Адам Загаевски

А̀дам Загаѐвски () е полски поет, есеист, прозаик, представител на поколението от Новата вълна (Nowa Fala), подписал „Писмото на 59-ата“ (1975), от 1976 г. му е наложена цензура, през 1982 – 2002 г. е емигрант във Франция, от 1983 г. е редактор на „Zeszyty literackie“, лауреат на Наградата на Фондация „Кошчелски“ (1975), Международна литературна награда „Нойщат“ (2004), Награда на принцесата на Астурия (2017), член на Полския съюз на писателите от 1973 до 1983 г., член на Полския ПЕН Клуб от 1979 г., член на Polska Akademia Umiejętności, преподавател, преводач.

Биография Произход и образование Адам Загаевски е роден на 21 юни 1945 г. в град Лвов, в семейството на Людвика (с моминско име Турска) и Тадеуш Загаевски. Малко след раждането му семейството се мести в Гливице, където поета израства. През 1963 г. завършва средно образование в Пети общообразователен лицей „Анджей Струга“, след което заминава за старата столица Краков. Там постъпва като студент в Ягелонския университет. През 1968 г. защитава магистърска теза по психология, а две години по-късно и по философия. Впоследствие започва работа като асистент в Института за социални науки към Университета по минно дело и металургия в Краков.Kowalczyk, J. R. Adam Zagajewski, 2014. – статия на сайта Culture.pl (посетен на 28 ноември 2016 г.)

Несъгласие с властта и опозиционна дейност През 1968 г. Загаевски става съосновател на поетичната група „Сега“ (), повлияна силно от мартенските събития в страната. През 1974 г. в съавторство с Юлиан Корнхаузер публикува манифеста на поетичната формация „Нова вълна“ – „Непредставеният свят“ (). Несъгласен с проекта за конституционни промени на ПОРП, през декември 1975 г. Загаевски слага подписа си под „Мемориал 59“, протестно писмо на 101 интелектуалци. В резултат на това творчеството му е забранено за издаване от властите в страната.Kowalczyk, J. R. Adam Zagajewski, 2014. – статия на сайта Culture.pl (посетен на 19 февруари 2016 г.)

Първи стъпки Заедно с други поляци, изселени от Лвов след Втората световна война, през 1945 г. неговото семейство пристига в Гливице. Тук завършва V Общообразователна гимназия. Следва Психология и философия в Ягелонския университет. Свързан с поетическото движение Нова вълна в Краков. Преподава философия (функционираща официално в тогавашните програми на висшите училища като въведение в марксизма-ленинизма) в Минно-металургичната академия „Станислав Сташиц“.

Произлиза от краковската група „Teraz“ (Сега). След като подписва „Писмото на 59-ата“, бива забранен за издаване. През 1978 г. подписва декларация за създаването на Дружество за научни курсове, в което е и преподавател. От 1981 г. живее в Париж, а от 2002 г. се мести за постоянно в Краков. Член на редакцията на „Zeszyty literackie“. Лауреат на наградите Виленица през 1996 г. и Литературна награда на Фондация Аденауер през 2002 г. Член е на Дружеството на полските писатели. Провежда поетически кръжоци в Ягелонския университет в Краков. Преподава в Committee on Social Thought на университета в Чикаго и като гост-професор на университета в Хюстън.

Творчество Загаевски прави своя литературен дебют през 1967 г. с публикуването на стихотворението „Музика“ () в списание „Жѝче Литера̀цке“ (). През 1972 г. излиза „Съобщение" (), дебютния сборник със стихове на поета.Kowalczyk, J. R. Adam Zagajewski, 2014. – статия на сайта Culture.pl (посетен на 19 февруари 2016 г.)

Характерна за неговото творчество е употребата на бял и свободен стих. Определя поезията като изкуство за представяне и стилизиране на мисловната дейност. Противно на разпространеното постмодернистично схващане смята, че не начинът на оформяне, а смисълът е най-важен за поезията. Затова в поезията на Загаевски почти няма употреба на безсъюзие (асиндетон), неологизми и изразни трансформации. В неговата поезия важна роля играе тайната, вплетена в преживяването на настоящето. Далеч от традицията да превежда музиката в стих, той се занимава изключително само с нейния смисъл, често стараейки се да изрази не самата музикална творба, а чертите на тази творба. Привърженик е на Шопен, Бах, Шостакович и Малер.

