Илия Маринов (), известен още като Илия Маринич, е францисканец, първият българин, избран за католически епископ и основател на кустодията на францисканците в България.

Биография Илия Маринов е роден в Чипровци в знатно семейство. Годината на раждането му е неизвестна.Василев, Цветан. Апостолическо писмо за назначението на Илия Маринов за Софийски епископ от 29 юли 1624 г., Балканистичен форум, година XXIX, бр. 3, 2020, с. 225-226. Според Константин Иречек, той е потомък на български болярски род.Константин Иречек, История на българите, стр.494 Илия Маринов завършва Клементинския колеж в Рим, а после и юридически науки в Римския университет. През 1614 г. се установява като свещеник в Чипровци.Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...

Образован, добре подготвен и известен сред населението, той бил назначен през 1624 г. от папа Урбан VIII за Софийски католически епископ – приемник на Петър Солинат – с ранг на примас на българските католици. Макар и със сравнително умерени възгледи Илия Маринов бил преследван и арестуван неведнъж от османската власт.

През 1624 г. става отделяне на францисканската мисия в България от стоящата над нея дотогава – босненска. Епископското седалище – Чипровци – станало център на обособена отделна францисканска териториално-административна единица – „Българска кустодия“, включваща територии от България, Влашко и част от Унгария.

Под ръководството на новосъздадената Конгрегация за разпространение на вярата (1622 г.), Светият престол поставя на по-здрави основи реализирането на своите цели в некатолическите страни.

В един от рапортите на Маринов от 1625 г. има информация за обиколка му в епархията. Той е успял да покръсти 2000 души из между павликяните, а на следващата 1626 г. покръства още 333 души. В онова време, павликяни обърнати е имало към 8000 души, а не обърнати към 7000. Тук трябва да споменем и католици от други народности в Чипровец и Копиловец – саксонци и дубровчани, които влизат в това число.СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)

От Дунав до Пловдив е имало 17 павликянски села с около 1330 къщи. Продължава изпращането на по-будни момчета да учат за свещеници в Лорето (Италия).

Въпреки чумната епидемия, която пламва през 1628 г., епископът редовно посещава своето папство в Северна България. Но след 1631 г. обиколките стават невъзможни поради струпванията на турски и татарски войски, за войната срещу Полша. Настанени в Никополско, те вилнеят безнаказано и тормозят и павликянските села. Илия Маринов се оплаква в едно писмо до Рим, че католиците са постоянно глобявани и наказвани, а когато нямало за какво да ги обвинят им казвали, че те са от същата вяра с поляците и се молят Бога да им даде победа.

Илия Маринов малко се грижел за южните павликяни и нито веднъж не е отишъл лично да ги посети и да повлия на обръщането им в католическата вяра. В последните години от живота си, той често боледувал и през 1638 г. за негов помощник е назначен Петър Богдан. След тази година започва по-активна мисионерска дейност в Пловдивско.

Илия Маринов умира на 5 (15) юни 1641 г. от охтика. На следващия ден е погребан в църквата в Чипровци.

Източници

Категория:Римокатолически епископи от 17 век Категория:Възпитаници на Климентинския колеж Категория:Български католически духовници Категория:Починали в Чипровци Категория:Родени в Чипровци Категория:Францисканци Категория:Починали от туберкулоза