„Владислав Варненчик“ е основен радиален булевард във Варна, който преминава през града в посока запад-изток. Той започва като продължение на Автомагистрала „Хемус“ и завършва с площад „Независимост“ пред Варненската катедрала във Варненския център.бул. „Владислав Варненчик“ в Wikimapia Негово продължение на северозапад е булевард „Мария Луиза“, а по югозападния радиус – бул. „Христо Ботев“.
Исторически данни През 1935 г. „Владислав“ е най-дългата пътна артерия на града, като за първи път получава това име през 1888 г. в чест на полско-унгарския крал Владислав III, загинал в края на 1444 г. недалеч от началото на днешния булевард. Преди Освобождението пътят изцяло е постлан с калдъръм и е познат като Таш-йолу,Известник [вестник:седмичник] - Варна, брой 15, 09 юни 1910 стр. 2 Каменния път. Към 1900 г. по улицата се редуват едноетажни дюкяни и работилници, предлагащи по-евтина търговска продукция в сравнение с първокласните магазини по „Преслав“ и бул. „Княз Борис I“. Преди построяването на сградата на Централната поща на тази улица от 1879 г. се разполага мъжкото начално училище „Св. Методий“, а от 1889 г. – и девическото „Св. Наум“. Тази учебна сграда оцелява като Куклен театър и Дом на учителя до 1975 г. и тогава е единствената сграда на булеварда, останала от ХIХ век. След Първата световна война до 1924 г. улицата е регулирана и значително разширена,Варненски общински вестник - дигитално копие - 16/06/1928, No. 176, 2 стр. като благодарение на дарители на нея се настаняват Родилният дом и Тракийският дом.
Обекти Северна страна Мол Варна Тауърс Радиозавод – Варна Мол Варна Централни гробища Гранд мол Автогара Варна Макдоналдс Експресбанк Трета природоматематическа гимназия „Академик Попов“ Основно училище „Петко Р. Славейков“ Южна страна Елдом Инвест Технополис Варна Основно училище „Св. Иван Рилски“ Тракийско дружество „Капитан Петко Войвода“ Районен съд – Варна Централна поща
Източници
Категория:Булеварди във Варна