„Шефилд“ () е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от първата серия крайцери тип „Таун“. Поръчан е на 17 декември 1934 г. на корабостроителницата Vickers Armstrong в Нюкасъл. Крайцерът, който е спуснат на вода на 23 юли 1936 г. става първият кораб в Британския флот, който носи това име. На 25 август 1937 г. строителството е завършено и корабът влиза в строя на втора крайцерска ескадра на Home Fleet.

Девизът на кораба звучи така: „With God’s help I advance“ – „С Божията помощ съм напред!“ (може да се преведе и като „С Божията помощ потеглям!“ или „С Божията помощ атакувам!“). За време на службата си крайцерът получава 12 звезди за бойни отличия (Норвегия 1940 г.; Боя при нос Спартивенто 1940 г.; Битката за Атлантика 1941 – 1943 г.; Лова на „Бисмарк“ 1941 г.; Средиземноморските сражения през 1941 г.; Малтийските конвои 1941 г.; Арктическите конвои 1941 – 1943 г.; Десанта в Северна Африка 1942 г.; Боя в Баренцево море 1942 г.; Десанта в Салерно 1943 г.; Боевете в Бискайския залив на 1943 г.; Боя при Нордкап 1943 г.).

История на службата През август 1938 г. крайцерът получава радар за въздушно предупреждение Type 79Y, и така става един от трите кораба на кралския флот, снабден с новото устройство още в предвоенния период.

През февруари 1939 г. крайцерът, съвместно с еднотипния Southampton и разрушители, има визита в португалската столица Лисабон, продължила от 2 до 8 февруари, след което корабите се насочват към Гибралтар за провеждането на съвместни учения със Средиземноморския флот. В хода на тези учения активно се използва радарната установка и е получен практически опит за нейното използване. През март корабите се връщат в домашни води.

На 31 август крайцерът отплава от Скапа Флоу на Оркнейските острови в състава на флот от линкорите „Nelson“, „Rodney“, „Ramillies“, „Royal Oak“, „Royal Sovereign“, линейните крайцери „Hood“ и „Repulse“ и разрушители от Home Fleet във връзка със заплахата от надвисващата война.

Втора световна война В състава на Home Fleet Преди самото начало на войната крайцерът е преведен в състава на 18-а крайцерска ескадра. Към началото на войната, на 3 септември, той в състава на ескадрата, влиза в състава на Home Fleet. На 5 септември в Скапа Флоу, заедно с флота, е подложен на въздушни атаки.

На 7 септември заедно с линкорите Nelson, Rodney, линейният крайцер Repulse, самолетоносача Ark Royal и крайцера Aurora е разгърнат западно от Хебридските острови за издирване на германските търговски съдове, опитващи се да се приберат вкъщи. На 9 септември крайцерът се насочва в Скапа Флоу за дозареждане, където пристига на 10 септември.

На 12 септември се насочва към Sullom Voe за прихващащо патрулиране. На 18 септември за аналогичен патрул е разгърнат на Северозападните проходи.

На 22 септември заедно с 2-ра ескадра крайцери участва в набега във водите на Категат, но на 23 септември корабите се връщат в Скапа Флоу, след като се сблъскват разрушителите Jersey и Javelin.

На 26 септември съвместно с крайцерите Southampton, Glasgow и Aurora и 6 разрушителя отплава от Скапа Флоу за участие в съпровождането към базата на повредената в Северно море подводна лодка Spearfish. На 27 септември крайцерът се връща в базата.

На 5 октомври крайцерът отплава към Инвъргордън. На 6 октомври възобновява дежурството си в Скапа Флоу.

На 8 октомври излиза заедно с линейните крайцери Hood и Repulse и 4 разрушителя в морето за издирването на промъкналите се в Северно море немски линкор Gneisenau и крайцер Koln. на 10 октомври се връща в Скапа Флоу след безуспешното издирване.

На 15 октомври крайцерът заедно с флота е преведен в Лох-Ю, след потопяването от немската подводница U-47 на линкора Royal Oak в Скапа Флоу. На 17 октомври от новата си база излиза на поредния патрул в Датския пролив. На 21 октомври той на позициите прихваща и пленява немския търговски съд Gloria (5896 БРТ), което по-късно води до Керкуол в качеството на приз.

