Сескло () е неолитно селище в Гърция, едно от най-ранните в Европа, датиращо от VII—VI хилядолетие пр.н.е. Наречено е на съвременното село Сескло, разположено в близост до археологическия обект. Намира се на около 10 km западно от град Волос в областта Тесалия, Гърция.

Името „Сескло“ е синоним на период от неолита в Гърция. Така наречената култура Сескло се датира в VII и VI хилядолетие пр. Хр. (приблизително 6300 — 5300 г. пр. Хр.)Joan Marler: ‘‘Die Ikonographie und soziale Struktur Alteuropas: Die archäo-mythologische Forschung von Marija Gimbutas.’’ В: Heide Göttner-Abendroth (ред.): ‘‘Gesellschaft in Balance. Gender Gleichheit Konsens Kultur in matrilinearen, matrifokalen, matriarchalen Gesellschaften. Dokumentation des 1. Weltkongresses für Matriarchatsforschung 2003 in Luxemburg.’’ Stuttgart: Kohlhammer, 2006, с. 195–206, тук с. 196. и се приема за една от най-ранните фази на керамичния неолит в Гърция.

История на проучванията

Проучването на гръцкия неолит е тясно свързано с дейността на гръцкия археолог Христос Цундас (1857 – 1934). Между 1899 и 1906 г. той провежда мащабни археологически разкопки в Сескло и Димини и съставя първия списък на неолитните находища в региона но Тесалия. През 1908 г. публикува резултатите от своите изследвания в обемен труд на гръцки език.

През следващите десетилетия археологическите изследвания в района продължават, макар и по-ограничено, главно в рамките на разкопки, насочени към изследване на микенски, минойски и класически антични паметници.Jakob Maurer. ‘‘Das Mittelneolithikum in Griechenland.’’ Seminartext, 2010

Периодизация на културата Сескло

Културата Сескло се разделя на няколко хронологически фази, базиращо се на база развитието на керамиката, открита в около 30 проучени от общо няколкостотин селищни могили (tell). Култура Сескло Има три основни фази: Протосескло, Предсескло и Сескло.

— През периода Протосескло керамиката е предимно монохромна, с червеникави или кафеникави повърхности и добре полирана. Наблюдава се и проста орнаментация, включваща зигзагообразни линии, вълнообразни мотиви и ромбове. — През периода Предсескло е характерна появата на т.нар. импресо-керамика, типична за района на Адриатическото крайбрежие, която съществува наред с традиционната монохромна керамика. — През периода на класическото Сескло се възобновяват традициите от по-ранния период, като украсата на съдовете включва лентовидни мотиви, зигзаги, „вълчи зъб“ и шахматни орнаментални композиции.

Неолитното селище Във вътрешността на Тесалия, недалеч от залива на Волос, са разкрити останките на две значими неолитни селища – Сескло и Димини. Тези обекти имат съществено значение за изследването на ранното развитие на укрепените селища в района на Тесалия.

Археологическите данни показват, че мястото е било обитавано още през VII хилядолетие пр. Хр. През периода Протосескло в селището са съществували постройки с дървена колова конструкция, както и глинобитни конструкции със каменни основи.

По време на развитието на културата Сескло селището достига значителни размери – над 500 къщи. Жилищата са били изградени от кирпичени тухли положени върху каменни основи. Имат квадрата форма и вътрешни дървени подпори.

Неолитното селище е било унищожено от пожар през V хилядолетие пр. Хр., след което мястото е било повторно заселено от носителите на култура Димини.

Планировка и архитектура

Праисторическите селища в Сескло (ок. 5800 – 5300 г. пр. Хр.) и по-късното Димини показват появата на ранни форми на укрепена селищна организация. В Сескло, през ранните етапи е установи наличието на своеобразна укрепена “акрополна” зона, оградена от два овални зидa, заграждащи зона с 40 m ширина и 55 m дължина.

В центъра на комплекса са разположени сграда от типа прото мегарон, ориентирана по оста си север–юг. Те са изградени по модулна система (ок. 8,8 × 17,6 m) включваща: преддверие с дървена колонада и едно основно помещение с огнище. Подобни архитектурни решения се наблюдават и в праисторическото селище Големия остров при Дуранкулак, където сградите също са ориентирани север-юг и при мегароните открити в Троя и при по-късната микенска архитектура.

Литература Gerd Braun: Vom Bît Hilani zum Palas der Wartburg. Eine architekturgeschichtliche Studie zur Entwurfsmethodik und Typenbildung vom Altertum bis zum Hochmittelalter. Band 1. Mainz, 2018. Цивилизацията на богинята. Светът на стара Европа.Maria Gimbutas. Die Zivilisation der Göttin. Die Welt des alten Europa. Франкфурт на Майн 1998 (Zweitausendeins) (isbn = 3-86150-121-X).

Външни препратки

Middle Neolithic period, 6000 BC Jakob Maurer. Das Mittelneolithikum in GriechenlandDas Mittelneolithikum in Griechenland

Бележки

Категория:Новокаменна епоха в Гърция Категория:Дем Волос