Ганат

Ганат ( – ганат, – кариз) е древно изкуствено подземно иригационно съоръжение.

Първите ганати възникват в Древна Персия и се разпространяват до Индия и Китай на изток и до Европа и Америка на запад. Те осигуряват на населението целогодишен достъп до вода и са алтернатива на откритите естествени водоизточници за географските райони, където такива водоизточници пресъхват през горещите сезони. Захранват се с подземни води и се изграждат върху седиментен наклонен терен, под който има воден хоризонт. Изкопават се с лек наклон за осигуряване на постоянен воден поток. Системата е екологична и енергийно ефективна – поради затвореност на каналите има малки загуби на водата, а за нейното доставяне до местопредназначението ѝ се използва само гравитацията. С помощта на система от ганати с вода могат да се снабдяват земеделските площи и населените места, отдалечени от естествените водоизточници на десетки километри. Ганатите продължават традиционно да се използват за поливно земеделие в страните, бедни на водни ресурси. Най-много запазени и функциониращи ганати има в държавите от Централна Азия, Северна Африка и Персийския залив.

Наименование Ганат е арабска дума и в превод означава канал. На персийски ганатите се наричат кариз или карез и това название се използва в Афганистан, Пакистан, Индия и в някои страни от Централна Азия. В Азербайджан терминът е с произношение кахриз/кехриз. В арабските страни ганатите имат различни названия: фаладж (Оман и Обединени арабски емирства), фогара (Северна Африка), кетара (Мароко). В Иран са популярни три названия – ганат, кариз и кахриз, но в специализираната литература е възприет официалният термин ганат.Encyclopaedia Iranica, Xavier de Planhol, KĀRIZ i. Terminology, 2012

Предназначение Ганатите са изкуствени подземни канали за доставяне на вода. Макар голяма част от тях да са строени преди векове, те продължават да се използват в региони с горещ пустинен климат, където валежите са рядкост, а водните ресурси незначителни. При липса на пълноводни реки и езера само подземните води могат да се използват за поливни цели и за снабдяване на населението със сладка вода, а ганатите са съоръженията, които осъществяват тази възможност. Основното предимството на ганатите е в поддържането на непрекъснат, макар и непостоянен дебит на водата. Освен за напояване ганатите се използват също за захранване с вода на различни стопански съоръжения, като водни резервоари (аб анбари) и подземни хладилни пространства (яхчали).

История и разпространение

Предполага се, че първите подземни иригационни канали са възникнали в Древна Персия и според гръцкия историк Полибий това става по време на Ахеменидите (550-330 г. пр.н.е). Представителите на тази династия са поощрявали строителите на ганати, като им позволявали да събират и запазват печалбите от новопостроените съоръжения за пет поколения.Dale Lightfoot, Department of Geography, Oklahoma State University, Survey of Infiltration Karez in Northern Iraq: History and Current Status of Underground Aqueducts, A report prepared for UNESCO Постепенно този начин за водоснабдяване се разпространява из цялото Иранско плато, пренася се на запад през Месопотамия до бреговете на Средиземно море, на изток – през Афганистан и селищата край Пътя на коприната – стига до Индия и Китай. Арабите пренасят тази технология в Алжир, Мароко, оттам ганатите навлизат в Испания, а испанските колонизатори ги построяват в Америка.M.R. Balali, J. Keulartz, Technology and religion. The Qanat underground irrigation system

Изграждане и използване За изграждането на ганатите се избират места с определени географски характеристики. Предпочитат се такива, които се намират близо до планинските райони с изобилни валежи и имат постоянно захранван водоносен пласт. Най-подходящи са подножията на планините, където има много наносни участъци, тъй като тяхната повърхност позволява бърза инфилтрация на водите от валежите и от стичащите при снеготопене водни потоци. Там, където такива участъци са много, се изграждат системи от ганати.Encyclopaedia Iranica, Xavier de Planhol, KĀRIZ iii. Economic and Social Contexts, 2012

Построяването на ганатите е дълъг и скъп процесс. Изграждането им изисква специфични умения и се изпълнява от опитни работници, наричани могани. Изкопаването на подземните тунели се прави ръчно и е свързано с рискове от тяхното срутване. При съвременните дейности по възстановяване или построяване на нови ганати голямо внимание се обръща на безопасността на труда.

Конструкция

Ганатите в повечето случаи се построяват на седиментни терени, които имат наклон. Изграждането им започва с проучвателен етап, при който се правят сондажи за установяването на водоносния хоризонт. Шахтата, чрез която се стига до водата, е главната. Дълбочината ѝ може да стига до 200 m и повече. Подземният тунел се изкопава, започвайки от мястото в долната част на склона, определено за извеждането на водата на повърхността. Това място е краят на ганата и от него се копае нагоре към главната шахта. Освен подземната част на ганата се изгражда и низ от спомагателни шахти, които се използват за изнасяне на изкопаната пръст по време на строителството на тунела, за неговата вентилация, а също така и за осигуряване на достъп за поддръжката му. Те се виждат на повърхността като кръгли изкопи и визуализират траекторията на тунела. Самият тунел е с овални стени, които се омазват с глина, за да се намали тяхното ронене. Тунелът се прави с малък наклон и една неголяма част от него подминава дъното на главната шахта. При пресичането на шахтата водата от водоносния пласт прониква в ганата и почва да се стича по него към извода. Излезлият на повърхността воден поток се насочва към поливните площи. За неговото разпределение се изграждат допълнителни съоръжения.

