Рамсар () е град в Иран, столица на шахрестан Рамсар, провинция Мазандаран. При преброяването от 2012 г. има 33 018 жители.
Рамсар се намира на брега на Каспийско море. Той е известен също като Сахцар в миналото. Местните хора говорят Гилянски език, освен официалния персийски език.
Местоположение
Рамсар е най-западния шахрестан и град в провинция Мазандаран. Граничи с Каспийско море на север, провинция Гилян на запад, Казвин на юг и Тонекабон на изток.
Туризъм Рамсар е популярен морски курорт. Градът предлага и горещи извори, зелените гори на планината Алборз, ваканциония дворец на бившите шахове и хотел Рамсар. Двадесет и седем километра южно от Рамсар, и 2700 метра надморска височина в планината Алборз е село Джавахер Де, което е важна туристическа атракция в Рамсарски шахрестан.
Рамсарска конвенция
Конвенцията за влажните зони, подписана в Рамсар през 1971 г., е междуправителствен договор, който предвижда ограничение за местните действия и международно сътрудничество за опазването и разумното ползване на влажните зони и техните ресурси. Налице са 160 договарящи се страни по конвенцията, с 1920 влажни зони на обща площ 1 680 000 km2, определени за включване в Рамсарсия списък на влажните зони с международно значение. 160 държави са подписали договора, в сравнение със 119 през 2000 г. и от 18 първоначално подписали през 1971 г.на 7 март 2011 Подписалите се срещат на всеки три години.
Климат Северен Иран, както и повечето части на страната релефът е планински. В резултат на това, въздуха в Техеран е много сух. При движението му до Рамсар, той минава през планината, става по-влажен, поради влиянието на Каспийско море.
Радиоактивност Област Талеш Махалех е най-радиоактивният населен район, известен на Земята, поради близките горещи извори и строителни материали, произхождащи от тях. Общото население от 2000 жители от тази област и други квартали получават средна доза на облъчване от 10 MGY годишно, десет пъти повече от препоръчваните ограничения за излагане на обществеността от изкуствени източници. Рекордни нива са открити в къща, където ефективната доза радиация поради външно облъчване е 131 мСв / а, и на предвидената доза от радон е 72 мСв / а. Този уникален случай е над 80 пъти по-висока от средните за света фонова радиация.
Преобладаващата радиация предизвиква рак, като рискът нараства линейно с дозата при ставка от 5%. Ако този линеен не-праг е верен, трябва да се наблюдава повишена честота на рак в Рамсар, понастоящем се извършват дългосрочни проучвания. Ранните анекдотични доказателства от местните лекари и предварителните цитогенетични проучвания предполагат, че може да има такъв вреден ефект, а може би дори по-радиодаптивен ефект. По-новите епидемиологични данни показват малко по-ниска ставка на рак на белия дроб и повишена заболеваемост, но малкият размер на населението (само 1800 жители) изисква по-дълъг период от време за наблюдение, за да се правят окончателни заключения.
Радиоактивността се дължи на местната геология. Подземната вода разтваря радий в магмени скали и го носи на повърхността чрез най-малко девет известни горещи извори. Те се използват като минерални извори от местните жители и туристите. Някои частици попадат в травертин, форма на варовик, а останалата част се разпространява в почвата, където се абсорбират от културите и се смесват с водата за пиене. Жителите несъзнателно използват радиоактивният варовик като строителен материал за домовете си. Камъкът ги облъчва и генерира газ радон, което обикновено е причина за появата на рак на белия дроб. Културите допринасят за 72 μSv на година до критична група от 50 души.
Побратимени градове Портмонт, Чили (от 28 януари 2009 г.) Уакра, Катар (от 14 юни 2010 г.) Шираз, Иран (от 9 януари 2013 г.)
Известни личности Есфандияр Рахим Машей (р. 1960) – политик Мохамад Реза Халатбари (р. 1983) – футболист
Галерия
Външни препратки Официален сайт
Източници
Категория:Градове в Иран Категория:Курорти в Иран