Любомир Димов Гечев е български офицер, инженер, генерал-майор.
Биография Роден е в Долна Оряховица на 18 декември 1943 г. Член на БКП от 1967 г. Поради работата на баща му като градинар между 1950 и 1954 г. последователно живее в село Брусарци, Лом и Бойчиновци. През 1955 г. е настанен в дом за деца и юноши в Горна Оряховица, където завършва основното си образование. В периода 1957 – 1962 г. учи в техникума по двигатели с вътрешно горене „Д-р Василиади“ в Габрово. Между 1962 и 1967 г. учи във Висшето народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново. Завършва с отличен успех военна специалност танкист-техник и гражданска специалност, инженер по двигатели с вътрешно горене. Службата си започва като заместник-командир по техническата част на танкова рота в четиридесет и втори танков полк в Ямбол. Там служи до 1971 г. Тогава учи в Школата за подготовка на кадри (ШПК) при Разузнавателното управление на Генералния щаб (октомври 1971 – август 1972) и завършва за военен преводач с английски езикДело №15724 на Любомир Гечев от Комисия по досиетата, с.60. След това започва работа в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия, като от октомври до декември 1972 г. е на работа в служба ОМВ. Между 23 декември 1972 и 23 юни 1975 г. е секретар на военното представителство (на военния аташе) на България в Китайската народна република. В периода 1975 – 1978 г. учи във Военната академия „Г.С.Раковски“ в София и я завършва с отличен успехДело №15724 на Любомир Гечев от Комисия по досиетата, с.3. От септември 1978 г. е старши помощник-началник на отдел „Европа и НАТО“ към служба „Информация“ на Разузнавателното управление. През 1980 г. е изпратен във Вашингтон като разузнавач под прикритието на старши помощник-началник на военния аташе с кодово име ОР „Вутов“. Там е и секретар на първичната партийна организация при посолството на НРБ в САЩ. Остава на тази позиция до септември 1984 г. След завръщането си е заместник-началник на отдел Военнополитическа и военностратегическа обстановка" в служба „Военна информация“. От 1986 г. е разузнавач V степен, а на следващата година става заместник-началник на отдел „Европа, Америка и НАТО“ в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. От 1989 г. е разузнавач III степенРешение № 180 от 26 януари 2011 г. – Министерството на отбраната.
От 1 септември 1991 г. е началник на Инспекция Разоръжаване при Генералния щаб на Българската армия. От 10 март 1993 до 2 декември 1994 г. е директор на служба „Военна информация“. След това е назначен за началник на управление „Контрол на въоръженията“ на ГЩ на БА. На 27 август 1996 г. е освободен от длъжността началник на управление „Контрол на въоръженията“ на ГЩ на БА.Указ № 309 от 27 август 1996 г., ДВ бр. 75/1996 На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор и освободен от кадрова военна служба.УКАЗ № 240 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЛЮБОМИР ДИМОВ ГЕЧЕВ С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“ И ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО МУ ОТ КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА В периода 7 август 2000 – 16 октомври 2001 г. е началник на отдел в Министерството на отбраната. Синът му Антоан Гечев също е разузнавач.
Образование Техникум по механотехника, Габрово 1957 – 1962 Висше народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново 1962 – 1967, танкист-техник Школата за подготовка на кадри (ШПК), Разузнавателно управление на Генералния щаб септември 1971-септември 1972, военен преводач Военна академия „Г.С.Раковски“, София септември 1975 – юли 1978
Военни звания Инженер-лейтенант (26 август 1967)УК 0277 Инженер-Старши лейтенант (25 ноември 1970)МЗУК-0365 Инженер-Капитан (1 септември 1974)МЗУК-410 Инженер-Майор (18 септември 1979)МЗ Р 019 Инженер-Подполковник (3 септември 1984)МЗ Р 031 Инженер-Полковник (26 август 1989)МЗ Р 019 Инженер-Генерал-майор с 1 звезда (март 1993) Генерал-майор с две звезди (7 юли 2000)
Бележки
Категория:Генерал-майори от Република България Категория:Осемдесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни разузнавачи Категория:Родени в Долна Оряховица Категория:Български инженери