Ракетен крайцер е подклас на крайцерите, военен кораб с голяма водоизместимост, имащ многоцелево предназначение и въоръжен преимуществено с пускови установки за управляеми ракети. Широко разпространен е също и терминът крайцер УРО (с управляемо ракетно оръжие), в англоезичните страни съответно Guided Missile Cruiser (във ВМС на САЩ). Следва да се отбележат особените национални класификации: в американския флот терминът „ракетен“ (CG, DG, FG) означава кораб, снабден със ЗРК за зонална отбрана, а в съветския/руския ВМФ приставката „ракетен“ означава наличието на противокорабен ракетен комплекс (ПКРК).
Преоборудвани ракетни крайцери Американски крайцери
Разработката на първите зенитни управляеми ракети, започнала в САЩ от края на 1940-те години, кара командването на флота да се замисли за избора на подходящи носители за новото оръжие. Тъй като американският флот е не само огромен по размер, но и се състои в голямата си част от нови кораби, строителството на допълнителни бойни единици не изглежда разумно. Доста по-привлекателни са плановете за преустройство на съществуващи кораби в ракетни и най-подходящи в този план са били крайцерите, особено отчитайки немалките габарити на първите управляеми ракети.
За първите крайцери ракетоносци в американския флот може условно да се приемат 4 кораба от типа „Балтимор“, модернизирани в периода 1954 – 1955 г. за използване на крилатите ракети „Регулус-1“, клас „кораб-бряг“. Преоборудването се свежда до замяната на хидросамолетите с крилати ракети, които се помещават в същия подпалубен хангар. Боекомплектът се състои от 4 крилати ракети. Цялото останало въоръжение на тежките крайцери е съхранено, поради което тези кораби не са считани за истински ракетоносци.
Проектът „Бостън“ Фактически първите „истински“ ракетни крайцери в американския флот стават „Бостън“ () и „Канбера“ (), принадлежащи към класа на тежките крайцери от тип „Балтимор“. През 1952 – 1956 г. те преминават през преоборудване, в хода на което получават по две сдвоени установки за ЗРК „Териер“ вместо кърмовите кули на главния и универсалния калибър. За поместването на новото оръжие и оборудването, осигуряващо неговата работа, обемът на надстройките на корабите са увеличени почти два пъти, заменят фокмачтата с усилена и вместо два комина оставят само един. Неувереността в новото оръжие и потребността от артилерийска поддръжка за операции против брега, кара флота да съхрани щатната артилерия в носовата част.
Наличието на мощна артилерия предопределя използването на крайцерите при бреговете на Виетнам в хода на Виетнамската война. В хода на обстрелите на крайбрежието се изяснява опасността от отсъствието при тези кораби на артилерийски огън в кърмовия сектор – виетнамските брегови батареи често откриват огън в момент на отход на американците, когато те не могат да отговорят. „Бостън“ сериозно пострадва от техния обстрел през 1972 г., а през 1968 г. е повреден вследствие на погрешна атака на своите щурмови самолети. Значителната амортизация на крайцерите води до това, че те не са подлагани на сериозна модернизация в хода на службата и са извадени от състава на флота през 1970 г.
Проектът „Галвистън“ – „Провидънс“
Тъй като тежките крайцери с тяхната 203-mm артилерия са смятани за прекалено ценни единици, ръководството на американския флот отделя за последваща преустройка в ракетни шест леки крайцери от тип „Кливланд“. Те са разделени на две групи по три единици за поставяне на ЗРК „Териер“ и „Талос“ съответно. Предполага се преоборудването им по образец на „бостъните“ със съхраняване на цялото артилерийско въоръжение в носовата част. Тези планове са осъществени само по отношение на главните кораби от двете групи, „Галвистън“ ()и „Топека“ (). Първият получава две сдвоени ПУ за ракетите „Териер“ с боекомплект 120 единици, вторият две ПУ за ракетите „Талос“ с боезапас 52 единици. ЗРК за далечно действие „Талос“ притежава прекрасни за своето време характеристики по далечина и таван на стрелбата, но огромните двустепенни ракети с маса над 3 тона трябва да се съхраняват в разглобено състояние, което рязко снижава фактическия темп на стрелбата.