Поезия Komunikat, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 1972. Sklepy mięsne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 1975. Wiersze, Warszawa, 1976. List, Poznań: Witryna Poetycka OKS „Od Nowa“, 1978; Kraków: Krakowska Oficyna Studentów KOS, 1979 (разширено издание с въведение на Тадеуш Ничек). List. Oda do wielości, Nowe wiersze (самиздат), Kraków: Półka Poetów, 1982; Paris: Instytut Literacki, 1983. Petit (самиздат), Słowo, 1983. Jechać do Lwowa i inne wiersze (с рисунки на Юзеф Чапски), London: Aneks, 1985; (самиздат) Margines (Oficyna Literacka), 1986; Droga, 1986; Fundacja Zeszytów Literackich, 2009, ISBN 978-83-60046-07-4. Nowe wiersze (самиздат), Świt, 1985. Płótno, Paris: Zeszyty Literackie, 1990; Warsaw: Fundacja Zeszytów Literackich, 2002, ISBN 83-911068-8-8. Dzikie czereśnie (избрани стихотворения), Kraków: Znak, 1992, ISBN 83-7006-256-3. Ziemia ognista, Poznań: a5, 1994, ISBN 83-85568-09-3. Późne święta (избрани стихотворения), Warsaw: Państwowy Instytut Wydawniczy, 1998, ISBN 83-06-02672-1. Trzej aniołowie. Three Angels (избрани стихотворения, двуезично издание), Kraków: Wydawnictwo Literackie, 1998, ISBN 83-08-02780-6. Финал на Литературната награда „Нике“ за W cudzym pieknie (1999) Финал на Литературната награда „Нике“ за Pragnienie (2000) Pragnienie, Kraków: a5, 1999, 2000, 2001, ISBN 83-85568-43-3. Powrót, Kraków: Znak, 2003, ISBN 83-240-0339-8. Краковска книга на месеца за Powrót (2003) Mistyka dla początkujących / Mystique pour débutants (избрани стихотворения, двуезично издание), Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2005. Anteny, Kraków: a5, 2005, ISBN 83-85568-75-1. Номинация за Шльонската литературна награда за Anteny (2006) Номинация за Литературната награда „Нике“ за Anteny (2006) Niewidzialna ręka, Kraków: Znak, 2009, ISBN 978-83-240-1246-6. Wiersze wybrane, Kraków: a5, 2010, ISBN 978-83-61298-17-5. Литературна награда „Айхендорф“ (2014)

Номинация за Поетическата награда „К. И. Галчински“ за Asymetria (2015) Номинация за Литературната награда „Нике“ за Asymetria (2015) Jean Amery Preis за есета (2016) Griffin Prize за цялостно творчество (2016)

Проза Романи и повести Ciepło, zimno, Warsaw: Państwowy Instytut Wydawniczy, 1975. Słuch absolutny, Kraków: 1979; b.m.w.: 1983. Cienka kreska, Kraków: Znak, 1983, ISBN 83-7006-088-9.

Есета Świat nie przedstawiony / The Unpresented World (литературни скици, съвместно с Юлиан Корнхаузер), Kraków: Wydawnictwo Literackie, 1974. Drugi oddech (литературни скици), Kraków: Znak, 1978. Solidarność i samotność, Paris: Zeszyty Literackie, 1986; (samizdat) Margines (Oficyna Literacka), 1986; Fundacja Zeszytów Literackich, 2002. Dwa miasta, Paris-Kraków: Biblioteka Zeszytów Literackich-Oficyna Literacka, 1991, ISBN 83-85158-33-2; Lublin: Wydawnictwo UMCS, 2001, ISBN 83-227-1664-8; Warsaw: Fundacja Zeszytów Literackich, 2007, ISBN 83-60046-65-4. W cudzym pięknie, Poznań: a5, 1998, 2000, 2001, ISBN 83-85568-37-9. Obrona żarliwości, Kraków: a5, 2002, ISBN 83-85568-57-3. Poeta rozmawia z filozofem, Warsaw: Fundacja Zeszytów Literackich, 2007, ISBN 978-83-60046-85-2.

Издания на български Из живота на предметите: Избрани стихотворения, изд. „Анго бой“ София (1996), 47 с. ISBN 954-8786-16-8 (прев. Силвия Борисова)Из живота на предметите: Избрани стихотворения в НАБИС (посетен на 9 декември 2016 г.) Трима полски поети: Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, изд. „Анго бой“ София (1998), 78 с. ISBN 954-8786-59-1 (прев. Николай Кънчев)Трима полски поети: Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски в НАБИС (посетен на 9 декември 2016 г.) Невидима ръка: Избрани стихотворения, изд. „ДА“ София (2015), 112 с. ISBN 978-619-7082-15-9 (прев. Силвия Борисова)Невидима ръка: Избрани стихотворения в НАБИС (посетен на 9 декември 2016 г.)