На 29 октомври крайцерът започва ремонт в Розайт, който приключва на 9 ноември и веднага след това излиза на патрулиране към Севернозападните подходи. На 21 ноември крайцерът се връща в Лох-Ю.

На 23 ноември излиза в състава на флота за издирване на немските линкори Scharnhorst и Gneisenau след като те потопяват британския спомагателен крайцер Rawalpindi.

на 10 декември крайцерът застава на док в Тайн в цивилна корабостроителница. На 17 декември приключва докуването и се отправя за Скапа Флоу за съединяване с ескадрата. В периода 18 – 28 декември отново излиза на патрулиране на Северозападните проходи. На 7 януари 1940 г. пореден патрул в същите води. На 30 януари крайцерът попада в буря и получава повреди по корпуса, след което започва ремонт, който продължава през целия февруари и част от март, след който крайцерът е привлечен за съпровождане на конвои за Норвегия.

Норвежката операция

На 7 април крайцерът съвместно с линкорите Rodney (под флага на командващия флота), Valiant, линейния крайцер Repulse, крайцера Penelope и френския крайцер Emile Bertin под прикритието на разрушителите Codrington, Griffin, Jupiter, Electra, Escapade, Brazen, Bedouin, Punjabi, Eskimo и Kimberley се насочва за прихващане на немските кораби, плаващи в Северно море с направление Норвегия, които са открити от разузнавателен самолет. На 8 април крайцерът остава заедно с Rodney и Valiant, а останалите кораби са изпратени самостоятелно в търсенето на север и в района на Берген – Тронхайм. На 9 април заедно със систершипите Manchester, и Birmingham и 7 разрушителя е отделен в отряд за атака на съдовете в Берген, но операцията е отменена от Адмиралтейството по време на прехода, а на обратния път корабите са подложени на въздушни атаки, в хода на които е потопен разрушителят Gurkha. На 10 април заедно със систершипа Glasgow е изпратен на патрул към Берген, след който корабите се връщат към главните сили и отплават за дозареждане в Скапа Флоу.

На 11 април крайцерът съвместно с Glasgow и 6-те разрушителя от типа „Трайбъл“: Somali, Sikh, Mashona, Afridi, Matabele и Mohawk отново издирват немските десантни съдове. На 12 април корабите провеждат патрулиране северно от Олесун, където според съобщения от разузнавателните самолети е открит немския десант.

На 13 април двата крайцерът и същите разрушители са пренасочени за изпълнение на операцията „Хенри“ (Operation Henry): десант в Намсус на морската пехота. Корабите започват качване на войските. На 14 април десанта на авангарда, който е в Бангсунд (Bangsund), около Намсус преминава успешно. След десанта крайцерите заедно със систершипите Manchester и Birmingham патрулират на север (Operation Harry). Крайцерът също прикрива десанта от войските на разрушителите, след което на 17 април пристига в Скапа Флоу за зареждане и в Розайт за качване на следващата партия войски.

На 20 април крайцерът е отнесен в помощ на (Operation Sickle) – десанта на войски в Молде.

На 22 април съвместно с крайцерите Galatea и Glasgow и разрушителите Vansittart, Campbell, Icarus, Ivanhoe, Impulsive и Witch товари войски и отплава от Розайт за десантирането им. На 23 април корабите пристигат в Молде, след което Glasgow е отделен за подпомагане на десанта в Andalsnes. На 24 април „Шефилд“ стоварва войската и самостоятелно се насочва към Скапа Флоу. На 25 април съпровожда повредения крайцер Curacoa, също плаващ към Скапа Флоу.

На 26 април крайцерът е определен в състава на командването Нор в Хамбър. На 28 април е назначен в състава на силите за прикритие на самолетоносача Ark Royal, осъществяващ въздушното прикритие на силите на флота, действащи в Норвежки води (Operation DX).

На 30 април крайцерът отплава в състава на силите: крайцерите Galatea, Arethusa, Southampton; разрушителите Somali, Mashona, Sikh, Wanderer, Walker, Westcott и десантния транспорт Royal Ulster, осъществяващи евакуацията от Andalsnes. Крайцерът пуска котва и приема войски от борда на Walker. На 1 май той се насочва за Скапа Флоу, с 600 души на борда си от силите на десанта.

