Шанта́раските острови () са архипелаг от 15 острова, разположени в югозападната част на Охотско море. Административно се отнасят към Тугуро-Чумикански район на Хабаровски край, Русия. Архипелага включва следните острови: Голям Шантар (1790 km²), Феклистов (около 400 km²), Малък Шантар (около 100 km²), Беличи (около 700 km²), Мечи, Птичи, Утичи, Захарна глава, Кусов, Прокофиев, Сивучи Камъни, Сухотин и др. Общата площ на архипелага възлиза на около 2,5 хил.km².
Релефът на островите е преобладаващо планински. Най-високата им точка се намира на остров Голям Шантар – връх Весьолая 720 m. Изградени са от пясъчници и глинести шисти, пронизани от гранити и ултраосновни интрузивни скали. Топографическая карта N-53. Шантарские острова
Историческа справка Първите изследвания на Шантарските острови се провеждат през април 1640 г., когато руският изследовател Иван Москвитин, заедно с група казаци, отплава до устието на река Амур и забелязва Шантарските острови на връщане. Москвитин докладва откритието си на принц Шчербатов, войводата на Томск. Позовавайки се на Иван Москвитин, първата руска карта на Далечния Изток е нарисувана през март 1642 г. По-късно Шантарските острови са изследвани от руски топографи в периода 1711 – 1725 г. From the History of the Great Russian Geographical Discoveries in the Arctic and Pacific Oceans in the Seventeenth and First Half of the Eighteenth Centuries. by A. V. Efimov
Американски китоловни кораби ловуват гренландски китове в района на островите между 1852 и 1874 г. Те се закотвяли сред островите и оттам изпращали китоловни кораби към заливи на юг и на запад. Сред островите те намират освен убежище от бури, дърва и вода. В архипелага са корабокруширали поне три кораба: два на Междвежи и един на Болшой Шантар.The Friend, Honolulu, 8 декември 1858 г., с. 95.
В днешно време островите са необитаеми, но в миналото тук са ловували нивхи.
Флора и фауна По-големите острови от групата са покрити с умерени иглолистни гори, в които присъстват смърчове, лиственици, Pinus pumila, ели и брези. The breeding seabirds of the Russian Far East. Canadian Wildlife Service
През 19 век Шантарски острови рядко са посещавани от учени, поради труднодостъпността и отдалечеността им от основните морски маршрути. Първото описание на птици, срещани на островите, е съставено от руснака Александър Мидендорф през 1851 г. В началото на 20 век в хода на двугодишната си работа на островите зоологът Дулкейт описва 214 вида животни. Резултатите от работата му полагат основата на първия списък с птици, съставен съвместно с орнитолога Леонид Шулпин. Списъкът включва 172 вида пернати. Съветският орнитолог Всеволод Яхонтов допълва още 205 вида през втората половина на 20 век.
На по-големите острови живеят много хищни бозайници: кафява мечка, вълк, червена лисица, енотовидно куче, росомаха, видра, хермелин, невестулка, самур. Срещат се и 11 вида морски птици. Броя на индивидите и броя на колониите се изменя значително от година на година. Учените са преброили през 1971, 1978 и 1982 г. около 18 хил. – 20 хил. птици, гнездящи на архипелага. Най-големите колонии от около 7 хил. и 3 хил. индивида са били разположени на островите Утичий и Птичий. В периода 1991 – 1992 г. само на Утичий са гнездили около 17,5 хил. индивиди.
През 1999 г. Шантарският архипелаг и акваторията му са включени в резерват „Шантарски острови“. Хабаровский край-Об организации государственного природного заказника В края на 2013 г. е създаден природен парк „Шантарски Острови“, с цел предпазване на дивата природа на островите. Govt establishes Shantar Islands National Park Площта на парка е 515 000 ха, като включва и прилежащата акватория от Охотско море с площ 274 284 ха. Островите са обитавани от много застрашени видове. Водите около островите са замръзнали в продължение на 8 месеца средногодишно, така че архипелагът е слят с материка по-голямата част от годината.
Климат Климатът е умерен, мусонен с черти на субарктичен.
Източници
Категория:Архипелази в Тихия океан Категория:Острови в Азия Категория:Острови на Русия Категория:География на Хабаровски край