Псевдокомитатенси () са наричани военните части от полевите армии (комитати – comitatus) на късната Римска империя, които първоначално са влизали в състава на римските гранични войски.
След поражението на римляните в битката при Адрианопол на 9 августа 378 г., проличава острият недостиг на добре обучена и въоръжена тежка пехота за частите на полевите армии – комитатенсите. Тогда от най-боеспособните поделения на лимитаните били формирани и включени в състава на комитатите цели легиони с ранг псевдокомитатенси.
За първи път такива части се появяват след реформата на Диоклециан (упр. 284 – 305), когато войската е разделена на полеви армии – комитати, и гранични войски – лимитани. Първоначално при военни операции в граничните провинции подразделенията на лимитаните са били включвани в състава на комитатите, получавайки ранг псевдокомитатенси, а след края на операцията са се връщали обратно на границата. Поради желанието на Императорите да разполагат с по-големи военни сили под тяхно командване, и обособяването на комитатите като регионални армии – по една във всеки диоцез – все по-голям брой гранични части остават за постоянно в състава на полевите армии.
При включването им в състава на комитатите, псевдокомитатенсите са получавали същото въоръжение и са участвали в сраженията наравно с частите на комитатенсите.
Въпреки това те оставали с по-нисък статут и съответно с по-ниско заплащане.
Списък на частите с ранг псевдкомитатенси виж същоЛегиони на късната Римска империя Части, споменати в Нотиция Дигнитатум:
подчинени на западния Magister Peditum („Генерал на пехотата“) Prima Alpina – Legio I Iulia Alpina; Secunda Iulia Alpina – Legio II Iulia Alpina; Lanciarii Lauriacenses; Lanciarii Comaginenses; Taurunenses; Antianenses; Pontinenses; Prima Flavia Gallicana Constantia – Legio I Flavia Gallicana Constantia; Martenses; Abrincateni; Defensores seniores; Mauri Osismiaci; Prima Flavia Metis – Legio I Flavia Martis?; Superventores iuniores; Constantiaci; Corniacenses; Septimani; Romanenses;
подчинени на източния magistri militum praesentalis („Командващ ескортиращата императора армия“) Auxiliarii sagittarii;
подчинени на източния Magister Militum per Orientem („Магистър милитум на Ориента“) Prima Armeniaca (I Арменски легион); Secunda Armeniaca (II Арменски легион); Fortenses auxiliarii; Funditores; Prima Italica – Legio I Italica; Quarta Italica – Legio IV Italica; Sexta Parthica – Legio VI Parthica; Prima Isaura sagittaria – Legio I Isaura Sagittaria; Balistarii Theodosiaci; Transtigritani;
подчинени на източния Magister Militum per Illyricum („Магистър милитум на Илирик) Timacenses auxiliarii. Felices Theodosiani iuniores. Bugaracenses; Scupenses; Ulpianenses; Merenses; Secundi Theodosiani; Balistarii Theodosiani iuniores; Scampenses;
Източници Ammianus Marcellinus, Roman History (края на 4 век) Zosimus, Historia Nova (5th century) Notitia Dignitatum, Augustana (края на 4 – началото на 5 век) Diocletian and the Roman Army Burns, Thomas Samuel, Barbarians Within the Gates of Rome, Indiana University Press, 1994, ISBN 0-253-31288-4, p. 112. R.S.O. Tomlin, „L’esercito del tardo impero“, Il mondo di Roma imperiale. La formazione, Editori Laterza, 1989, p. 128.
Категория:Военни формирования на Древен Рим