Лив Грете Шелбрайд Поаре () е норвежка биатлонистка.
На 20 март 2006 г. Лив Грете обявява отказването си от професионалния спорт, а само шест дни по-късно е последното ѝ състезание – в Холменколен. Тя изтъква, че се оттегля заради малката си дъщеря, Ема и семейството си, но и поради липса на мотивация. Печели световната купа през сезон 2003 – 2004. Има три олимпийски медала – бронзов и два сребърни както и 13 медала от световни първенства от които 8 златни. На световното първенство през 2004 в Оберхоф Лив Грете става първата биатлонистка, която печели четири златни медала на едно първенство. От 2000 до 2013 г. е омъжена за френския биатлонист Рафаел Поаре. Двамата са единствените съпрузи в историята на биатлона печелили медали за различни нации на една и съща олимпиада. На световното първенство в Оберхоф 2004 съпрузите печелят седем от общо десетте възможни медали. Лив Грете и Рафаел имат три дъщери. Шелбрайд е коментатор за норвежката телевизия NRK. Сестра ѝ Ан-Елен Шелбрайд е също бивша биатлонистка.
Ранна кариера Лив Грете Поаре е родена на 7 юли 1974 г. в Халансдал, Фуса, близо до Берген, Западна Норвегия. Като дете Шелбрейд прекарва много време със сестрите си и започва да практикува спортовете, с които те се занимават. Минава през футбол, каяк и ски-бягане. Лив Грете се справя добре във футбола, но все пак избира биатлона, като първите и състезания са на 9-годишна възраст. Любопитно е, че за своя дебют тя използва пушката на баща си. Той от своя страна я поощрява, като изгражда в задния двор на къщата им стрелбище, което да ѝ помогне да развие един от компонентите на любимия спорт. Въпреки годините прекарани по пистите, когато завършва гимназия Лив Грете е изправена пред сериозна дилема – да се захване професионално с биатлон или да стане фризьор. В този момент обаче, за късмет тя получава предложение от нов спортен колеж, което приема не без помощта на семейството и приятелите си и то при условие, че след първата година може да се откаже. Любопитно е, че там тя посещава занятия заедно с легендарния Оле Ейнар Бьорндален, а техен ментор е Од Лирхус, който в периода 2003 – 2006 е личен треньор на Лив Грете.
Световна купа Шелбрайд печели световната купа през сезон 2003/04, първа титла за норвежка от Ан Елвебак, която печели през 1988 г. Лив взима Световната купа с 98 точки разлика пред Олга Пильова, същевременно печелейки 3 от 4-те Малки кристални глобуса – в спринта, в преследването и в масовия старт. В индивидуалното остава 4-та. Първия ѝ сезон е 1995/96, когато завършва 30-а. През сезон 1998/99, тя прави пробива си в купата и завършва 5-а. Обаче следващата година тя остава 21-ва. 2000/01 се оказва успешен за нея – класира се втора в класирането за Световната купа на 217 точки зад Магдалена Форсберг. В класирането за Малките световни купи остава 2-ра в спринта, преследването и масовия старт, а 3-та в индивидуалното. През следващата година пак остава зад Форсберг, но този път на 149 точки зад нея. Представянето ѝ и в Малките световни купи е много добро, но недостатъчно – остава 2-ра в дисциплините спринт, индивидуално и преследване, а за в масовия старт се класира 9-а. Лив Грете пропуска сезон 2002/03 заради бременност. През следващата година обаче се завръща и то с победа в генералното класиране за Световната купа. Следващият сезон се оказва слаб за нея. На Световното първенство ѝ се налага да се откаже до края на сезона заради болест. Завършва 22-ра, на 532 точки зад Сандрин Баи. Тя боледува от вирус, сходен с този, който причинява мононуклеоза. Според доктора на норвежкия щаб, той ѝ отнема около 15 – 20 % от енергията.
Шелбрейд завършва сезон 2005/06 на 12-о място, 511 точки зад Кати Вилхелм. Остава 21-ва в класирането за Малкия кристален глобус в индивидуалното, 12-а в спринта, 9-а в преследването, а в масовия старт завръшва 13-а.
Лив Грете показва стабилна стрелба през годините. Нейния общ процент е 75 – 85 %. Както при повечето биатлонисти, нейната по-стабилна такава е в положение легнал, с около 85 % успеваемост, докато стрелбата ѝ от положение прав е около 65 % в началото на кариерата ѝ, но впоследствие се подобрява до 74 % през сезон 2005/06. Шелбрейд печели общо 46 подиума, сред които 22 първи места, 15 втори и 9 трети.
Неин треньор до 2003 г. e Ролф Сатердал, когато почива внезапно. Впоследствие, до края на кариерата, си Лив Грете тренира при Од Лирхус.
