История на Узбекистан

Историята на Централна Азия, Великата степ и Узбекистан съдържа серия от събития, свързани с миграция на народи, разцвет и упадък на империи.

История

Последните изследвания показват, че човекът е пристигнал в района на настоящата държава Узбекистан около 40 000 или 50 000 години, което го прави един от най-старите обитавани райони. Този район се счита за люлката на всички индоевропейски езици.

Бронзовата епоха

Между 2200 и 1700 г. пр. Хр. в южната част на Узбекистан и Туркменистан съществува развита цивилизация, ползваща бронз, известна като културата Оксус. Тя е свързана с културата от долината на Инд и въпреки че тази смес от народи е безследно изчезнала напълно, то чрез тях Индоарийски езици пристигнат на Запад през Казахстан. Археологически паметници като Жаркутан или Молали тепе разкриват уседнал живот, в който се практикува напояване, прибиране на реколтата от пшеница и ечемик и може би форма на писане – културата Согдиана. Известно е също така съществуването на друга култура, известен като Тазавагиаб, появявила се около 1500 г. пр. Хр. около Хорезъм, южно от Аралско море. Тя обединява елементи на Андроновска култура, простираща се Запад от Урал до езерото Байкал и достигайки река Сърдаря на юг. Представителите на тази култура първи пригаждат колесница за война, като я оборудват с две колела и я теглят с коне. Нейни обитатели живеят в села, отглеждат земя и животни и са в състояние да произвеждат оръжия и съдове от бронз.

Перси, гърци и номади Согдиани, бактрийци и империята на Ахеменидите

Най-старите исторически източници сочат, че индийците наричат населяващите тези райони на Централна Азия согдиани и бактрийци (bahlikâ), а китайците – daxia. Най-големите селища през периода са Самарканд и Бухара. По-късно е основан и древния град Балх. Самарканд е основан вероятно през V век пр.н.е от легендарния Мараканд. Согдианите и бактрийците никога не образуват единна държава: нейната територия е разделена на княжества. Последователи на зороастризма, исторически източник за тях е Авеста. В този свещен текст се говори, че може би согдианите са скити, отдали се на заседнал начин на живот.

По-далеч на север, на изток от Аралско море, обитават номадски племена – масагети, като всички са от ирански произход. Последните воюват с персийския цар Кир II под ръководството на своята кралица Томира. Жителите на бактрийското княжество, Согдиана, а така и Хива, са предимно земеделски производители, които използват подобрени методи на напояване в долините на реките Сърдаря, Амударя и Зарафшан. Ангажирани са и със занаяти по металообработване, като номадски родове живеят в областите, пустинните и планинските райони. В Афрасияб, близо до Самарканд, днес е създаден археологически музей, който съдържа най-древните в света пионки за шахмат и стенописи, за които се смята, че са един от първите примери за персийски език. Между 545 и 540 пр. Хр. Кир II, основател на Империята на Ахеменидите, завладява Централна Азия, интегрирайки Бактрия, Согдиана, Хорезъм и Партия.

Александър Македонски и Империя на Селевкидите

Александър Македонски завладява Согдиана и Бактрия през 327 пр.н.е. докато провежда кампания срещу Дарий III Кодоман и слага край на династията на Ахеменидите. Тогава е основан град Термез, който е най-южният град в Узбекистан. В Самарканд Александър се жени за Роксана, дъщерята на Оксиарт, местен бактрийски вожд, след като е завладял крепостта Скалата на Согдиана, която преди това е считана за непревземаема. Този политически брак спира яростната съпротива на народа на Согдиана и е вдъхновен от Спитамен. Той също е прелюдия към така известната Сватба в Суза, в която 10 000 гърци се женят за 10 000 източни моми.

Преди началото на фаталната кампания в Индия, Александър напуска своята щаб-квартира в Самарканд (323 г. пр.н.е.), за да завладее цитаделата Ташкент, южно от която изгражда последната Александрия. След смъртта на Александър североизточната част на империята, известна като Трансоксиана (земята отвъд река Оксус, древногръцко назавание за река Амударя), преминава в ръцете на Селевк I Никатор, основател на династията Селевкиди. По време на царуването му в Бактрия има масираната имиграция на гърци-емигранти, което превръща този регион в по-елинизиран от всички останали, които са покорени. Под властта на Селевк II Калиник селевкидите са по-загрижени за проблемите в Сирия и губят контрол над източните региони. Така Диодот I основава през 250 пр.н.е. Гръко-бактрийско царство. Евтидем I и Антиох III се опитват да възстановят господството над отделилата се Бактрия, но са победени и принудени да признаят независимостта на царството. Този период е белязан от градското развитие и културен гръкоориенталски синкретизм в изкуството.

Нашествието на номадите и възникване на „Пътя на Коприната“

Между I век пр.н.н.е. и II век, на територията на Гръко-бактрийското царство нахлуват юеджи и скити - номадски народи, които дотогава живеят в Китай. Центърът на царството се измества в посока югоизток и през 190 г. то се трансформира в Индогърция. В това време религиозният синкретизъм постепенно еволюира към монотеизъм и концепцията за универсална религия се разпространява сред всички народи на настоящ Узбекистан. Благодарение на влиянието на жреците, зороастризма се превръща в държавна религия при сасанидите.

На изток върху руините на гръко-бактрийское царство, в началото на първото хилядолетие започва да се оформя Кушанска империя. Тя е основана от родствените на тохарите кушани. В продължение на векове цивилизацията им стои в сърцето на търговския обмен между Изтока (Китай) и Запада (Римска империя), на Пътя на Коприната. По тези маршрути се разпространява будизма в страните от Централна Азия и постиженията изкустваата на елинизма на изток. За Персия търговията с Китай е достигнала много важно равнище, каквото никога не е имал стокообмена с Гърция. Трансоксиана стои точно в центъра на тези борси. Пътят на коприната не е бил използван само за превоз на коприна в Европа, колкото на подправки, хартия и порцелан.

