Бо́рзя () е град в Забайкалски край, Русия. Разположен е на 275 km югоизточно от краевия център град Чита, близо до границата с Китай и Монголия. Административен център е на Борзински район. Към 2016 г. има население от 29 050 души. Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
История Борзя възниква през 18 век на мястото на бурятско пасище. Около него се намирали солени езера, които на бурятски се наричали „бооржа“. През 1756 г. тук започва да се произвежда готварска сол. Сол се добива в продължение на още 180 години. История городского поселения „Борзинское“
Селището е основано през 1899 г. във връзка със строителството на железопътна линия и жп гара Борзя. Наименованието произлиза от река Борзя, която е ляв приток на река Амур. През 1900 г. селището е преименувано на Суворовский в памет на руския пълководец Александър Суворов, но това име не се задържа, а се съхранява името Борзя. След революцията, през 1924 г., Борзя е превърнат в районен център. През 1939 г. получава статут на селище от градски тип, а от 1950 г. е вече град. Народная энциклопедия „Мой город“. Борзя
Население Население по години 1891 Энциклопедия Забайкалья. Борзя. 1907 1924 1959 Всесоюзная перепись населения 1959 года. 1967 1970 Всесоюзная перепись населения 1970 года. 1976 226 1224 2976 23 680 26 000 27 815 28 800 1979 Всесоюзная перепись населения 1979 года. 1989 Всесоюзная перепись населения 1989 года. 1992 1996 1998 2000 2003 35 817 36 373 36 700 32 400 31 900 31 100 31 500 2005 2007 2010 2012 2014 2015 2016 31 100 30 600 31 379 30 816 29 822 29 405 29 050
Климат Климатът в Борзя е субарктичен, но граничи с умереноконтинентален и полупустинен. Характерни са много студени зими и топли лета. Средната годишна температура е 1,8 °C, а средното количество годишни валежи е около 239 mm. Това е един от най-слънчевите градове в Русия, с около 2800 слънчеви часа средногодишно.
Икономика В града работят предприятия на железопътния транспорт. До 1990-те години се произвеждат масла и месо. Северозападно от града функционира мина за добив на лигнитни въглища. Развито е и селското стопанство.
Транспорт Градът е важен транспортен възел, където се пресичат железопътни клонове и автомобилни пътища. Така Борзя е свързан с другите райони на края, а също и с Монголия и Китай.
Култура Борзя разполага със социално-културен център, МБУК „СКЦ Г.БОРЗЯ“ местен исторически музей, Борзинский историко-краеведческий музей и кино. Има братска могила в памет на 44 войници, загинали от раните си в болници в периода 1941 – 1945 г.
Образование Градът разполага със средни училища, техникум, музикално и художествено училище, детско-юношеско спортно училище и дом на детското творчество.
Военно дело Тук е разположена 36-а моторизирана бригада. По-рано тук се намира и щаб-квартирата на 36-а общовойскова армия на руските сухопътни сили, но през април 2009 г. тя е преместена в Улан Уде. 36-я общевойсковая армия: Министерство обороны Российской Федерации
Източници
Категория:Градове в Забайкалски край