Футболен клуб „Гелзенкирхен – Шалке 04“ () или накратко „Шалке 04“ () е спортен клуб от квартала Шалке на гр. Гелзенкирхен, провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия.

Известен е и по съкратеното име S04. Числовата комбинация „04“ произхожда от годината на основаване на клуба – 1904.

Според класацията на клубни коефициенти на УЕФА към 3 ноември 2016 Шалке 04 е на 14-о място, като трети най-добър немски отбор, а във Вечното класиране на Първа Бундеслига заема 7-о мястоwww.fussballdaten.de.

От 1904 до 1912: Години след основаването под името „Вестфалия“

Година след присъединяването на миньорското селце Шалке към града от долината на река Рур Гелзенкирхен няколко 14- и 15-годишни младежи, които просто искали да играят футбол заедно, поставят началото на легендата на поляна, близо до селския пазар. Така Йозеф Ферзе, Вилхелм „Вили“ Гийс, Йохан Кесел, Виктор Крогул, Хайнрих Кулман, Адолф Йотцелман, Йозеф Займец и Вили ван ден Берг основават на 4 май 1904 г. отбор, който кръщават с името „Вестфалия Шалке“. Момчетата имат подсигурени доходи от работа и за разлика от преобладаващото миньорско население произтичат от градски семейства.

До края на годината броят на членовете на отбора се удвоява, а както и другите отбори от града Вестфалия Шалке играе на гелзенкирхенското игрище, докато не открива накрая свое на Гренцщрасе. През 1907 г. 40-те членове на клуба плащат месечна вноска от 5 пфенига за учащи и 10 за неучащи. Клубните цветове не са днешните синьо и бяло, а червено и жълто.

Официалната година на регистрирането на клуба в спортния регистър на Гелзенкирхен е 1909, а за ръководител е избран Хайнрих Хилгерт, тъй като Вили Гийс, който тогава е правел тактиката на отбора, още не е бил пълнолетен. Хилгерт по това време е работел на местната минна конструкция и спортът е бил само част от свободното му време. Неговото битие се споделя от почти всички тогавашни футболисти и зрители на срещите на клуба – оттук произлиза прозвището на Шалке „миньорите“ ( – миньори след завършване на училищно образование).

От 1912 до 1924: От „Гимнастически отбор 1877“ до „ФК Шалке 04“ В тогавашната футболна организация „Западногермански спортен съюз“ футболистите от Шалке не са приети официално, а молбите им за това са отхвърлени неколкократно. За тази цел Вестфален 1912 и Шалкер Турнферайн 1877 се обединяват под ръководството на президента Фриц Ункел, който по това време е бил член на спортната организация. Все пак футболистите остават самостоятелни от останалите гимнастически звена на новото обединение.

Началото на Първата световна война повлиява и спортните отбори от Шалке, а игрището на селцето е предоставено на Вестфалия за ползване до края на войната. След спирането на военните действия, на 24 юли 1919 г. гимнастическото дружество Шалкер Турнферайн 1877 и Вестфалия Шалке се обединяват, като новото име на обединението е Гимнастическо и спортно обединение Шалке 1877. Няколко седмици преди това, на 25 май, Ернст Куцора изиграва първата си среща с фланелката на Шалке срещу Ерле 08.

През 1920 г. Шалке разполага вече с 5 отбора с възрастни и 4 с младежи. През август 1922 г. отборът играе за първи път срещу чуждестранен противник – полупрофесионалния австрийски първодивизионен клуб Вийнер Асоушиейшънфутбол Клуб. „Миньорите“ губят с минималното 1:2 на игрището на Гренцщрасе.

Най-важните играчи на отбора по това време са братята Ханс и Фридрих Балман. Родени в Дортмунд, те три години живеят в Шотландия, където се запознават със спецификата на игра на местните футболисти – комбинативност с къси и бързи подавания по земя. Фриц Ункел си спомня през 1934 г.: „...Когато те се върнаха в Германия през 1919 г., беше сензация да се гледат как играят англичаните. Техният стил беше непознат в Германия.“ Този маниер на игра става основен за следващите успехи на отбора през 30-те години, практикуван успешно и от Ернст Куцора и Фриц Сцепан.

