ФК „Ювентус“ (, Juventus – от латинската дума за „младост“) със седалище в град Торино, Северна Италия, познат и като „Ювентус“, накратко „Юве“, е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. „Бианконерите“ са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 г. и играе домакинските си срещи на стадион „Ювентус Арена“ в Торино, Северна Италия. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели панталони. Някои от известните му прякори са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“.
История Ранни години (1897 – 1905) Основан през 1897 г. като Спортен клуб „Ювентус“ от група млади студенти, като сред тях е и първият президент на клуба – Еудженио Канфари. Клубът се присъединява към Италианското футболно първенство през 1900 г. В този период екипът на отбора е в розово и черно. Той печели първата си шампионатна титла през 1905 г. По това време екипът му вече придобива днешния си облик – черни и бели ивици, и е вдъхновен от английския отбор Нотс Каунти.
Години на господство (1923 – средата на 20 век)
През 1923 г. собствениците на автомобилния производител Фиат поемат управлението на клуба и построяват нов стадион. Това помага за спечелването на втора титла в италианския шампионат. С течение на времето клубът се превръща в символ на италианската култура поради успехите, някои от които оказват значително влияние върху италианското общество, особено през 30-те и 40-те години на 20 век. Това е видно в приноса на клуба в Националния отбор по футбол на Италия в период без прекъсване от втората половина на 1920 г., признат като един от най-влиятелните в международния футбол и след решаващата роля в Италия за спечелването на Световното първенство по футбол през 1934 г.
Ерата Трапатони (1980 – 1990) Тази ера през 80-те години на 20 век е изключително успешна за клуба. Още в началото на десетилетието „Ювентус“ печели три титли, като общият им брой става 20. Така той добавя втора звезда върху клубната си емблема, с което се превръща в първия италиански отбор с две звезди. През 1982 г. Паоло Роси е обявен за футболист на годината, а през 1983, 1984 и 1985 г. Мишел Платини получава приза за футболист на годината. Така „Ювентус“ става първият клуб, чиито играчи печелят в четири последователни години. През 1985 г. „Ювентус“ печели и първата си Шампионска лига (тогава КЕШ), като на финала побеждава отбора на Ливърпул с 1:0. Победният гол е вкаран от Мишел Платини от дузпа. Така „Ювентус“ става първият отбор спечелил всички турнири на УЕФА.
Със спечелването на титлата от 1986 г. идва краят на тази ера, като в останалата част от десетилетието доминират отборите на Наполи, Милан и Интер. През 1990 г. „Ювентус“ се премества на стадион „Деле Алпи“.
Ерата на Липи и новият век (1994 – 2003) През 1994 г. начело на отбора застава Марчело Липи. Още през първия си сезон печели Серия А с играчи като Чиро Ферара, Роберто Баджо, Джанлука Виали и младока Алесандро Дел Пиеро. През следващия сезон Ювентус е отново на върха на европейската сцена, печелейки Шампионска лига за втори път. На финала побеждава „Аякс“ след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време). След идването на играчи като Филипо Индзаги, Зинедин Зидан и Едгар Давидс отборът успява да достигне още два финала на Шампионска лига през 1997 и 1998 г., но ги губи от „Борусия Дортмунд“ (с 1:3) и „Реал Мадрид“ (с 0:1). Същевременно печели Серия А през 1997 и 1998 г., Суперкупата на УЕФА и Междуконтиненталната купа.
С отбора подписват играчи като Джанлуиджи Буфон, Павел Недвед и Давид Трезеге. С тяхна помощ отборът печели Серия А през 2002 и 2003 г. и достига финал в Шампионска лига през 2003 г., като губи от „Милан“ след изпълнение на дузпи (0:0 в редовното време).
Скандалът „Калчополи“ и упадък на отбора (2006 – 2011)
2006 г. се превръща в ужасяваща за отбора поради избухването на грандиозен скандал, свързан с уреждане на мачове в италианския футбол. В резултат на това 5 отбора биват наказани, единият от които е „Ювентус“. Отборът бива изпратен за първи път в историята си в Серия Б, като са му отнети двете титли от 2005 и 2006 г. Той бива напуснат от някои от звездите си като Златан Ибрахимович, Патрик Виейра, Джанлука Дзамброта, Лилиан Тюрам и Фабио Канаваро. За сметка на това лоялните Алесандро Дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон, Давид Трезеге и Мауро Каморанези остават, за да върнат отбора в Серия А.