Много бързо става ясно, че за новото въоръжение и оборудване мястото на крайцерите е малко, за това следващите крайцери се модернизират по-радикално. Артилерията е съкратена до две кули със 152- и 127-mm оръдия, носовата надстройка съществено е увеличена, а в средата на корпуса поставят огромна решетеста мачта за радарите. Линията на „Галвистън“ продължават „Литъл Рок“ () и „Оклахома“ (), а по образец „Топека“ преустройват „Провидънс“ () и „Спрингфилд“ (). Тези хибриди не се смятат за особено удачни кораби, макар внедрените през 1960-те години по-съвършени модели ракети да повишават техния боен потенциал. Последният крайцер от тези типове е списан чак през 1979 г.
Проектът „Олбани“
През 1962 г. в състава на флота влизат три радикално преоборудвани крайцери от тип „Балтимор“ – „Олбани“ (), „Чикаго“ () и „Колумбус“ (). Тяхното главно въоръжение за пръв път стават ракетите – крайцерите получават по две сдвоени ПУ за ЗРК „Талос“ и „Териер“. Цялото старо артилерийско въоръжение е заменено с две универсални еднооръдейни установки Мк-30, което позволява да се достигне общ боекомплект от 188 зенитни ракети. Това въоръжение се допълва от осемконтейнерна пускова установка „Асрок“. Има планове за преоборудване в ракетен на „големия“ (фактически линеен) крайцер „Аляска“ (), но по финансови причини те са отклонени.
Американските ракетни крайцери активно се използват във военните действия против Демократична република Виетнам. В задачите на корабите влизат подсигуряването на ПВО, а също и артилерийски обстрели на брега. Противодействието на виетнамците е спорадично, но понякога крайцерите успяват да се изтъкнат. Така например през април 1972 г. крайцерът „Чикаго“ отразява въздушна атака, сваляйки МиГ-17 на дистанция 70 km с помощта на ЗРК „Талос“.Широкорад, Александр Борисович. Флот, который уничтожил Хрущёв. – М.: АСТ, 2004. С. 210
Всички кораби от тези типове са изведени от състава на флота през 1970-те години. Сравнителни ТТХ на преустроените ракетни крайцери на САЩ Характеристики „Бостън“ „Галвистън“ „Провидънс“ „Олбани“ Водоизместимост, стандартна/пълна, t 13 589/17 947 11 106/15 152 11 106/15 152 14 394/18 777 Силова установка Паротурбинна,120 000 к.с. Паротурбинна,100 000 к.с. Паротурбинна, 100 000 к.с. Паротурбинна, 120 000 к.с. Максимална скорост, възела 33 32 32 32 Далечина на плаване, мили на скорост, възела 7300/20 8000/15 8000/15 7000/15 Ракетно въоръжение, ПУ, брой ракети ЗРК Terrier – 2 × 2 (72) ЗРК Talos – 1 × 2 (46) ЗРК Terrier – 1 × 2 (120) ЗРК Talos – 2 × 2 (52), ЗРК Tartar – 2 × 2 (42) ПЛРК ASROC – 1 × 8 (8) Артилерийско въоръжение 2 × 3 – 203-mm/55, 5 × 2 – 127-mm/38, 4 × 2 – 76-mm/50 1 × 3 – 152-mm/47, 1 × 2 – 127-mm/38 1 × 3 – 152-mm/47, 1 × 2 – 127-mm/38 2 × 1 – 127-mm/38 Торпедно въоръжение Няма Няма Няма 2 × 3 – 324-mm ТА Екипаж 1544 1382 1382 1266
Европейски крайцери Строителството на европейски крайцери в първия следвоенен период е крайно ограничено. Фактически само се дострояват кораби, заложени още по време на войната, и се преоборудват вече съществуващи кораби.
Великобритания, независимо от желанието на Кралския флот да се приобщи към най-новите технологии, не строи ракетни крайцери до началото на 1960-те години. Има само възможност да се достроят като ракетни трите крайцера от типа „Тайгър“, но британската политика по това време декларира желанието флотът да е въоръжен изключително със собствено производство оръжие, а до края на 1950-те британските корабни ЗРК не са окончателно довършени. В резултат крайцерите влизат в строй като чисто артилерийски, ставайки последните в света кораби от този тип. На границата на 1960-те и 1970-те години те преминават преоборудване на крайцери-вертолетоносачи и получават ЗРК за близко действие „Сий Кет“.