На 5 януари 1924 г. се състои събрание на членовете на клуба. На него се решава името на спортното дружество да се промени на Футболен клуб Шалке 04, а за нови цветове се избират синьото и бялото. Ханс Кьоних написва клубната песен „Синьо и бяло, колко ви обичам“, с препратки към местната тежка индустрия в текста.

От 1924 до 1930: С „шотландския футбол“ към западногермански шампион

Ханс Балман напуска отбора през октомври 1923 г. и по-късно става домакин на църква във Филаделфия. Брат му остава до 1926 г. като се опитва да подобри техниката си. Сред „учениците“ му са Ернст Куцора и роднината му Фриц Сцепан (двамата са женени за две сестри). Те стават шампиони на окръга си през 1924 г.

От 1925 г. Шалке 04 се тренира от истински треньор това е бившият национален футболист на Германия Хайнц Лудевих. Под неговото ръководство отборът отново става шампион на окръжната лига, окръжен първенец на областта Рур и западногермански шампион на окръзите. По това време победителят на състезанията между окръзите не получава правото да се класира в първенството на градовете, което означава, че голяма част от добрите футболисти на Шалке 04 никога не успяват да получат истинско признание за качествата си, печелейки престижен национален турнир. Въпреки това клубът от Гелзенкирхен вече е един от най-популярните гутболни отбори в Германия.

Шалке повтаря титлата си през 1926 г. и се класира в най-висшата дивизия за времето си – Гаулига Рур, където става шампион и вицешампион на Запада през 1927 г. С това си постижение отборът играе за първи път финален турнир за определяне на шампиона на Германия, но е елиминиран в предварителния кръг от 1860 Мюнхен. Въпреки това еуфорията от успехите е голяма и клубното ръководство решава на общо събрание да започне строеж на ново игрище. Класата на Ернст Куцора е потвърдена от повикването му в германския национален отбор на 20 ноември за среща срещу Холандия. Така той става първият национален футболист на Шалке 04.

На следващата година австриецът Густаф Вийзер е назначен за треньор на миньорския отбор и го извежда до ново спечелване на рурското първенство и трето място на западногерманското първенство, откриващи пътя към финалния шампионски рунд. Там „кралскосините“ отново отпадат в началото след 2:4 от станалия по-късно шампион Хамбург. През септември 1928 г. се провежда първата среща на новото игрище Глюкауф-Кампфбан, наименуван така в чест на труда на миньорите. Противник на Шалке 04 е столичният Тенис Борусия Берлин. Тъй като градската община на Гелзенкирхен също помага материално в строежа, футболният клуб се преименува на Еф Це Гелзенкирхен-Шалке 04.

През 1929 г. Шалке 04 празнува третата си поредна титла на региона, а този път триумфира и в западногерманския шампионат, побеждавайки във финала Дуисбург. При шампионските финали тимът от Рур отпада на четвъртфинал от Херта Берлин след загуба с 1:4. Успехите са повторени и през 1930 г., когато западногерманският първенец Шалке 04 отново е елиминиран на четвъртфинал, този път след поражение от тогавашния рекорден първенец на Германия Нюрнберг с 2:6.

От 1930 до 1933: От „профи“ скандала до вицешампионското звание Първият „черен“ ден в историята на Шалке 04 е 25 август 1930 г., когато клубът е изключен от Западногерманския футболен съюз, след като 14 футболисти на гелзенкирхенския отбор са обявени за професионални играчи поради изплащането на парични възнаграждения след постигнати футболни успехи, нарушавайки така принципа за аматьорското начало в организацията. Шалке плаща 20 вместо разрешените 5 райхсмарки на футболистите си, между които са и Ханс Тибулски, Фриц Сцепан и Ернст Куцора. Години по-късно съществуват слухове, че Куцора всъщност е получавал много повече пари и в зависимост от посещенията на мачовете на отбора е можел да си тръгне дори със 100 марки на срещаMarkus Beims, „Der Mythos Schalke lebt“, in Schalke 04 – 100 Jahre, Top In Sport Sonderheft Nr. 2/Hannover 2004, ISSN 0948 – 5333. След този скандал ковчежникът на Шалке 04 Вили Нийр посяга на живота си.