Дължината на ганатите се определя от релефа на местността и варира в широк диапазон от стотици метри до десетки километри. Тя зависи от наклона на земната повърхност и от дълбочината и наклона на водния хоризонт. В стръмните подножия на планините ганатите са относително къси, в пустините ганатите са дълги.

Функциониране Ганатите са енергийно ефективна и екологична система, тъй като не използват друг източник на енергия, освен гравитацията. Ганатите имат относително малко загуби на вода поради слабото ѝ изпарение в затворените подземни тунели. Загубите основно се дължат на факта, че леглото на ганата е прокопано в пластове пясък и чакъл, които имат висока водопроницаемост. Тези загуби на вода могат в известна степен да се възстановят, тъй като просмукалата се през дъното на ганата вода стига до нивото на подпочвените води и може отново да се използва от ганат, разположен по-надолу на склона. С времето водопроницаемостта по естествен начин намалява поради натрупването на тиня и при старите ганати дъната са запечатани и загубите са много малки.

Основното предимство на ганатите е възможността за непрекъснато доставяне на вода и с това те съществено се отличават от напоителните системи, които разчитат на повърхностните води и са неизползваеми по време на сухия сезон. От друга страна, дебитът на водата в ганатите не е постоянен и има сезонни колебания. Те са свързани както с количествата валежи, така и с температурните промени, като дебитът през горещите месеци може да намалее до около 30%. При няколкогодишна продължителна суша ганатите също могат да пресъхнат. Дебитът на повечето ганати обикновено е в рамките на десетки кубически метра в час, но макар и рядко, се намират такива с дебит от стотици кубически метра в час.

Ганати по света Експанзията на ганатите по света започва от древността и продължава много векове. При управлението на Абасидите те се разпространяват в Централна Азия и Мека. До Китай те стигат, минавайки през селищата по Пътя на коприната. От Сирия и Йордания през римската епоха те проникват на запад и север и техните следи могат да се намерят в района на Люксембург. Нашествието на арабите пренася технологията в Кипър, Сицилия, Мароко, Испания, Канарските острови. В Мексико и Перу те се появяват като резултат на испанското колонизиране.

През 2007 г. с вода от ганатите се напояват около 15 милиона хектара (6% от всички поливни площи в света). Половината от тези площи се намират в Иран, останалите са в Афганистан, Пакистан, страните от Централна Азия, Оман, в страните от Магреб и Мексико.A. Hasanain, S. Ahmad, M.Z. Mehmood, S. Majeed, G. Zinabou Irrigation and Water Use Efficiency in South Asia. GDN Working Paper Series. Working Paper No. 68, June, 2013

Америка Испанците построяват ганати в Мексико през 1520 г. Ганати има и в Перу, на платото Наска, намират се също в северните райони на Чили.Waterhistory

Арабски полуостров Оман

В Оман за системата от ганати се използва терминът афладж (ед. ч. фаладж). Археологическите находки сочат техен древен произход от преди около 2500 години. В зависимост от водоизточника системата има 3 вида: давуди (داوودية) е класическата система, използваща подземен водоносен пласт; гаили (الغيلية) използва бент за събиране на вода; аини е свързан с воден извор. В султаната изоставените фаладжи се възстановяват и там все още съществуват и се използват около 3000 системи. Пет от тях са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.UNESCO World heritage list, Aflaj Irrigation Systems of Oman

Обединени арабски емирства В Обединени арабски емирства ганатите (фаладжи) се използват като напоителна система за палмовите насаждения и градини в оазиса Айн. Там действат 7 системи от фаладжи с дебит 315 l/s.

Азия Азербайджан В Азербайджан ганатите се наричат с персийската дума кахриз. Кахризите се използват от векове и водата, доставена чрез тях, служи както за поливане, така и за домакински нужди. Според някои оценки в страната до началото на 20. век са съществували около 1500 кахриза, 400 от които в областта Нахичеван. Към началото на 21. век в Азербайджан функционират около 800 такива системи.The Story of the Kharizes: How the Revival of the Ancient Water System Contributes to SustainableDevelopment and Reduces Migratory Pressure from Isolated Nakhchivan Region През 1999 г. Международната организация за миграция (МОМ) инициира програма за рехабилитация на кахризи в Азербайджан и до 2011 са възстановени 143. През 2010 г. МОМ заедно с Корейската агенция за международна кооперация започва двугодишен проект за възстановяване на още 20 кахриза с бюджет от $1.2 милиона.

Армения На арменски се използва персийският вариант на названието – кахриз. В Армения запазен кахриз има в областта Сюник, на границата с Иран.Foggara, Armenia, World Heritage Encyclopedia

Афганистан На езиците дари и пущу се използва терминът карез. Според проучването, проведено в Афганистан през 1967 г., 6740 карези са използвани за напояване на 168 000 ha, като един карез доставя вода за площ от 10 ha до над 200 ha. Карезите също така се използват за водоснабдяване на домакинствата. Те са от жизнено значение за населението и възстановяването на разрушените от войните системи е сред главните приоритети на държавата.Encyclopaedia Iranica, Xavier de Planhol, Kārēz in the Late 20th Century and Their Prospects, 2011

Индия В Индия се използва терминът кариз, който се възприема от Персия заедно с технологията на построяването на ганатите. Известен е каризът в град Бидар в щата Карнатака, построен преди около 500 г. от династията Бахмани (1347 – 1518 г.). Той е с 21 шахти, от които са се запазили 15, и с дължина около 2 километра. Каризи има също в градовете Гулбарга и Биджапур в щата Карнатака и Бурханпур в щата Мадхя Прадеш. Kishore Raghubans, Qanat System at Bidar District in Karnataka, India

Иран