Василий Александрович Динков (), етнически българин, е съветски стопански и държавен ръководител – министър на газовата промишленост (1981 – 1985) и министър на нефтената промишленост (1985 – 1989).
Биография Роден е в българско семейство в село Луначарское, Украинска ССР (днес с. Куца Бердянка, Бердянски район, Запорожка област), на 25 декември 1924 г. Правнук е на българския революционер и емигрант Павел Динков. След като семейство Динкови е разкулачено през 1920-те години, то се преселва в станица Пашковская (днес квартал на Краснодар), където Василий израства.Биографические очерки о Героях Советского Союза – Герои страны": Динков Василий Александрович, warheroes.ru
Започва работа през 1941 г. като експедитор в Краснодарския градски отдел за търговия с хранителни продукти. От 1942 до 1947 г. служи в Червената армия и участва във Втората световна война. От 1946 г. е член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики).
От 1947 г. е партиен работник в колхоза „Път на Илич“ в Пашковски район. Постъпва (1949) в Азербайджанския нефтен институт и го завършва с отличие (1954).
Връща се в Краснодар и работи като старши инженер-механик в нефтодобивното управление „Абиннефт“, началник на отдел и после главен инженер в обединението „Краснодарнефт“. След това е главен инженер в газодобивното управление на Съвета на народното стопанство (совнархоз) в Краснодар (1959), после е началник на отдела за добив и преработка на газ в Управлението на нефтената и газовата промишленост „Краснодарнефт“. От 1962 г. е началник на Краснодарското управление на магистралните газопроводи. От 1965 до 1966 г. е началник на обединението „Кубангазпром“.
Началник е на главното управление по добив на газ в Министерството на газовата промишленост през 1966 г. Става заместник-министър на газовата промишленост през 1970 г., после е първи заместник-министър на газовата промишленост от 1979 до 1981 г. В периода май 1981 – февруари 1985 г. е министър на газовата промишленост на СССР, а от февруари 1985 до юни 1989 г. е министър на нефтената промишленост на СССР.
От 1981 до 1989 г. е депутат в Съвета на националностите на Върховния съвет на СССР от Туркменската ССР. Излиза в пенсия през 1989 г. Член е на ЦК на КПСС в периода 1986 – 1990 г.
През 1991 г. създава и оглавява руско-швейцарското смесено предприятие „СЖС – Енергодиагностика“. От 1993 г. е в администрацията на Общността на независимите държави. В държавната корпоративна група „Газпром“ е председател на тръжната комисия за изграждането на газопровода „Ямал – Европа“ (1994 – 2001) и член на Съвета на директорите до 1999 г. Умира в Москва на 25 юни 2001 г.
Награди Герой на социалистическия труд (СССР) от 24 декември 1984 г. Награден с 3 ордена „Ленин“ (1966, 1983, 1984) и ордените „Октомврийска революция“ (1976), „Отечествена война“ 1-ва степен, „Червено знаме на труда“ Лауреат на Държавната премия на СССР (1980) Лауреат на Държавната премия на Руската федерация (1994)
Памет Името на Василий Динков носи руският арктически танкер „Василий Динков“,«Корейцы спустили танкер для Петербурга» „Деловой Петербург“ (Online) со ссылкой на „Новое время“, 19 декабря 2007 года построен за корабната компания „Совкомфлот“ (Санкт Петербург) и спуснат на вода на 18 декември 2007 г.Первый российский арктический челночный танкер "Василий Динков" построен для группы компаний "Совкомфлот", scf-group.ru, 18.12.2007 г. Бюст на Динков (скулптор О. Ф. Яковлев) е открит в Краснодар (на ул. Шоссе нефтяников, край сградата на „Газпром-Краснодар“) на 16 ноември 2010 г.В Краснодаре открыт памятник первому директору „Кубаньгазпрома“ – сайт корпоративной ассоциации „Газпром на Кубани“, 16 ноември 2010
Източници
Категория:Съветски министри Категория:Членове на ЦК на КПСС Категория:Туркменистански политици Категория:Газпром Категория:Герои на социалистическия труд на СССР Категория:Българи в Украйна Категория:Българи в Русия Категория:Българи в СССР Категория:Запорожка област Категория:Починали в Москва