Маями ()е северноамериканско индианско племе от Алгонкинското езиково семейство, което играе важна роля в колониалната история на Големите езера. Маямите нямат предания и митове за техни по-ранни миграции. Според устната им история те винаги са живели между реките Скиото и Охайо, и езерото Мичиган. За разлика от другите алгонкински народи в района те не са принудени да напуснат родината си заради ирокезките завоевания, освен пианкашо и уеа, които отстъпват на запад до северен Илинойс и южен Уисконсин през 1650те.
Подразделения В периода на първия контакт с французите съществуват 6 подразделения на племето: Ачачакангуен (Ачакангуин или истински маями) Килатика Менгконкия (Менгаконкия, Менгакония) Пепикокия Пианкашо Уеа (Оиатенон, Нюкелънс) Първите три така се смесват с течение на времето, че са поставени под общия термин маями. До 1796 г. пепикокия са изцяло погълнати от пианкашо. След тази година подразделенията остават 4: Ийл Ривър Маями Пианкашо Уеа От 19 век вече пианкашо и уеа действат като отделни племена.
Култура Маямите донякъде се различавали от съседните племена в културно отношение. Характерна тяхна особеност е широкото използване на татуировките. Заради това в началото стават известни на англичаните като татуираните или голите индианци.
В ранните записки често се среща думата „твайтва“ или „туатуа“, което може да е английска вариация на името им и се отнася до викът на жерава, но по-вероятно е тази дума да произхожда от алгонкинското „тауа – гол (човек)“.
Облекло Въпреки суровото време в района на Големите езера, през зимата мъжете обличали само кожени ризи, гамаши и мокасини, а през лятото ходели само с набедреник и мокасини, което дава възможност да се видят многобройните им татуировки, които с възрастта покриват цялото тяло.
През по-голямата част от времето мъжете маями носят дрехи от груби кожи без украшения. Украсени богато с бисери, орнаменти и бодли от бодливо свинче дрехи се използват само по празници. Жените използват по-малко татуирането и са описани като напълно облечени. Основна дреха при тях е кожена рокля достигаща до под коленете. В студеното време използват също шалове, наметала и гамаши.
Прехрана Друга особена характеристика на маямите, която ги отличава е култивирането на особен сорт мека бяла царевица, която се отличава от царевицата на техните съседи. Царевицата е основна храна и нейното прибиране се чества с голям есенен празник. Други култури, които са отглеждани са дини, тикви и боб. Като допълнение към храната жените събират диви плодове, които са изсушавани за зимата. Царевицата е съхранявана в подземни хранилища.
Лятото е времето на стабилност и урожай. Хората се събират в големи села, разположени в плодородни речни долини, където засаждат култури и празнуват празниците си. Селата се състоят от множество куполообразни големи вигвами покрити с рогозки. В селото има и един по-голям вигвам на Съвета. След прибирането на реколтата селата се местят в близките прерии за всеобщия лов на бизони, след което хората се разделят на малки лагери за зимния лов. Заради по-толямата си зависимост от селското стопанство, селата на маямите са доста постоянни и са напускани само частично през зимата.
Социална организация Социалната система на маямите е базирана на патрилинейната кланова система. Членството в племето се определя от клановите родствени връзки по бащина линия. Няма общо мнение за броя и имената на клановете. Някои от членовете на племето в по-късен период казват, че клановете са 15 на брой, но сред маямите живеещи в Индиана са известни имената на 12 клана. Ранните френски изследователи дават 10 клана. Фредерик Уеб Ходж също дава имената на 10 клана, най-важният от които е клана Жерав. Клановата принадлежност е жизненоважна за племето. Произхода на децата слиза едностранно по мъжка линия от брата на майката, но те винаги са членове на клана на своя баща. Братята на майката и тяхното мъжко потомство са чичовци, дъщерите им са майки, а децата на майките са братя и сестри. Тази система следва мъжката семейна линия на майката и е подобна на тези при сауките и фокс, но се различава от тези на оджибве и потаватомите. Бракът вътре в клана е строго забранен, но тъй като селата им са доста големи и в тях живеят членове на различни кланове не е трудно на неженените да си намерят партньор от друг клан. Малките села губели за известно време своите мъже, които отивали в другите села да си търсят жена от друг клан. Идеята за матрилинейност и признаването на далечно родство изпълва хората с отвращение към браковете между далечни роднини и кръвосмешението. Такова ограничение помагало не толкова да се съхрани клановото членство, но също и поддържа достойнството и свободата на жените, които управляват домакинството.
