Анастас Георгиев Ноев е български офицер, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), интендант на 2-ра отделна армия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Анастас Ноев е роден на 18 май 1867 г. в Сливен. През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 126-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 13-и пехотен рилски полк.Марков, приложение 4 На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. През 1892 година, като поручик от 14-и пехотен македонски полк е командирован в Интендатската академия във Виена, която завършва през 1895.Танчев, с. 162 (Цит: ДВ, № 212, 29 септември 1892; № 43, 19 август 1895; Списък на генералите и офицерите (1895), с. 52); Списък на генералите и офицерите (1903), с. 85)
При завръщането си на 2 август 1895 г. е произведен в чин капитан, на 9 септември 1903 в чин майор и преминава в запаса. На 27 април 1909 г. Ноев се връща на служба, като на 2 август 1911 е произведен в чин подполковник със старшинство от 27 април 1907 г.
Подполковник Ноев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Ноев служи в Тиловото управление на 2-ра армия като интендант. За отличия и заслуги през втория период на войната съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 117 – 118 Уволнен е от служба на 16 ноември 1918 г., а на 31 декември 1935 г. е произведен в чин о. з. генерал-майор.
По време на военната си кариера служи и като завеждащ отдел в Министерството на войната, началник на секция в Главното интендантство, интендант на 4-та пехотна преславска дивизия и на 4-та армия.
Военни звания Подпоручик (27 април 1887) Поручик (18 май 1890) Капитан (2 август 1895) Майор (9 септември 1903) Подполковник (2 август 1911) със старшинство от 27 април 1907 Полковник (1 октомври 1915) о.з. Генерал-майор (31 декември 1935)
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (1886 – 1887) Интентантската академия във Виена (1892 – 1895)
Награди Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента (1921)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в Сливен