През януари 1931 г. „кралскосините“ са върнати в съюза, наказаните играчи са помилвани от 1 юни същата година, а 70 000 зрители на Глюкауф-Кампфбан гледат завръщането на любимия си отбор в първенството срещу Фортуна Дюселдорф. Числото на зрителите в мача срещу дюселдорфци надхвърля два пъти предвиденият капацитет на стадиона и показва не само, че Шалке 04 се радва на голям брой почитатели за времето си, но и че именно футболните запалянковци са били истинската жертва на изключването на отбора.„Dieser Massenbesuch, die Kampfbahn Glückauf hatte eigentlich nur 34.000 Plätze, zeigte nicht nur, dass der FC Schalke 04 über zahlreiche Anhänger verfügte, sondern nach dem Skandal standen diese Menschen zu den vermeintlichen Sündern, die wohl auch in weiten Kreisen der Bevölkerung als Opfer bürgerlicher Sportfunktionäre gesehen wurden.“ Stefan Goch/Norbert Silberbach: Zwischen Blau und Weiß liegt Grau, Essen 2005, S. 62 Футболистите от Гелзенкирхен се завръщат и в националния отбор през месец септември Куцора, Сцепан и Тибулски играят с националния екип в Хановер срещу Дания.

През тези години Сцепан и Куцора са движещата сила на Шалке. Те отговарят за тактиката и състава, дори когато официално треньор на отбора е Ханс Зауерман. „Миньорите“ достигат до нов финален кръг за определяне на шампиона на страната през 1932 г., но губят на полуфинала от Айнтрахт Франкфурт с 1:2.

Често се дискутира дали Шалке би постигнал своите успехи през 30-те и 40-те години без подкрепата на националсоциалистическата партия, но е факт, че клубът прави видим прогрес през посочения период.„Der FC Gelenkirchen-Schalke 04 war seit Mitte der 1920er Jahre eine erfolgreiche Ausnahmemannschaft mit überlegener Spieltechnik und großen Spielern. Dass diese Mannschaft, die ja in ihrer Grundorientierung und Grundzusammensetzung im gesamten ‚Dritten Reich‘ halbwegs gleich blieb bzw. sich nur langsam wandelte, zur Spitze des deutschen Fußballsports gehörte, war also klar…“, Goch/Silberbach: Zwischen Blau und Weiß liegt Grau, a.a.O., S. 247 Също и през 1933 г. гелзенкирхенци са първенци на Западна Германия и кандидати за шампион на страната. Във финалния турнир последователно са победени Берлинер Виктория 89 и Франкфурт, а на финала „мюнхенските лъвове“ от 1860 Мюнхен също отстъпват в Лайпцих. Финалът за титлата се играе на 11 юни 1933 г. в Кьолн и изправя Шалке 04 срещу Фортуна Дюселдорф. Фортуна вече е завършила след „синьо-белите“ в западногерманското първенство през сезона, но на Мюнгерсдорфер Щадион пред 60 000 зрители дюселдорфци са безапелационни и печелят с 3:0.

+ Представяне в първенствата от 1933 до 1945 г.СезонПървенствоМясто 1926/27 Първенство на Рур: 1 Западногерманско първенство: 2. 1927/28 Първенство на Рур: 1 Западногерманско първенство: 3. 1928/29 Първенство на Рур: 1 Западногерманско първенство: 1. 1929/30 Западногерманско първенство 1. 1930/31 Западногерманско първенство 7. 1931/32 Западногерманско първенство 1. 1932/33 Западногерманско първенство 1.

От 1933 до 1945: Доминант под знака на пречупения кръст Най-успешният период в историята на клуба е по времето на националсоциализма. Между 1934 и 1942 г. Шалке играе поне един финал за първенството или Купата на Германия. „Кралскосините“ са шампиони шест пъти, а веднъж печелят Купа Чамер (през 1937 г.). Успехите на отбора са угодни на тоталитарната власт и играчите от Гелзенкирхен са удобни оръдия на тогавашната пропаганда. Отборният дух и борбеността на футболистите от Рур се идеализира нагледно като образец на нацията по време на финала на шампионата през 1937 г., на берлинския Олимпийски стадион. Абсурдното в случая е, че имената на футболистите в сини екипи съвсем не звучат „арийски“, а са по-скоро славянски, тъй като повечето играчи са от полски произход – „Сцепан“, „Куцора“, „Цайонс“, „Урбан“, „Пржибилски“ и много други.