Петър Ковачев (Царски)

Петър Ковачев, наричан още Царски, е български католически духовник и книжовник от XVIII век.

Биография

Петър Ковачев е роден през 1745 (или 1746) г. в Пловдив (или в село Даваджово). Следва и завършва образованието си в Рим, където е ръкоположен за свещеник. Той се завръща в България през 1770 г. През 1772 г. се установява в Даваджово. От 1776 е викарий на Софийско – Пловдивската епархия.Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601-2001

През 1782 г. Петър Ковачев е бил предложен за никополски епископ на мястото на Павел Дуванлията. Големи тълпи от хора се струпват в Пловдив, в защита на Ковачев, те пишат писмо (от 7 ноември 1782 г.) до Конгрегацията с молба, Петър Ковачев да бъде оставен на същото място. Молбата бива разгледана и той остава при своите миряни.

Творбите му са с разнообразно съдържание: поучения в религиозна нравственост, жития на светци по Римокатолическия календар, стихотворения на религиозни теми, съчинения по свещена и църковна история. От Петър Ковачев са известни няколко писма-рапорта до Конгрегацията.

Петър Ковачев Царски умира на 24 февруари 1795 г. от болестта „идропсия“- едема (оток), от която е страдал повече от 6 месеца. Той предава устно, няколко месеца преди смъртта си, управлението на диоцеза на Никола Табаков. Ковачев е погребан в Даваджово. Шест месеца след неговата смърт, почива от чума и Никола Табаков.

Негово ръкописно наследство се съхранява в Народните библиотеки в София и в Пловдив.

Рапорт до Конгрегацията от 14 август 1794 г. В този рапорт Ковачев дава подробна информация за броя на населението в католическите села.

Вижте също Българска католическа книжнина

Бележки

Категория:Български католически духовници Категория:Викарии на Софийско-Пловдивския апостолически викариат Категория:Павликянска книжнина Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в Хисаря