух – пазител е в основата на религиозните им вярвания. Според тях всяко живо и неживо същество или предмет притежава свой сила. Слънцето, Луната, Звездите, Земята и природните явления обладават особено могъща сила и са свещени. Вярват още и в множество добри и лоши духове, които помагат или причиняват беди и болести. Шаманите са три вида – лечители, гадатели и магьосници. Всички важни начинания и церемонии като именуването, търсене на видение, войната, погребенията, преговори и други са съпровождани с пушенето на свещената лула, както и с различни танци и ритуали.
Кланове В миналото племето има най – малко 30 бащини клана, всеки от който има различни отговорности и притежава свои обичаи, имена и регалии. С течение на времето тези кланове изчезват и са заменени с нови, за да останат само 18. Шаваниер (1736) и Люис Хенри Морган (1877) дават имената на следните кланове:
Подразделения Първоначално потауатомите нямат подразделения. Едва през 18 век се появяват три техни подразделения базирани на определено местоположение: Детройт потауатоми – югоизточен Мичиган Прерийни потауатоми – Северен Илинойс и Южен Уисконсин Сейнт Джоузеф потауатоми – югозападен Мичиган През 19 век имената и местоположението на трите подразделения се променят: Уудс потауатоми – Южен Мичиган и Северна Индиана Форест потауатоми – Северен Уисконсин и Горен Мичиган Прерийни потауатоми – Северен Илинойс и Южен Уисконсин
История Миналото на потауатомите е тясно свързано с отава и оджибве. Някъде около 1400 г. трите племена идват заедно от североизток до източния бряг на езерото Хюрън. Отава остават в близост до Френч Ривър и на остров Манитулин. Потауатомите и оджибве продължават по северния бряг на езерото, докато достигнат до Солт Сейнт Мери. Към 1500 г. потауатомите преминават протока Макинак и се заселват в северната част на Долен Мичиган. Въпреки че се разделят, трите племена остават част от по – ранния съюз.
Френски колониален период Вероятно между 8000 и 15 000 потауатоми живеят в 25 села между езерата Хюрън и Мичиган около 1600 г. Французите първи научават за тях от хуроните през 1615 г., но действителния контакт е през 1641 г., когато йезуитски мисионери посещават оджибве в Солт Сейнт Мери. По това време някои потауатоми вече живеят на запад от езерото Мичиган в Уисконсин, прогонени от враждебни племена от родината им.
През 1630те хуроните, тиононтатите, неутрал и отава в резултат на прекомерния лов изчерпват животните с ценна кожа в родните си земи и започват да навлизат в Долен Мичиган, за да търсят нови ловни територии. Разразилите се на изток Боброви войни бързо се разпространяват на запад и обхващат целия Североизток, а европейските сили се състезават помежду си за благоволението на индианците. Заплашени от ирокезите, французите започват масово да въоръжават хуроните, отава и алгонкин. Холандците въоръжават ирокезите. Когато в играта се намесват и британците, и шведите започва една надпревара във въоръжаването, която впоследствие води до ескалация на междуплеменните войни и насилието.
Чрез посредничеството на хуроните, френските оръжия достигат до неутрал и тиононтатите, които започват да ги използват срещу племената в Долен Мичиган. Въоръжени само с традиционните си оръжия племената в Мичиган не могат да противостоят на по – добре въоръжените противници. Потауатомите са едни от първите, които напускат. Преминавайки езерото Мичиган те правят опит да се установят в близост до Грийн Бей, но враждебността на уинебаго ги принуждава да продължат на север при оджибве. През следващите няколко години много бежанци намират убежище в Уисконсин и местните уинебаго, меномини и илиной се изправят срещу много повече нашественици, отколкото могат да се справят. Между 1642 и 1652 г. във война с фокс и след това с илиной, уинебаго са почти унищожени и пречката срещу установяването на бежанците в Уисконсин отпада.
След като се разправят с хуроните през 1649 г., ирокезите последователно унищожават тиононтатите, венро, неутрал, ери, алгонкин и ниписинг, след което помитат племената в Мичиган. През следващите около 40 години Долен Мичиган ще е ничия земя. Хиляди пленници са осиновени от ирокезите, а тези които успяват да се спасят намират убежище в Уисконсин. За кратко време повече от 20 000 бежанци се събират в една област, която в по – голямата си част е твърде на север за селско стопанство и племената трябва да разчитат повече на лова, за да оцелеят. Скоро прекомерният лов унищожава и така ограничените ресурси и между племената избухват конфликти за ловни територии. По това време селата на потауатомите са разположени на полуостров Дор, където почвата и условията са благоприятни за земеделие. Задоволени с храна, потауатомите по – лесно поддържат своята племенна идентичност, докато останалите бежанци са разпръснати в смесени села. Селата на потауатомите също са смесени, но не чак толкова и това им позволява да станат доминиращо племе в региона.
Междувременно войната между французите и ирокезите в долината на Сейнт Лорънс е подновена. След 1665 г. френските войници започват атаки в родината на ирокезите и през 1667 г. Лигата поискала мир, който този път включва и френските индиански съюзници. Мирът дава възможност на племената в Уисконсин да си отдъхнат, а на французите безпрепятствен достъп до Грийн Бей. За да запазят снабдяването с кожи на французите, на племената от Грийн Бей се налага да ловуват далеч на запад, където влизат в конфликт с дакота. Мирът с ирокезите приключва през 1680 г. със серия ирокезки атаки срещу илиной, които бележат началото на втората фаза на Бобровите войни. Въпреки че са засегнати от атаките на сенеките в Макинак през 1683 г., потауатомите и другите племена в Уисконсин отказват да подкрепят французите срещу ирокезите, заради търговията им с враговете дакота. Войната взима обрат след провала на ирокезите при обсадата на Форт Сан Луис през 1684 г. До 1687 г. французите успяват да организират широк алианс на алгонкинските племена от региона, в който потауатомите стават важен член. Алиансът предприема настъпление и от 1690 г. ирокезите са изтласкани обратно в родината им в Ню Йорк, където заемат отбранителна позиция. Оттеглянето на ирокезите дава възможност на потауатомите и други племена да напуснат пренаселения Грийн Бей и да се установят в освободените земи. Потауатомите започват да разширяват територията си на юг по западния бряг на езерото Мичиган. През 1685 г. има село на потауатоми в Милуоки, а през 1695 г. и в Чикаго. По същото време близо 1000 потауатоми се заселват близо до мисията Сейнт Джоузеф в югозападен Мичиган.
До 1696 г. ирокезите са притиснати до стената и искат мир от французите. Френското влияние в алгонкинския съюз се сринало след кралската забрана за търговия с кожи и племената не искали мир. С големи мъки французите успяват да убедят алианса да подпише мира през 1701 г. и да се сложи край на Бобровите войни.