Брак и семейство И мъжете и жените разполагат с голяма сексуална свобода до брака, но след това се съблюдава строга съпружеска вярност. Обичайно бракът е сключван до 30-годишна възраст и се формализира с размяна на подаръци. Младоженците обикновено живеят при семейството на младоженеца. Едно семейство обикновено се състои от двойка, но рядко може да има и втора жена, която най-често е сестра на съпругата. При развод почти винаги жената напуска дома като взима своята част от имуществото. Развод от страна на мъжа е рядкост. Измяна от страна на жената също се среща рядко, но ако се случи жената е наказвана като обикновено и отрязват носа или ушите. Измяната на мъжа остава безнаказана, но служи като основание на жената за развод. Децата никога не са наказвани физически. Те разполагат със значителна свобода и растат под надзора и напътствията на роднините. Когато наближи времето за раждане, майката се мести в отделна специална постройка. Тя остава там под надзора на няколко жени около 15 дни след раждането. После задължително се къпела и се връща в дома, където детето получава име. Възрастна жена може да даде име на детето въз основа на сън, който е сънувала. По време на пубертета момичетата се отделят в специална постройка по време на месечния им цикъл. Момчетата трябва да се сдобият с дух – пазител чрез Търсенето на видение, както и да тренират своята издръжливост. По време на пубертета децата може да получат нови имена.
Религиозни вярвания Религиозните им вярвания и практики са подобни на тези на съседите им. Свръхестествени сили са Слънцето, Създателя и Господаря на живота. В същото време „манито“ е сила, добра или зла, която е във всички неща, включително и в човека. Огромна роля в живота им играе религиозното общество „Мидеуиуин“. Вярата им, че силата манито присъства във всички неща не се приема от европейците. За маямите духът или душата е плаващ призрак, подобен на духа на мъртъв човек.
Погребални практики Мъртвите искрено се оплаквали и се провеждали различни траурни и погребални ритуали. Вярват, че душата на мъртвия се отправя в свят по-добър от истинския. Обичайно мъртвите са погребвани в могили, но понякога са поставяни на скеле или в малки колиби, в зависимост от местоположението и дадените условия.
Политическа организация Политическата им организация е сходна с тази на фокс, сауките, потауатомите и отава. Племето се явява суверенна политическа единица, начело на която стои Върховният племенен съвет. Съветът се състои от представители на всяко от подразделенията на племето. Всяко подразделение има своя собствена територия и е почти независимо. Селата на дадено подразделение отправят свои представители в Съвета на подразделението, който от своя страна избира и изпраща свои делегати в Племенния съвет. Съветът на подразделението се състои от главен вожд, вождовете на отделните села и вождовете на клановете. Всеки от тези вождове може да бъде и военен вожд. Вождовете на отделните села се избират от Съвета на селото, който се състои от всичките водачи на клановете. Племенната, селската и клановата власт на вождовете не е наследствена. Военните вождове се избират изключително само по заслуги.
История В 1658 г. отец Габриел Дрие е първият европеец, който чува от чипеуа за неголямото племе „умамик – народа от полуострова“, както самите чипеуа наричат маямите. От разказите на чипеуа отец Дрие научава, че това племе скоро се е преместило близо до Грийн Бей. Преди това умамик (умами, оумауиг, омомег) живели в семерна Индиана и прилежащите части на Охайо и Илинойс. Заради нападенията на ирокезите някои от тях били принудени да напуснат родината си и да се преместят на запад.
През 1669 г. отец Клод Алоа е изпратен в района на Грийн Бей. Той започва да изпраща своите записки за маямите до отец Клод Даблон, водача на ордена на йезуитите в Квебек. Когато Никола Перо посещава района на Грийн Бей през 1671 г. той среща там отделни групи кикапу, маскутен и маями. Отец Жан Маркет, който достига до тези групи и техните села през 1673 г. заедно с Луи Жолие, разширява оскъдната информация за маямите. Във връзка с тези сведения отец Даблон в Квебек започва да се отнася към всички племена живеещи на югозапад от езерото Мичиган до река Мисисипи като илинойс. Той ги групира така за собствено удобство и се оказва доста точен в преценката си. Повечето от тези племена принадлежат към илинойския клон на централното разделение на Алгонкинското езиково семейство, които са тясно свързани помежду си.
Точни сведения за тези племена започват да пристигат след 1700 г. По това време вече стават известни особеностите на отделните племена и от многото наименования се утвърждава името маями.
Благодарение на френските съобщения за маямите в периода до 1712 г. антрополозите и етноисториците успяват да съставят днес доста сносно описание на племето. Болшинството от информацията е събрана от Уилям Върнън Киницъм и Джордж Ъруин Куимби. В техните трудове се дава ясна представа за живота на племето, за техните обичаи и нрави, за политическата и социалната им организация, и за езика и родствената им система.
В съюз с ирокезите След унищожаването на хуроните през 1649 г., ирокезите почти блокират френския достъп до западните части на Големите езера. По това време маямите са врагове на илинойс и ирокезите гледат на тях като на съюзници. Мирът между ирокезите и французите е възстановен през 1667 г. и търговията с кожи в региона е възобновена. През 1680 г. войни на маямите се присъединяват към сенеките в поход срещу илинойс. Малко след това маямите разрешават на група шоуни (стари врагове на ирокезите) да се заселят в земите им. Ирокезите приемат това като предателство и съюзническите отношения между двете племена са развалени.
В съюз с французите