Класирания в Световна купа Season Общо Спринт Преследване Индивидуално Масов старт Точки Позиция Точки Позиция Точки Позиция Точки Позиция Точки Позиция1995–96 - 30-о – – – – – – – –1997–98 - 11-о – – – – – – – –1998–99 313 5-о – – – – – – – –1999–00 172 21-во – – – – – – – –2000–01 804 2-ро 312 2-ро 252 2-ро 110 3-то 120 2-ро2001–02 795 2-ро 262 2-ро 327 2-ро 133 2-ро 62 9-о2003–04 955 1-во 370 1-во 327 1-во 90 4-то 139 1-во2004–05 315 22-ро 116 22-ро 140 15-о 9 53-то 50 17-о2005–06 458 12-о 178 12-о 157 9-о 36 21-во 87 11-о
Индивидуални победи 22 победи (10 Сп, 8 Пр, 1 Ин, 3 МС) Сезон Дата Място Дисциплина Ниво 1998 – 99 3 победи (2 Сп, 1 Пр) 8 януари 1999 Оберхоф7.5 км спринтСветовна купа по биатлон 9 януари 1999 Оберхоф10 км преследванеСветовна купа по биатлон 5 март 1999 Валкартиер7.5 км спринтСветовна купа по биатлон 1999 – 2000 2 победи (1 Сп, 1 МС) 19 февруари 2000 Осло Холменколен7.5 км спринтСветовно първенство по биатлон 26 февруари 2000 Осло Холменколен12.5 km mass startСветовно първенство по биатлон 2000 – 01 2 победи (1 Сп, 1 Пр) 4 февруари 2001 Поклюка10 км преследванеСветовно първенство по биатлон 16 март 2001 Осло Холменколен7.5 км спринтСветовна купа по биатлон 2001 – 02 6 победи (3 Сп, 2 Пр, 1 Ин) 10 януари 2002 Оберхоф7.5 км спринтСветовна купа по биатлон 19 януари 2002 Руполдинг7.5 km sprintСветовна купа по биатлон 20 януари 2002 Руполдинг10 km pursuitСветовна купа по биатлон 23 януари 2002 Антхолц-Антерселва15 км индивидуалноСветовна купа по биатлон 27 януари 2002 Антхолц-Антерселва10 km pursuitСветовна купа по биатлон 9 март 2002 Йостершунд7.5 км спринтСветовна купа по биатлон 2003 – 04 7 победи (3 Сп, 3 Pu, 1 MС) 7 декември 2003 Контиолахти10 км преследванеСветовна купа по биатлон 7 януари 2004 Поклюка7.5 км спринтСветовна купа по биатлон 16 януари 2004 Руполдинг7.5 км спринтСветовна купа по биатлон 18 януари 2004 Руполдинг10 км преследванеСветовна купа по биатлон 7 февруари 2004 Оберхоф7.5 км спринтСветовно първенство по биатлон 8 февруари 2004 Оберхоф10 км преследвенеСветовно първенство по биатлон 14 февруари 2004 Оберхоф12.5 км масов стартСветовно първенство по биатлон 2004 – 05 1 победа (1 МС) 19 декември 2004 Йостершунд12.5 км масов стартСветовна купа по биатлон 2005 – 06 1 победи (1 Пр) 15 януари 2006 Руполдинг10 км преследванеСветовна купа по биатлон * Резултатите са от сайта IBU Световна купа по биатлон, Световно първенство по биатлон and the Зимни олимпийски игри.
Олимпийски игри Шелбрайд се състезава на три олимпийски игри. Първата ѝ е в Нагано 1998, където печели общо 3 медала – 2 сребърни и 1 бронзов. 2 от тях идват от щафети (1998 и 2002), а другия ѝ медал е сребърен от индивидуалното в Солт Лейк Сити. За състазател от нейния калибър това са малко количество медали, особено в неотборни дисциплини. Тя остава два пъти 4-та – в спринта и преследването през 2002. Олимпиадата в Турин през 2006 се оказва слаба за нея, както и като цяло, норвежкия отбор. Там тя остава 9-а на индивидуалното, 12-а на спринта, 6-а на преследването, 18-а на масовия старт и 5-а на щафетата. 3 медала (2 сребра, 1 бронз) EventИндивидуалноСпринтПреследванеМасов стартщафета 1998 Нагано 15-о 23-то – – Бронз 2002 Солт Лейк Сити Сребро 4-то 4-то – Сребро 2006 Торино 9-о 12-о 6-о 18-о 5-о
Световни първенства Шелбрайд печели 13 медала от Световни първенства: 8 златни, 3 сребърни и 2 бронзови. Тя печели 4 от златните си медали в едно първенство, в Оберхоф, през 2004. Така за първи път биатлонист печели 4 златни медала в едно първенство. Първият ѝ медал идва на щафетата, сребърен, в Брежно Осърбле, Словакия през 1997. След това тя чака чак до 2000, на Световното в Холменколен за първия ѝ неотборен медал, печелейки златни медали на спринта и масовия старт. На следващото първенство, в Поклюка, взима злато в преследвенето, сребро в индивидуалното и бронз на спринта и масовия старт. Следващото сериозно първенство идва през 2004, когато печели 4-те златни медала. Единственото състезание, което Лив Грете не печели, е индвидуалното, където остава 8-а. Тя се разболява на следващото Световно първенство и се класира 37-а на спринта, като после не стартира преследването.
12 медала (8 златни, 3 сребърни, 2 бронзови) Място на провежданеИндивидуалноСпринтПреследванеМасов стартОтборноЩафетаMixed relay 1996 Руполдинг 42-ро 7-о – – 12-о 4-то – 1997 Брежно-Осърблие 39-о 39-о 42-ро – Злато Сребро – 1998 Поклюка – – 10-о – Сребро – – 1999 Контиолахти 28-о 11-о 10-о 14-о – 4-то – 2000 Осло 32-ро Злато 7-о Злато – 5-о – 2001 Поклюка Сребро Бронз Злато Бронз – 4-то – 2002 Осло – – – 15-о – – – 2004 Оберхоф 8th Злато Злато Злато – Злато – 2005 Хохфилцен — 37-о DNS — – — — * Отборното състезание бива премахнато като състезание през 1998, преследването бива добавено през 1997, масовия старт – през 1997, а смесената щафета – през 2005.
Категория:Родени в Берген Категория:Норвежки биатлонистки Категория:Състезатели на зимните олимпийски игри 1998 Категория:Състезатели на зимните олимпийски игри 2002 Категория:Спортисти на зимните олимпийски игри 2006