Французите през 1956 г. дострояват крайцера „Де Грас“, заложен още през 1938 г., като крайцер ПВО с универсална артилерия. В 1959 г. по образец на „Де Грас“ построяват още един крайцер – „Колбер“, също въоръжен с универсална артилерия калибър 127 и 57 mm. В периода 1970 – 1972 г. „Колбер“ преминава модернизация с поставянето на ЗРК „Масурка“. Освен това значително се променя по състав артилерията, включваща сега най-новите 100-милиметрови оръдия Model 68 и намален брой зенитни автомати. По-късно поставят и ПУ за ПКР „Екзосе“. „Колбер“ е изваден от флота през 1991 г.
Доста необичаен се оказва италианският проект. През 1957 – 1961 г. е преоборудван крайцерът „Джузепе Гарибалди“, построен още преди Втората световна война. Старата артилерия е свалена и заменена с универсални автоматични оръдия калибър 135 mm и 76 mm. На кърмата е поставена сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“ със солиден боекомплект. Освен това той получава и четири шахти за балистични ракети „Поларис“, производство на САЩ. Това е направено в рамките на програма на НАТО, предвиждаща поставянето на балистични ракети на големите кораби на блока. Обаче след Карибската криза програмата е отменена и „Джузепе Гарибалди“ така и не получава ракетите „Поларис“. Крайцерът е отписан от флота през 1972 г.
Холандците дострояват към 1953 г. двата крайцера от тип „Де Зевен Провинсен“, заложени още през 1939 г. В съответствие с новите изисквания крайцерите получават много мощна и скорострелна артилерия на главния калибър, способна да стреля и по въздушни цели, а също и шведските зенитни автомати калибър 57 и 40 mm. Но за командването на ВМС на Нидерландия крайцерите са недостатъчно съвършени и през 1962 – 1964 г. „Де Зевен Провинсен“ претърпява радикална реконструкция. Кърмовите кули на главния калибър са свалени, както и част от зенитните автомати, а на тяхно място поставят сдвоена ПУ за ЗРК „Териер“. Съществени изменения претърпява и електрониката на кораба, след което се променя и външният му вид. През 1978 г. „Де Зевен Провинсен“ е продаден на Перу, като комплексът „Териер“ преди това е свален, а на негово място е оборудван хангар за вертолети. Сравнителни ТТХ на преустроените европейски ракетни крайцери Характеристики „Колбер“ „Джузепе Гарибалди“ „Де Зевен Провинсен“ Държава Водоизместимост, нормална/пълна, t 8500/11 300 9802/11 600 9529/11 850 Силова установка Паротурбинна86 000 к.с. Паротурбинна85 000 к.с. Паротурбинна85 000 к.с. Максимална скорост, възела 31,5 30 32 Далечина на плаване, мили на скорост, възела 4000/25 4000/20 ? Ракетно въоръжение, ПУ, брой ракети ЗРК MASURCA – 1 × 2 (48) ПКРК Exocet MM 38 – 4 × 1 ЗРК Terrier – 1 × 2 (72) ЗРК Terrier – 1 × 2 (40) Артилерийско въоръжение 2 × 1 – 100-mm/55 6 × 2 – 57-mm 2 × 2 – 135-mm/45 8 × 1 – 76-mm/62 2 × 2 – 152-mm/53 3 × 2 – 57-mm 4 × 1 – 40-mm Авиационно въоръжение Няма 1 вертолет Няма Екипаж 560 694 973
Съветски крайцери Внедряването на новото оръжие на вече построените кораби преминава във ВМФ на СССР под голямото влияние на личните възгледи на Никита Хрушчов, увлечен по ракетите и недолюбващ големите кораби. Особено раздразнение предизвикват у него новите крайцери от проект „68-бис“. Ръководството на СССР разбира, че бойната ценност на артилерийските кораби в условията на превъзходство по море и по въздух на въоръжените сили на вероятния противник, развитието на ракетното въоръжение, реактивната авиация и същественото повишение на възможностите на подводниците, е крайно ниска. При това имат думата и финансовите ограничения, строителството и експлоатацията на големи артилерийски кораби отнема ресурси от по-перспективните проекти. Сега, когато има самолети ракетоносци и има ракети, които може да се изстрелват по целта от голямо разстояние, недосегаемо за артилерията на корабите, положението вече е друго. За това може да се каже, че днес линкорите и крайцерите са плаващи ковчези, те са остарели.Хрущёв С. Н. Никита Хрущёв: кризисы и ракеты. М.: Новости, 1994, Т. 1. С. 167.