Роза Луис Маккоули Паркс (, 4 февруари 1913 – 24 октомври 2005) е афроамериканска активистка за граждански права на чернокожите американци.

Биография Роза Паркс става известна с отказа си на 1 декември 1955 г. в град Монтгомъри, щат Алабама да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. По това време в САЩ съществува сегрегация (разделение на хората при осъществяване на тяхната – дори еднотипна – деятелност, в различни сфери на обществения и частния живот, въз основа на някакви техни особености или положение, в случая – по расов признак). Част от порядките ѝ, особено популярни в Южните щати, предвиждат в автобусите белите да седят в предната част на возилото, а чернокожите – в задната. Жената сяда в частта за чернокожи, но местата за бели свършват и шофьорът поисква от нея да стане за да се настани там бял пътник, тя обаче не отстъпва, заради което я арестуват за гражданско неподчинение, което пък води до т.нар. Автобусен бойкот в Монтгомъри, състоящ се в това, че цветнокожите хора в града спират да ползват автобуси. Понеже те са и най-голямата група пътници, от която зависи бюджетът на градския транспорт, това се отразява на финансите му. В продължение на близо една година – от 5 декември 1955 г. до 20 декември 1956 г. – превозът на местните негри се осъществява основно с леки автомобили, включително чрез организирано водене на децата на училище, а на работниците – до работните им места – и обратно. Има и специална организация, която да се грижи за кампанията – Гражданско обединение на Монтгомъри за подобряване на расовите връзки – ръководена от Мартин Лутър Кинг.

Грижите за самата Роза Паркс (пусната от затвора до делото си, но и уволнена от работа), докато трае бойкотът, се поемат от доброволци, каквито охраняват апартамента ѝ денонощно. Тя и брат ѝ, с когото живее тогава и който също е пратен в числото на безработните, в продължение на няколко месеца гладуват, после доброволците забелязват това и започват да набират в тяхна полза дарения от местното население. Оправдана е и от съда, което допринася Автобусният бойкот в Монтгомъри да стане едно от най-големите и успешни масови движения против расовата сегрегация.

Ролята на Паркс в борбата за равноправие на чернокожите американци (в бойкота и извън него) ѝ извоюва мястото на най-популярната и известната чернокожа жена в американската история.

Умира на 92 години на 24 октомври 2005 г.

Вижте също

Маршове от Селма до Монтгомъри Каста „Имам една мечта“ – реч на Мартин Лутър Кинг Линчуване Бантустан

Категория:Защитници на граждански права на афроамериканците Категория:Афроамерикански християни Категория:Методисти от САЩ Категория:Ненасилие Категория:Алабамци Категория:Починали в Детройт