След като прекарва един сезон в Серия Б, „Ювентус“ се завръща в Серия А гладен за успехи, но те така и не идват. Следва серия от треньорски рокади, но успехите все още ги няма. Така два поредни сезона – 2009/10 и 2010/11 отборът се класира на седмо място, нещо съвсем нетипично за отбор с шампионски амбиции.
Отново на върха в Серия А През 2011 г. Антонио Конте подписва с отбора на Ювентус. Задачата му е да го направи шампион и да го класира в Шампионската лига. Биват привлечени играчи като Андреа Пирло, Артуро Видал и Мирко Вучинич. Същата година е открит и новият модерен стадион „Ювентус Арена“, който е изцяло собственост на клуба. Конте налага схема 3-5-2 и резултатите идват – след оспорвана битка за титлата с Милан Ювентус вдигна 28-ата (30-а с двете отнети) титла в Серия А, като не допуска нито една загуба през сезона. Под ръководството на Конте отборът подобрява личният си рекорд за брой мачове без загуба в първенството – 49.
През сезон 2012/13 „Ювентус“ печели втората си поредна титла и 29-а за клуба под ръководството на Антонио Конте. Под неговото ръководство „Ювентус“ печели и Суперкупата на Италия през 2012 г. и 2013 г.
За сезон 2013/2014 са привлечени няколко ключови играчи, сред които Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. На 5 януари 2014 г., след победа над „Рома“ с 3:0, „Ювентус“ изравнява клубния рекорд за най-много последователни победи, който е от 1932 г. На 12 януари 2014 г. рекордът е подобрен след победа над „Каляри“ с 4:1.Juve triumph in Cagliari Победната серия продължава 12 мача, като е прекъсната след равенство (1:1) срещу „Лацио“ в Рим.Juve share the spoils with Lazio През 2014 г. отборът печели титлата в Италия за трети пореден път, като това е общо 30-ото му отличие. Така отборът става първият и единствен тим в Серия А с три звезди върху емблемата си. Същият сезон са подобрени четири рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), вторият е за най-много спечелени домакински мачове в един сезон (19), а третият – за най-много спечелени точки в един сезон (102). Третият е и европейски рекорд в първенствата от топ 5.Спортал.бг Четвъртият е за отбелязани голове в Серия А в сезон с 20 отбора в първенството – в 37 от общо 38 кръга отборът отбелязва гол. „Ювентус“ е безапелационен шампион и през сезоните 2014/15, 2015/16 и 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20.
Емблема, цветове, прозвища и фенове
Емблемата на клуба е претърпяла различни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. Емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици – две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на град Торино.
От 1903 г. „Ювентус“ играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клубът играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа – Джон Савидж има контакти в Англия, от „Нотс Каунти“ пращат първите черно-бели екипи на отбора.
Сред най-известните прозвища на отбора са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“. „Старата госпожа“ всъщност е игра на думи. Juventus от латински означава „младост“, „млад човек“. Другата част от прякора – „госпожа“ или „дама“ е начин за преданост към клуба.
„Ювентус“ е отборът с най-много фенове в Италия – над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни фенове.Юве с най-много фенове в Италия „Ювентус“ е и сред най-подкрепяните отбори в света с 480 милиона фенове (85 милиона от които само в Европа).
Популярни фенове Хуан Мартин Дел Потро – тенисист Каролина Костнер – състезателка по фигурно пързаляне Даниел Крейг – актьор Михаел Шумахер – пилот от Формула 1 Андре 3000 – певец, член на групата Ауткаст Джеймс Хардън – баскетболист Ерос Рамацоти – певец Евгени Плюшенко – състезател по фигурно пързаляне Лучано Павароти – оперен певец Спайк Лий – режисьор, сценарист, продуцент, актьор Роджър Федерер – тенисист Ноуел Галахар – музикант, член на групата Оейсис Жан Алези – пилот от Формула 1 Джо Калзаги – боксьор
Съперничества Основните съперници на „Ювентус“ са два – „Торино“ и „Интер“. Дербито с „Торино“ се нарича „Дерби дела Моле“ и е градското дерби на града. Дербито с „Интер“ се нарича „Дербито на Италия“, тъй като до 2006 година това са двата отбора, които не са играли в по-долна дивизия. Други конкуренти на „Ювентус“ са „Милан“, „Наполи“ и „Фиорентина“.