На 10 май отплава от Скапа Флоу заедно с крайцера Manchester за прикритие на прехода на повредения в бой с немски торпедни катери разрушител Kelly в устието на Тайн.

Противодесантни операции На 27 май пристига в Хъмбър за участие в антидесантни операции, в които участва и през юни.

През юли излиза заедно с линейните крайцери Repulse и Renown, и тежките крайцери Devonshire, York и Australia в издирване на немски кораби, застрашаващи корабоплаването, след което отива за ремонт в Грийнок.

През август крайцерът е определен в състава на силите на Съединение H, заменяйки излезлия в ремонт крайцер Arethusa. След краткия ремонт в Грийнок крайцерът на 22 август отплава за Гибралтар, попътно прикривайки конвои за Александрия. На 29 август крайцерът пристига на новото си място за носене на своята служба.

В състава на Съединение „H“ Още на 30 август крайцерът, в състава на съединението, е в открито море за участие в прехвърлянето на подкрепления за Средиземноморския флот, плаващи в състава на Съединение „F“ (Операция Hats). След като Съединение „F“ влиза в проливите, Съединение „H“ се разгръща в Гибралтар. По пътя към вкъщи самолетите на самолетоносача Ark Royal нанасят удар по летището в Каляри (Операции Smash и Grab). На 3 септември Съединението в пълен състав се връща в Гибралтар.

На 4 септември крайцерът е назначен за прикритие на войсковия конвой за Клайд и на 5 септември отплава за Великобритания. Но в метрополията крайцерът е за кратко. На 3 октомври той излиза като част от прикритието на войсковия конвой WS3A (бавен). На 13 октомври е сменен като прикритие на конвоя от крайцера Cumberland и се насочва към Гибралтар за съединяване със Съединение „H“.

На 27 октомври крайцерът излиза за безуспешното издирване на немските блокадопробивачи, тръгнали, по донесения, от Азорските острови. На 5 ноември той спира в Атлантика френския лайнер Messila, плаващ от Ливърпул, но по-късно му разрешава да продължи своя вояж.

На 7 ноември крайцерът в състава на Соединения „H“: самолетоносача Ark Royal и разрушителите Duncan, Encounter, Faulknor, Firedrake, Forester, Fortune и Fury отплава за прикритие на преминаването на поредните подкрепления за Средиземноморския флот – Съединение „X“ в състав: линкора Barham, крайцерите Berwick и Glasgow, а също разрушителите Gallant, Greyhound и Griffin (Операция Coat). На 9 ноември самолетите от самолетоносача правят повторна атака над Каляри (Операция Crack), след което Съединение „H“ обръща към Гибралтар, а неговите подопечни се насочват към Малта, като за усилване към тях са придадени от състава на състава на Съединение „H“ разрушителите Encounter, Faulknor, Fortune и Fury. Съединение „X“ пристига в Малта на 10 ноември, а Съединение „H“ в пълен състав на 14 ноември в Гибралтар.

Още на 15 ноември крайцерът участва съвместно с линейния крайцер Renown, самолетоносача Ark Royal, и разрушителите Faulknor, Firedrake, Forester, Fortune и Foxhound в друга операция – прикритие на самолетоносача Argus, доставящ въздушни подкрепления за Малта (Операция White). На 17 ноември самолетоносачът успешно пуска своите самолети, а „Шефилд“ в същото време е отделен за самостоятелна операции по издирване на немските спомагателни крайцери в Атлантика. Обаче на 21 ноември западно от Гибралтар той се среща своите систершипи Manchester и Southampton, прикриващи поредните съдове и кораби за Средиземноморския флот (Операция Collar). На 25 ноември крайцерът заедно със съединение „H“ в състав линейния крайцер Renown, самолетоносача Ark Royal, крайцераDespatch и 8 разрушителя: Encounter, Faulknor, Firedrake, Forester, Fury, Jaguar, Kelvin, Wishart отплава от Гибралтар за съпровождение на тези кораби в Средиземно море. Този поход в крайна сметка, води до сражението, известно като боя при нос Спартивенто, от 27 ноември. На 29 ноември крайцерът заедно със Съединението се връща в Гибралтар.

На 14 декември крайцерът излиза на патрулно плаване към Азорските острови, продължило до 18 декември.