Джовани Анели () е италиански предприемач, политик и военен, основател на един от най-големите автомобилни производители – Фиат. Той е сенатор на Кралство Италия от 29 май 1923 г. до 7 август 1944 г. като член на Националната фашистка партия, както и дългогодишен кмет на градчето Вилар Пероза (1895 – 1945).

Биография Ранни години Джовани Франческо Луиджи Едоардо Аничето Лоренцо АнелиGustavo Mola di Nomaglio, Gli Agnelli. Storia e genealogia di una grande famiglia piemontese dal XVI secolo al 1866, Torino, Centro Studi Piemontesi, 1998, с. 142.Archivio della Parrocchia di Villar Perosa, Registro atti di battesimo dal 1866 al 1871, atto n. 25. е роден на 13 август 1866 г. в семейство на земевладелци, в дома на дядо си в пиемонтското градче Вилар Пероза. Баща му, Едоардо Анели (1831 – 1871), е предприемач и политик, а майка му, Аничета Фризети (1846 – 1920), е филантропка от богато торинско семейство. Има две сестри: Каролина (1868 – 1868) и Феличита Карола Анна Джустина Мария (1869 – 1871).

Като дете е записан в колежа „Сан Джузепе“, след което продължава обучението си в гимназията в град Пинероло и завършва класическото си образование в Торино. По-късно постъпва във Военната академия в Модена, където достига чин „кавалерийски офицер първи клас“ в полка „Ница кавалерия“. Скоро обаче губи интерес към военната кариера. Привлича го технологичният напредък на епохата, подхранван от позитивистките идеи и развитието на англосаксонската индустриална революция, което стимулира желанието му да се посвети на производството на нови технологични средства, улесняващи ежедневието.

През 1889 г. се жени за Клара Бозели (1869 – 1946). От брака им се раждат две деца: Катерина (Аничета) Анели (1889 – 1928), омъжена за барон Карло Нази, и Едоардо Анели (1892 – 1935), съпруг на доня Вирджиния Бурбон дел Монте от принцовете на Сан Фаустино. Клара, родена в Милано, е втората дъщеря на Леополдо Бозели – ломбардски адвокат и патриот от Рисорджименто. Джовани и Клара са братовчеди по сватовство: през 1883 г. Луиджи Лампуняни се жени през 1883 г. за Аничета Фризети, вдовица на Едоардо Анели и майка на Джовани. Сватбата на Клара и Джовани се състои в Милано на 2 февруари 1889 г. в църквата „Сан Франческо да Паола“, отслужена от монсеньор Луиджи Бозели – брат на Леополдо и чичо на Клара.Вж. статията на Giulia Ajmone Marsan Leopoldo Boselli

Кариера След като изоставя военната си кариера през 1893 г., Анели развива силен интерес към механиката, което го води – макар и без особен успех – до първи предприемачески опити в тази област. След напускането на армията се завръща във Вилар Пероза с намерението да се посвети на семейното земеделско стопанство. За кратко време работи като търговец на дърва и семена. По-късно се премества в Торино, където редовно посещава кафенето на мадам Бурело – място за срещи на аристократи, увлечени по механиката и зараждащия се автомобилизъм.

През 1896 г. Анели влиза като капиталов партньор в Officine Storero, производител на велосипеди в Торино, и сключва изключителен договор за внос на триколки „Прунеле“, оборудвани с двигатели с вътрешно горене De Dion-Bouton. На 11 юли 1899 г., заедно с група известни инвеститори, основава Fabbrica Italiana Automobili Torino – бъдещия „Фиат“. Компанията се развива бързо още от самото начало, подпомогната и от приятелството на Анели с Джовани Джолити, петкратен министър‑председател на Италия. Между 1902 и 1906 г. годишното производство на Фиат нараства от 73 на 1097 автомобила, със среден ръст от 72%, а икономическите резултати надминават очакванията.