Състав Настоящ състав Към 1 септември 2026 г. Вратари1 Камил Грабара23 Карло Пинсолио25 Гилермо Викарио33 Нето40 Рикардо Раду Защитници2 Зеки Челик3 Бремер4 Федерико Гати6 Лойд Кели 15 Пиер Калулу20 Андреа Камбиасо24 Даниеле Ругани26 Джон Лукуми32 Хуан Кабал Халфове5 Мануел Локатели 8 Теун Коопмейнерс12 Дъглас Луис19 Кефрен Тюрам22 Уестън Маккени29 Папе Матар Сар Нападатели7 Франсиско Консейсао9 Рандал Коло Муани10 Кенан Йълдъз11 Едон Жегрова13 Жереми Бога14 Аркадюш Милик17 Керим Алайбегович18 Джеф Екатор27 Ник Волтемаде31 Нико Гонзалез <noinclude>
Мениджъри + Хронологичен списък на мениджърите, водили отбора Период Име Спечелени състезания 1923 – 1926 Йену Кароли 1926 – 1928 Йожеф Виола 1928 – 1930 Уилям Ейткен 1930 – 1935 Карло Каркано 1935 Карло Бигато 1935 – 1939 Вирджинио Розета 1939 – 1941 Умберто Калигарис 1941 Федерико Мунерати 1941 – 1942 Джовани Ферари 1942 – 1946 Феличе Борел 1946 – 1948 Ренато Чезарини 1948 – 1949 Уилям Чалмърс 1949 – 1951 Джеси Карвър 1951 – 1953 Гьорг Шароши 1953 – 1955 Алдо Оливиери 1955 – 1957 Сандро Пупо 1957 – 1959 Любиша Брочич 1959 – 1961 Ренато Чезарини 1961 – 1962 Карло Парола 1962 – 1964 Пауло Лима Амарал 1964 – 1969 Ериберто Ерера 1969 – 1970 Луис Карниля 1970 – 1971 Армандо Пичи 1971 – 1974 Честмир Вицпалек 1974 – 1976 Карло Парола 1976 – 1986 Джовани Трапатони 1986 – 1988 Рино Марчези 1988 – 1990 Дино Дзоф 1990 – 1991 Луиджи Маифреди 1991 – 1994 Джовани Трапатони 1994 – 1999 Марчело Липи 1999 – 2001 Карло Анчелоти 2001 – 2004 Марчело Липи 2004 – 2006 Фабио Капело 2006 – 2007 Дидие Дешан 2007 – 2009 Клаудио Раниери 2009 – 2010 Чиро Ферара 2010 Алберто Дзакерони 2010 – 2011 Луиджи Дел Нери 2011 – 2014 Антонио Конте 2014 – 2019 Масимилиано Алегри 2019 – 2020 Маурицио Сари 2020 – 2021 Андреа Пирло 2021 – 2024 Масимилиано Алегри 2024 Паоло Монтеро 2024 – 2025 Тиаго Мота 2025 Игор Тудор2025 Масимо Брамбила2025 – Лучано Спалети
Легенда: – Шампион на Италия – Носител на Купата на Италия – Носител на Суперкупата на Италия – Шампион в Серия Б – Европейски шампион – Носител на Купата на УЕФА/Лига Европа – Носител на КНК – Носител на Междуконтинентална купа – Носител на Суперкупата на Европа – Купа Интертото
Успехи „Ювентус“ е най-успешният отбор на 20 век (според Международната федерация по футоблна история и статискика) и най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири – с 56 официални отличия. В Италия „Ювентус“ е отборът с най-много титли на Серия А (30), както и с най-много спечелени състезания – общо 40, и е вторият най-успешен италиански отбор в европейските турнири.
Клубът е първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА. Ювентус е печелил италианската Серия А 32 пъти, но титлите от 2005 и 2006 г. са отнети заради скандала с уредени мачове.