„Македония на македонците“ (; ) е мемоар на Обществото за македонорумънска култура от 1912 година, по време на Балканската война и предлагащ решение на Македонския въпрос чрез Автономна Македония по швейцарски образец.
Съдържание Мемоарът издаден на 26 ноември 1912 година в Букурещ, след избухването на Балканската война през октомври. В него Обществото за македонорумънска култура, използвайки традиционния български политически лозунг „Македония на македонците“, заявява, че автономията на Македония е най-доброто решение на Македонския въпрос. Тъй като областта е етнически многообразна - населението ѝ се състои от арумъни, българи, турци, албанци, цигани, гърци и сърби се предлага автономна, неутрална, кантонизирана по швейцарски образец държава, в която всички националности, включително арумъните, ще опазят майчините си езици и религиите си, като се радват на еднакви демократични политически права.
В 1917 година, по време на Първата световна война, когато Македонският въпрос отново е поставен на световната сцена, мемоарът е преведен на есперанто от арумънския писател и общественик Николае Папахаджи и издаден в Стокхолм. В 1919 година мемоарът е представен пред Мирната конференция в Париж.
Подписали Мемоарът е подписан от петима видни румънски и арумънски общественици, членове на Обществото за македонорумънска култура.
+ Име Име От д-р Леонте Анастасиевич Leonte Anastasievici Гюргево Георге Мурну George Murnu Доляни Константин Ф. Робеску Constantin F. Robescu Ръмнику Сърат Василе К. Дудуми Vasile C. Dudumi Магарево Юлиу Валаори Iuliu Valaori Москополе
Бележки
Категория:История на Македония Категория:Есперантска литература Категория:Първа световна война Категория:Балканска война Категория:Книги за Македония Категория:Общество за македонорумънска култура Категория:Основани в Румъния през 1912 година