Награди (подбор) Награда на Фондация „Кошчелски“ (Швейцария, 1975) – присъдена за творбата „Непредставеният свят“, Женева.Kowalczyk, J. R. Adam Zagajewski, 2014. – статия на сайта Culture.pl (посетен на 29 януари 2017 г.) Литературна награда „Тухолски“ (Швеция, 1985) – присъдена от шведския ПЕН клуб.Информация на сайта Svenskapen.se (постен на 29 януари 2017 г.) Награда „Анджей Кийовски“ (Полша, 1986) – присъдена от Комитета за независима култура, Варшава.Информация на сайта Kijowski.pl (посетен на 29 януари 2017 г.) „Prix de la Liberté“ (Франция, 1987) – присъдена от френския ПЕН клуб.Информация на сайта Culturepolonaise.eu (посетен на 29 януари 2017 г.) Литературна награда на Фондация „Алфред Южиковски“ (САЩ, 1988), Ню Йорк.Информация на сайта Bj.uj.edu.pl (постен на 29 януари 2017 г.) Литературна награда „Зигмунт Херц“ (Франция, 1993) – присъдена от списание „Kultura“, Париж.Информация на сайта Kulturaparyska.com (посетен на 29 януари 2017 г.) Международна литературна награда „Виленица“ (Словения, 1996) – присъдена от Съюза на словенските писатели.Информация на сайта Vilenica.si (посетен на 29 януари 2017 г.) Награда „Тумас Транстрьомер“ (Швеция, 2000) – присъдена от град Вестерос.Информация на сайта Litteraturmagazinet.se (посетен на 29 януари 2017 г.) Награда на Фондация „Владислав и Нели Тужански“ (Канада, 2001) – присъдена за изключителни постижения в областта на полската култура, Торонто.Информация на сайта Turzanskifoundation.org (посетен на 29 януари 2017 г.) Поетична награда „Хорст Бинек“ (Германия, 2002) – присъдена от Баварската академия за изящни изкуства, Мюнхен.Информация на сайта Derstandard.at (посетен на 29 януари 2017 г.) Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер“ (Германия, 2002) – присъдена за цялостно творчество, Ваймар.Информация на сайта Kas.de (посетен на 29 януари 2017 г.) Международна литература награда „Нойщад“ (САЩ, 2004) – присъдена от Оклахомския държавен университет съвместно със списание „World Literature Today“.Информация на сайта Neustadtprize.org (посетен на 29 януари 2017 г.) Европейска поетична награда (Италия, 2010) – присъдена от Фондация „Касамарка“, Тревизо.Информация на сайта Trevisobellunosystem.com (постен на 29 януари 2017 г.) Доктор хонорис кауза на Ягелонския университет (Полша, 2012).Информация на сайта Uj.edu.pl (посетен на 29 януари 2017 г.) Международна литературна награда „Жонгкун“ (Китай, 2013) – присъдна от Поетичната фондация „Жонгкун“ в сътрудничество с Института за поетични изследвания на Пекинския университет.Информация на сайта Msz.gov.pl (посетен на 29 януари 2017 г.) Награда „Хайнрих Ман“ (Германия, 2015) – присъдена от Берлинската академия на изкуствата.Информация на сайта Adk.de (посетен на 29 януари 2017 г.) Награда „Ян Парандовски“ (Полша, 2015) – присъдена от полския ПЕН клуб.Информация на сайта Penclub.com.pl (посетен на 29 януари 2017 г.) Международна награда за цялостно творчество (Италия, 2015) – присъдена от поетичния фестивал в град Четона, Тоскана.Информация на сайта Poesia.corriere.it (постен на 29.01.201 г.) Наградата за европейска есеистика „Жан Амери“ (Австрия, 2016).Информация на сайта Klett-cotta.de (посетен на 29 януари 2017 г.) Награда „д-р Леополд Лукас“ на Университета в Тюбинген (Германия, 2016) – присъдена за изключителни постижения в областта на теологията, историята на интелектуалните направления, историческите изследвания и философията.Информация на сайта Uni-tuebingen.de (посетен на 29 януари 2017 г.) Международна поетична награда „Грифин“ (Канада, 2016) – присъдена за цялостно творчество.Информация на сайта Griffinpoetryprize.com (посетен на 29 януари 2017 г.) Почетен знак от Университета в Урбино (Италия, 2016).Информация на сайта Uniamo.uniurb.it (посетен на 29 януари 2017 г.) Международна поетична награда „Янус Панониус“ (Унгария, 2016) – присъдена от унгарския ПЕН клуб в Печ.Информация на сайта Jpa.hu (посетен на 29 януари 2017 г.) Награда на принцесата на Астурия (Испания, 2017)Adam Zagajewski Premio Princesa de Asturias de las Letras 2017 – информация на сайта „Fpa.es“, посетен на 15 януари 2017 г.