Arado Ar 234 Blitz (Светкавица) () е реактивен бомбардировач на Нацистка Германия от Втората световна война, ползван също за разузнаване, създаден от фирма Arado.
Това е първият в света реактивен бомбардировач и първият реактивен бомбардировач, участвал в бойни действия.
Бойно приложение За първи път самолетът е използван в бойни условия на 2 август 1944 г. Пилотиран от лейтенант Ерих Зомер, разузнавателният апарат успява да заснеме за час и половина целия район за дебаркиране на противниковите войски в Битката за Нормандия.
От ноември 1944 г. е използван от Луфтвафе като разузнавателен самолет, а от декември 1944 г. нанася удари по войските на Съюзниците. Сред най-известните случаи на бойно използване на Ar 234 са бомбардировките на железопътния мост през река Рейн в Ремаген – първия неразрушен мост над Рейн, завладян от Съюзниците.
Въпреки че в края на войната поради недостиг на гориво самолетът е използван рядко, поради високата му скорост оставал много трудна цел за прехващане. В последните месеци на войната Ar 234 са единствените разузнавателни самолети, способни да действат в условията на тоталното въздушно превъзходство на противника, включително над територията на Великобритания.
Тактико-технически характеристики Показаните по-долу характеристики отговарят на модификацията Ar 234B-2.
Технически характеристики Екипаж: 1 Дължина: 12,63 m Размах на крилото: 14,1 m Височина: 4,3 m Площ на крилото: 26,4 m² Тегло празен: 5200 kg Тегло пълен: 8417 kg Максимално тегло при излитане: 9850 kg Двигатели: 2 бр. турбореактивни Jumo 004B-1 Тяга: 2× 8,8 kN
Летателни характеристики Максимална скорост: 742 км/ч на 6000 m Боен радиус: 1100 km (напълно натоварен) Практически таван: 10 000 m Скороподемност: 30 m/s
Въоръжение 2×20 mm оръдия MG 151 в опашката за стрелба назад с по 200 снаряда на цев 2×20 mm оръдия MG 151 в носовата част с по 250 снаряда на цев Бомбен товар: външно окачен, до 1500 kg
Модификации Ar 234 A – опитна серия, в която шасито е било отделящо се при излитане, а при кацане самолетът е използвал шини Ar 234 B: B-0 – около 20 машини за интензивни изпитания B-1 – разузнавателен вариант с възможност за излитане с помощта на ускорители B-2 – вариант на бомбардировач с възможност за излитане с помощта на ускорители B-2 Nachtigall (славей) – в края на 1944 г. Луфтвафе взима решение да преоборудва 30 самолета от модификацията B-2 в нощни изтребители. За целта на самолетите е трябвало да бъдат монтирани 2 оръдия MG 151 и радар Neptune. 2 прототипа са зачислени към експерименталното подразделение Въздушен флот „Райх“. Изпитанията на тази модификация са показали неспособността Ar 234 да бъде използван като нощен изтребител и проектът е прекратен. Ar 234 С – многоцелеви модификации с 4 двигатели (от С-1 до С-8), разработени поради недостиг на реактивни двигатели Junkers Jumo.004B (използващи се при Messerschmitt Me.262). Заменят ги с по-слабите BMW.003 (по-леки и с по-малко мощност), но 4-те двигателя BMW.003 дават по-голяма обща мощност от тази на двата Junkers Jumo.004B Ar 234 D – използвани са двигатели Heinkel HeS 011 (с тяга 1300 kg) Ar 234 P – проекти нощни изтребители
Изпитателни полети На 10 март 1944 г. е извършен първият полет на самолет от серия B На 30 септември 1944 г. e първият полет при серия С.
Съветски модификации В края на Втората световна война 2 трофейни екземпляра Arado Ar 234 са доставени в Съветския съюз за възстановяване и полетни изпитания. Работата е възложена на производствената база на Авиационен завод № 458 на НКАПТихонов С. Г. „Оборонные предприятия СССР и России“. М.: ТОМ, 2010. Т. 1. С. 394 – 608 с. Тираж 1000 под ръководството на главния конструктор на завода Игор Четвериков. Пред него е поставена задачата на базата на трофейния самолет да бъде разработен реактивен бомбардировач.Четвериков Игорь Вячеславович
Според авиационния историк Якубович проектът по копирането на Arado Ar 234 е сред най-реалистичните в рамките на тогавашната съветска програма по разработване на реактивен бомбардировач. Задачата предвижда създаването на бомбардировач с 4 турбореактивни двигатели BMW-003 или 2 бр. Jumo-00З. При това самолетът трябвало да лети с максимална скорост от 750 км/ч. на височина 5000 m, да се издига до височина 12 000 m и да пренася 1000 kg бомбен товар на разстояние 1600 km или 1500 kg на 1200 km.
За начало решават да възстановят 2-те трофейни машини: двумоторен сериен едноместен многоцелеви самолет и опитен бомбардировач с 4 турбореактивни двигателя.Якубович Н. В. „Самолеты Ильюшина. Лучшие из лучших“. М.: издательство „Яуза“; ЭКСМО, 2009. С. 177 – 480 с. (Война и мы. Советская авиация). ISBN 978-5-699-33921-1
Източници
Козырев В., Козырев М. „Многоцелевой реактивный. О самолёте „Арадо“ Ar 234“, издательство „Крылья Родины“. М. 1999. № 5. стр. 7 – 11. issn 0130 – 2701
Външни препратки „Уголок неба“ История Arado Ar-234a (Олег Ремезов) Ar 234 на „Военная авиация“
Категория:Германски бомбардировачи от Втората световна война Категория:Германски щурмовици от Втората световна война Категория:Германски разузнавателни самолети Категория:Съветски бомбардировачи