Сасанидските перси

Сасанидите са династия, произхождаща от Фарс (това е източник за името Персия) и са потомци на Дарий III. При тях изкуството и културата на Персия имат водеща позиция, а военните сили са в състояние да оспорят хегемонията и просперитета на Рим. Царството на Сасанидите е със силно централизирана власт, градското планиране и амбициозно селското стопанство.

През III и IV в Сасанидите се опитват да завладеят Tрансоксиана, но постепенното им разширяване предизвиква конфликт с номадите кушани. Малко по-късно, в края на IV век, се появяват червените хуни и кидаритите, които завладяват Трансоксиана и нахлуват дори в Иран. През 427 сасанидския цар Бахрам V най-накрая приключва войните с номадите. При синът му Яздегерд II е заличен наследникът на Кушанската империя Кидарития, като белите хуни са временни съюзници на персите.

Бели хуни Император Яздегерд II се сблъсква с проблем, породен от атаките на номадските племена на белите хуни (ефталити) през 442. Неговият собствен син Пероз ги допуска в Трансоксиана. В крайна сметка Пероз I умира през 484 по време на битка срещу ефталитите. Неговата смърт предизвика вътрешни конфликти в Сасанидската империя. Смята се, че белите хуни са сред предците на сегашния узбекски народ. Завладяването на басейна на река Тарим от ефталитите ги сблъсква с държавата Жоужан. За да нанесат съкрушителен удар върху новия враг, през 552 кьоктюрките търсят партньорство с персите. Между 560 и 563 се състоят серия от сблъсъци, при които се появяват няколко персийски и тюркски княжества.

Тюркски каганат

Тюрките създават империя през 552 с първи каган Бумън. Последният сключва съюз с персите срещу белите хуни, които са прогонени през 563 и съюзниците разделят помежду си територията на сегашния Узбекистан. Последвалата политика на повлияния от Китай хан Тарду допринася за окончателното разкъсване на тюркския каганат на двете държави: Източен Туркестан в предна Монголия и западен Туркестан в планинската верига Тиен-Шан. Това довежда хаос и безвластие. Няколко месеца по-късно на изток се разбунтуват карлуките, а към 640, китайците прогонват източните тюрки от оазисите в басейна на река Тарим. През 651 и западните тюрки са нападнати от съюзена китайско-уйгурска армия. Към 657 почти цяла Централна Азия преминава в ръцете на китайците. Известният китайски поклонник Сюен Дзан преминава през 631 от Ташкент до Самарканд по време на своето пътуване към Индия в търсене на свещени будистки ръкописи.

Арабски халифат

През 706 Халифатът изпраща арабски войски да завладеят Трансоксиана в първи опит да нападне и ислямизира Самарканд и Фергана. Те влизат в конфликт с китайците по време на Абасидски халифат и Абул Абас ас-Сафах побеждава в кръвопролитната Таласка битка. Това довежда Исляма сред народите на Централна Азия, които са принудени да изоставят зороастризма. Согдианите, които са приели Исляма, са изключени от облагане с данъци. Тази популярна мярка води до намаляване на данъчните приходи и арабите скоро искат всички местни действително да се подложат на обрязване и да демонстрират задълбочени познания в Корана. Новата мярка предизвика бунт. През 721 согдианите унищожават арабския гарнизон в Самарканд с помощта на тюрките. Поставен е нов управител на Хорасан, а бунтовните согдиани търсят убежище в крепост в планината Муг. Тук, на десния бряг на река Зарафшан, археолозите са открили множество извори, предоставящи ценна информация за обществото в Согдиана и безуспешната арабска обсада на крепостта през 722. Бухара се превръща в център на въстанието в Согдиана. Въпреки тежките боеве и репресиите от страна на арабите согдианите не се предават и бунтът продължава между 733 и 734.

Контролът на арабите над Централна Азия се консолидира след победата им при река Талас срещу китайците през 751. Тази победа далеч на Изток е чудесна възможност за внос на някои технически постижения на китайското общество, сред които е производството на хартия. Много скоро арабите откриват значението на това за разпространение на Исляма и Самарканд става първият център за производство на хартия в мюсюлманския свят. Освен това Харун ал-Рашид налага употребата на хартия във всички органи на властта, а благодарение на арабските завоевания в Средна Азия, Багдад, Кайро, Хатива и Южна Франция се разпространява в целия познат културен свят.

Бунтовете срещу арабите не прекъсват, най-важните от които са настъпили между 720 и 722 в Согдиана и в Хорасан. През 747 – 750 избухва въстание, което допринася за падането на династията Омейяди. Анексирането на Трансоксиана в Халифата на арабите допринася за развитието на градове като Самарканд, Ташкент, Термез и Бухара, особено в развитието на занаятчийско производство, търговита с кервани, както и техниките за напояване. Между 750 и 850, в периода на Абасидския халифат науката, известна като „арабо-мюсюлманска“ достига своя връх. Високи цени се плащат за всяка книга и почти всички книги, написани в Гърция са достъпни в превод на арабски език. Философът Фараби, може би роден в Tрансоксиана, има важно място в тази динамика. Великият математик Мохамед ибн Муса Ал-Хорезми, изобретател на принципите на Алгебрата, е роден преди 783 в Хива. Великият астроном Ал-Фаргани е роден във Фергана.

При Саманидо-персите