Петър Салабашев

Петър Стойков Салабашев е български кавалерийски офицер, генерал-майор.

Биография Роден е на 14 септември 1858 г. в град Стара Загора. Произхожда от известния старозагорски род Салабашеви и е син на Стойко Начов Салабашев. Брат е на кмета на Стара Загора Стефан Салабашев и братовчед на братята Иван Салабашев и Стефан Салабашев. През 1879 г. завършва 1-вия випуск на военното училище в София и е произведен в чин прапоршчик. Официалният си чин получава през есента на същата година.Динев, А. Видни старозагорци през Балканската война, 2012, с. 194 След 15 май 1879 г. е назначен на военна служба в шеста пеша дружина, която се намира на гарнизон в Стара Загора. От 14 февруари 1891 г. е командир на четвърти конен полк в Ямбол. Остава на този пост до 21 септември 1895 г., когато е назначен за командир на трети конен полк в Пловдив. На 2 август 1895 г. е повишен в звание полковник, като става първия с този чин от кавалерията.Динев, А. Видни старозагорци през Балканската война, 2012, с. 195 От 18 март 1898 г. е командир на новосъздадения пети конен полк в Добрич. От 12 август 1901 г. е на служба в Кавалерийската инспекция като помощник-инспектор на кавалерията, като през 1904 г. е назначен за командир на първа конна бригада. Остава командир на бригадата през Балканската война. Тогава командва и Хайроболския отряд. На 15 август 1913 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността Инспектор на кавалерията, на която длъжност е до 30 септември 1913 г. като на 2 септември с.г. е произведен в чин генерал-майор.Динев, А. Видни старозагорци през Балканската война, 2012, с. 227 Излиза в запас на 2 октомври 1913 г.Според Руменин излиза в запас на 2 септември 1913 г. В периода 1914 – 1920 г. е председател на Съюза на запасните офицери в България. На 5 август 1920 г. преминава в опълчениетоРуменин, с. 184. Написва изследване „Историческо развитие на плана за война с Турция от 1885 до 1912 г.“ Умира на 19 юли 1937 г.16:01 Генерал-майор Петър Стойков Салабаше Копирано от: www.zarata.org Женен за Венка Стефанова Карагьозова (1868 – 1901), дъщеря на известният търновски фабрикант Стефан Недев Карагьозов, с която има три деца: Стефан (1889 – 1936), Мара (1891 – 1956), и Женя (1895 – 1982).

Награди орден „За храброст“ ІІІ степен – 2 клас; орден „Свети Александър“ – V степен – 1890 г.; орден „Свети Александър“ – IV степен – 1895 г.; награден знак „За ХХ години отлична служба“ – 1899 г.; Орден „За военна заслуга“ – ІІІ степен – 1902 г., „Кръст за Независимост“ – 1909 г.; руски орден „Света Анна“ – 2 степен – 1908 г.

Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (9 юли 1881) Ротмистър (9 септември 1885) Майор (17 април 1887) Подполковник (2 август 1891) Полковник (2 август 1895) Генерал-майор (2 септември 1913)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Стара Загора Категория:Български офицери от Тракия Категория:Починали в София Категория:Салабашеви