През 1906 г. първата компания „Фиат“ е ликвидирана и възстановена с капитал от 9 млн. лири и разширена корпоративна цел, включваща освен автомобили и железопътен транспорт, навигационни средства и самолети. Анели става най‑големият акционер. През 1908 г. започва производството на „Фиат Типо 1“, първият автомобил, проектиран като такси, който се изнася в цяла Европа и допринася за международното разрастване на компанията. По-късно Анели проектира „Фиат Дзеро“, но истинският подем идва с Първата световна война, когато „Фиат“ разширява дейността си в множество сектори и снабдява армията с оръжия, военни материали и железопътно оборудване. В този период Фиат се превръща в третата по големина икономическа група в Италия.

Кризата от 1906–1907 г. засяга цялото ръководство на компанията и Анели подава оставка след съдебно производство за борсова спекулация. Въпреки това, след реорганизацията на компанията през 1909 г., той отново заема поста главен изпълнителен директор. Анели въвежда план за рационализация на производството и вертикална интеграция – решаващ избор в сектор, който преминава от занаятчийски към индустриален мащаб. Диверсификацията продължава и в корабостроенето, и в производството на самолетни двигатели, оформяйки сложна и разклонена група с необичаен за Пиемонт мащаб. През 1906 г. Анели участва в основаването на Индустриалната лига на Торино, едно от ядрата на бъдещата Конфиндустрия –обединението на италианските индустриалци.

На 1 декември 1920 г. той придобива 20% от торинския всекидневник „Стампа“ от сенатор Алфредо Фрасати, с преференциално право върху останалия капитал, което му позволява да поеме финансов контрол над вестника през октомври 1926 г. В този период в Торино е построен и заводът „Лингото“, където е създадена първата италианска поточна линия, вдъхновена от посещението на Анели във фабриките на „Форд“ в САЩ. До 1923 г. „Фиат“ вече е международен автомобилен производител, а Анели е назначен за сенатор на Кралство Италия. Той проявява интерес и към зимните спортове: между 1928 и 1931 г. купува земи в района на Сестриере и създава втория италиански ски курорт след Бардонекия.

Бизнес успехите на Анели са помрачени от смъртта на двете му деца: Аничета, съпруга на барон Карло Нази, умира през 1928 г., а Едоардо – през 1935 г. при самолетна катастрофа в Генуа. Едоардо, президент на RIV от 1920 г., е подготвян за наследник на баща си. Смъртта му води до продължителни конфликти, включително правни, със снаха му Вирджиния Бурбон дел Монте, особено относно настойничеството над внуците.

В годините преди Втората световна война „Фиат“ продължава да се разширява: произведен е първият модел „Фиат 500“, известен като „Тополино“, който постига голям международен успех.

През 40‑те години, вече на около 70‑годишна възраст, Джовани Анели избира своя внук Джани Анели, син на Едоардо, за свой наследник начело на групата.

Последни години и смърт На 23 март 1945 г. Анели, заедно с Виторио Валета, Рубулота Джовани Алесио и Джанкарло Камерана, е обвинен от комисията на Комитета за национално освобождение за сътрудничество с фашисткия режим и временно е лишен от собствеността върху своите компании.Angiolo Silvio Ori, Storia di una dinastia - Gli Agnelli e la Fiat, Roma, Editori Riuniti, 1996, ISBN 88-359-4059-1, p. 186 На 8 юли 1945 г. Върховният съд за санкции срещу фашизма образува дело срещу него като сенатор, държан отговорен за подкрепа на фашизма и за това, че е допринесъл за избухването на войната чрез своите гласувания и действия, включително пропаганда в и извън Сената. Производството не се провежда поради смъртта му в Торино на 16 декември 1945 г.Pietro Galletto, La Resistenza in Italia e nel Veneto, Tipolitografia Battagin S.n.c, 1996, p. 137, на 79-годишна възраст. Погребан е във Вилар Пероза.

От 2002 г. името му е включено в Залата на славата на автомобилостроенето, редом с други значими фигури от света на автомобилната индустрия.

Архив Документацията, свидетелстваща за предприемаческата дейност на Джовани Анели, се съхранява в колекцията „Фиат“ на Историческия архив на компанията в Торино.

Бележки

Категория:Фиат Крайслер Италия Категория:Италиански бизнесмени Категория:Родени в Торино Категория:Пиемонтци Категория:Починали в Торино Джовани